Артър Кларк
Среща с Рама (34)

34. Негово превъзходителство съжалява…

— Господа, както е известно на всички, случиха се много неща от последното ни събиране — каза посланикът на Марс. — Има много въпроси, които трябва да разискваме и да разрешим. Съжалявам особено, че не присъствува нашият почитаем колега от Меркурий.

Последните му думи не бяха съвсем точни. Доктор Боуз не съжаляваше особено много за отсъствието на Негово превъзходителство посланика на Меркурий. Много по-вярно бе да каже че се безпокои. Неговият дипломатически опит му подсказваше, че нещо става, но независимо от превъзходните си източници на информация, той нямаше и най-малката представа за причините.

Посланикът се извиняваше с любезно и съвсем сдържано писмо. Негово превъзходителство изказваше своето съжаление за невъзможността да присъствува на заседанието както лично, така и чрез видеовръзка. За доктор Боуз бе почти изключено да се мисли, че има нещо по-важно или по-спешно от Рама.

— Двама от нашите членове са подготвили изказвания. Искам да дам думата на професор Дейвидсън.

Всички учени в комисията се раздвижиха. Повечето от тях намираха, че астрономът, добре известен със своето разбиране за космоса, не е подходящ за председател на Космическия консултативен съвет. Понякога поведението му говореше, че разумният живот е неуместна грешка във величествената вселена, изпълнена със звезди и галактики, а особеният интерес към него е само признак на лош вкус. Астробиолозите, между които и доктор Перера, имаха точно противоположно мнение и го намираха достатъчно неприятен. Според тях единственото предназначение на вселената бе да създаде разума и по всяка вероятност те се готвеха да говорят с насмешка за чисто астрономическите явления. Една от любимите им фрази бе „обикновена мъртва материя“.

— Господин посланик — започна ученият, — в последните няколко дни аз разгледах странното поведение на Рама и бих желал да изложа моите заключения. Някои от тях са твърде обезпокоителни.

Доктор Перера бе изненадан и доволен донякъде. Той поддържаше с всички сили онова, което бе обезпокоително за Дейвидсън. Професорът продължи:

— Преди всичко трябва да отбележа необикновената поредица от събития по време на полета на онзи млад лейтенант — той изрече последната дума с английско произношение — до Южния полюс. Макар и интересни като зрелище, самите електрически разреди не са важни; не е трудно да се докаже, че тяхната енергия е била относително малка. Но те съвпадат с промените в скоростта на въртене и в положението на Рама в пространството. А за това е било необходимо огромно количество енергия; мълниите, които застрашиха живота на господин… ъ-ъ… Пак, са само незначителен остатък, навярно някакво нарушение, чиято сила са поели гръмоотводите на Южния полюс. От този факт аз правя две заключения. Когато един космически кораб, какъвто е Рама, независимо от фантастичните си размери, променя положението си в пространството, обикновено целта е да се внесе корекция в неговата орбита. Следователно, длъжни сме да обърнем сериозно внимание на мнението на онези, които считат, че Рама навярно се готви да стане още една планета на нашето слънце, наместо да се върне сред звездите. Ако е така, очевидно „Индевър“ трябва да се приготви за незабавно отделяне — нали това е маневрата на космическите кораби в подобен случай? Докато е привързан към Рама, той се намира в сериозна опасност. Предполагам, че командирът Нортън е мислил вече за такава възможност, но трябва да му изпратим едно допълнително предупреждение.

— Благодаря ви много, професор Дейвидсън. Да, слушаме ви, професор Солъмънс.

— Искам да се спра на току-що казаното — рече специалистът по история на науките. — Рама промени скоростта на своето въртене без помощта на реактивни двигатели. Струва ми се, че има само две други възможности. Първата от тях е в Рама да са вградени жироскопи или нещо, което може да ги замени. Те трябва да са огромни. И къде са? Другата възможност е нереактивна двигателна система, която обръща цялата наша физика с главата надолу. Това е тъй нареченият хипердвигател, в който професор Дейвидсън не вярва. В този случай Рама е в състояние да прави почти всичко. Ние не ще можем да правим предположения за неговото поведение дори и в най-общ физически план.

Дипломатите се постъписаха, но астрономът не се поддаде. Само за един ден той бе изпаднал в много неизгодно положение.

— Ако нямате нищо против, аз ще държа на законите на физиката, докато се видя принуден да ги изоставя. След като досега не сме открили жироскопи в Рама, навярно не сме гледали добре или те са на друго място.

Боуз забеляза как Перера започна да губи търпение. Обикновено астробиологът се впускаше в предположения, подобно на всички останали; сега той разполагаше за първи път с неопровержими факти. Неговата отдавна изпосталяла наука забогатя само за една нощ.

— Много добре. В случай че няма други мнения, ще дам думата на доктор Перера за важно съобщение.

— Благодаря ви, господин посланик. Както знаете всички, най-сетне се добрахме до образец на живота в Рама, а можахме да наблюдаваме отблизо и други видове. Корабната лекарка на „Индевър“, доктор Ърнст, ни изпрати подробен доклад за паякоподобното същество, на което е направила дисекция. Трябва да заявя веднага, че някои от нейните резултати са смайващи и аз не бих й повярвал при други обстоятелства. Паякът без съмнение има органичен произход, макар че химическият му строеж се различава немалко от нашия. В него има значителни количества леки метали. Но аз не мога да го нарека животно поради няколко основни причини. Преди всичко той няма уста, стомах и черва, така че не може да поема храна. Освен това няма дихателни отверстия, дробове, кръв и полови органи… Човек си задава въпроса, какво има то всъщност. Е добре, налице е, макар и просто устроена мускулатура, която управлява трите крака и трите подобни на камшик израстъка или пипала. Има и доста сложен мозък, свързан в по-голямата си част с неговото великолепно развито триокулярно зрение. Но осемдесет процента от обема на тялото му се състои от шуплеста материя, изградена от големи шестоъгълни клетки и точно тя изненада толкова неприятно доктор Ърнст в началото на дисекцията. Навярно с малко повече шанс тя е щяла да я разпознае, защото тази материя е единственият случай на някакво подобие между Рама и Земята, макар че и там тя се среща само в няколко вида морски животни. По-голямата част от паяка е просто една батерия, подобна на източника на електричество у някои змиорки и скатове. Но при него тя няма защитна функция, а е само източник на енергия. Това обяснява липсата на хранителни и дихателни органи; създанието не се нуждае от подобни примитивни системи. Между другото то се чувствува съвсем добре и в безвъздушно пространство. Всъщност това същество е само едно подвижно око. То няма органи, с които да извършва някаква дейност, тъй като израстъците са много слаби за подобна цел. Ако трябваше да го определя само въз основа на неговото описание, бих казал, че то е прибор с разузнавателно предназначение. Поведението му отговаря напълно на това определение. Паяците непрекъснато се движат и оглеждат всичко около себе си. Това е единственото, което могат да правят. Другите животни са по-различни. Поради липсата на подходящи думи ги наричам рак, морска звезда и акули. Очевидно те имат активно отношение към околната среда и по всяка вероятност са специализирани за различни видове дейност. Предполагам, че подобно на паяка и те се движат с помощта на електричество, защото нямат уста. Убеден съм, че вие ще оцените важността на повдигнатите биологични проблеми. Подобни същества могат ли да еволюират по естествен път? Аз наистина се съмнявам. Те напомнят машини, конструирани за различни видове работа. Бих ги определил като роботи, по-точно — биологични роботи, каквито няма на Земята. Ако Рама е космически кораб, те може би са част от екипажа. Не зная обаче дали те са родени или направени. Струва ми се, че отговорът е заключен в Ню Йорк. Командирът Нортън и неговите хора имат малко време; навярно те щяха да срещат все по-сложни същества, чието поведение не подлежи на предварителна оценка, стига да можеха да останат по-дълго в Рама. А някъде в същата посока би следвало да се очаква и среща със самите рамиани, с неговите създатели.

И когато това се случи, господа, няма да остане място за никакви съмнения.