Артър Кларк
Среща с Рама (5)

5. Първи стъпки извън кораба

Рама мълчеше като гроб, какъвто навярно беше. Не се долавяха радиосигнали на никоя честота; нямаше и вибрации, доловими от сеизмографите, като се изключат микросмущенията предизвикани без съмнение от нарастващата слънчева топлина; не протичаше електрически ток; липсваше и радиоактивност. Човек можеше да допусне, че дори някой астероид е по-шумен.

Нортън се запита какво всъщност са очаквали. Специална комисия за посрещането? Не бе сигурен дали е разочарован, или успокоен. Както изглежда, поне инициативата е в негови ръце.

Даде нареждане да чакат в продължение на двайсет и четири часа, а след това да излязат и да започнат проучване. Всички спаха съвсем малко през първия ден. Дори свободните от дежурство членове на екипажа прекарваха времето си край неподвижните контролни прибори или пред люковете за наблюдение, взрени в бездушния геометричен пейзаж. „Жив ли е този свят? — повтаряха те един и същи въпрос. — Или мъртъв? А може би само е заспал?“

При първото излизане извън кораба Нортън взе само един придружител. Заместник-командирът, лейтенант Карл Мърсър бе издръжлив и надежден офицер. Нортън бе решил да държи зрителна връзка с кораба, а нищо не гарантираше безопасността на по-голяма група. Все пак се разпореди и двама души от екипажа, облечени в скафандри, бяха готови във въздушния шлюз.

Трябваше да разчитат изцяло на собствените си двигатели, тъй като се оказа, че няколкото грама тегло, получено в резултат от взаимното действие на гравитационното и центробежното поле на Рама, не са никакво предимство или пречка. Нортън реши при първа възможност да постави между кораба и загадъчните тела една котешка люлка с водещи въжета, за да не се хаби гориво при обиколките около тях.

Най-близкият сплескан цилиндър бе само на десет метра от въздушния шлюз; първата грижа на Нортън бе да провери дали допирът не е причинил повреда на кораба. „Индевър“ бе притиснат към извитата стена със сила няколко тона, но натискът бе разпределен равномерно. Успокоен, Нортън тръгна около кръглото тяло, като се опитваше да разбере за какво служи то.

Бе изминал само няколко метра, когато попадна на участък, в който гладката, вероятно метална стена прекъсваше. Първоначално помисли, че това е някакво странно украшение, защото не виждаше за какво може да се използва. В метала бяха вдълбани шест дълбоки радиални прореза или гнезда с шест кръстосани в тях пръта, които напомняха на спиците на колело без джанта, а в центъра им беше разположена малка главина. Но това колело не можеше да се върти, тъй като бе вкопано в стената.

Тогава той забеляза с нарастващо вълнение, че в краищата на спиците има по-дълбоки гнезда, добре оформени за хващане. С ръка? А защо не с щипки или с пипала? Ако човек се опре на стената и потегли спиците така…

Сякаш току-що смазано, колелото леко се измъкна от оста си от стената. Той бе почти сигурен, че всички движещи се части на Рама отдавна са се затегнали от престоя в безвъздушното пространство, но за свое най-голямо удивление държеше в ръцете си колело със спици. Навярно приличаше на капитана на някой стар, бърз ветроход, уловил кормилото.

Бе доволен, че слънчевият отражател на шлема му няма да позволи на Мърсър да види неговото изражение. Недоумяваше и се сърдеше на себе си. Може би вече бе допуснал първата грешка. Дали някъде във вътрешността на Рама не отекваха тревожни сигнали? Или неговата неразумна постъпка бе включила някакъв неумолим механизъм?

От „Индевър“ не съобщаваха за никаква промяна. Чувствителните прибори на кораба не откриха нищо с изключение на леки термични смущения и разтърсването, причинено от собствените му стъпки.

— Е, капитане, ще го завъртите ли?

Нортън си спомни още веднъж за собствените си указания: „Постъпвай, както намериш за добре, но действувай внимателно.“ Ако съгласуваше всяка своя крачка с Центъра за управление на полета, не би стигнал доникъде.

— Какво е твоето мнение, Карл? — запита той.

— Очевидно това е ръчно управление на въздушен шлюз и навярно е дублиращо устройство в случай на повреда в енергийното захранване. Не мога да си представя нито една техническа система, в която, независимо от степента на усъвършенстване, да не са взети предпазни мерки.

„И тя трябва да бъде абсолютно сигурна — помисли Нортън. — Ще може да работи само в условия, които изключват всички възможни опасности за самата нея.“

Той стисна две противостоящи спици на колелото, стъпи здраво и се опита да го завърти. То не помръдна.

— Помогни ми — каза на Мърсър.

Двамата уловиха по една спица. Напрегнаха всичките си сили, но резултатът бе същият.

Разбира се, нямаше причина да предполагат, че часовниковите стрелки и тирбушоните на Рама и на Земята се въртят в една и съща посока.

— Да опитаме на другата страна — подсказа Мърсър.

Този път успяха. Колелото направи почти без усилие пълен оборот. След това продължи да се върти съвсем гладко, преодолявайки насрещното съпротивление.

Около половин метър встрани извитата стена на цилиндричното тяло започна да се премества подобно на бавно отварящите се челюсти на грайфер. Няколко частици прах, подгонени от струйки въздух, излетяха през отвора подобно на искрящи диаманти, уловени от бляскавата слънчева светлина.

Пътят към Рама бе отворен.