Артър Кларк
Среща с Рама (16)

16. Кеалакекуа

— Доктор Перера, знаете, че малцина от нас имат вашите познания в областта на математическите модели в метеорологията. Моля, пожалете нашето невежество — каза посланикът Боуз с тон на търпеливо смирение.

— С удоволствие — отвърна съвсем невъзмутимо астробиологът. — Ще ви обясня най-добре, като ви кажа какво ще се случи много скоро в Рама. Температурата ще се повиши, тъй като топлинната вълна от Слънцето е стигнала до вътрешността. Според последните данни, които получих, тя е вече над нулата. Цилиндричното море скоро ще започне да се размразява, но за разлика от водните масиви на Земята топенето ще обхване най-напред дънната му част. Това може да има неочаквани последствия, но лично мен атмосферата ме безпокои повече. Загретият въздух във вътрешността на Рама се разширява и ще започне да се изкачва към централната ос. Именно тук е проблемът. Въздухът в най-ниските места, макар и привидно неподвижен, всъщност се върти заедно с Рама, т.е. със скорост над осемстотин километра в час. Издигайки се към оста, той ще се опита да запази скоростта си. Разбира се, това е невъзможно. В резултат ще се появят неимоверно силни ветрове, чиято скорост според мен ще бъде между двеста и триста километра в час. Приликата е случайна, но подобни явления са познати и на Земята. Загретият въздух над екватора, който заедно с планетата се върти с хиляда и шестстотин километра в час, се намира в същото положение, когато се издига нагоре и поема в северна и южна посока.

— А, пасатите! Спомням си за тях от уроците по география.

— Съвършено правилно, сър Робърт. Много скоро и съвсем не на шега в Рама ще задухат пасати. Вярвам, че няма да траят повече от няколко часа, а после атмосферното равновесие ще се възстанови. Между другото аз държа да предупредим командира Нортън, който трябва да се изтегли колкото може по-скоро. Ето съобщението, което предлагам да бъде изпратено.

Нортън помисли, че е необходимо съвсем малко въображение, за да се почувствува в построен набързо нощен лагер в подножието на някоя отдалечена планина из Азия или Америка. Безпорядъкът от спални принадлежности, сгъваеми маси и столове, преносим енергозахранващ блок, осветителна апаратура, хигиенни електровъзли и разнообразна научна апаратура напомняше за земните условия, особено след като в този район и мъжете, и жените работеха без скафандри.

Обзавеждането на лагер Алфа се оказа доста трудно, защото всичко трябваше да се пренесе на ръце през системата от въздушни шлюзи, да се спусне с шейна от централната база, а след това да се събере и подреди. Понякога спирачните парашути отказваха и пратката продължаваше да се движи още цял километър из равнината. Въпреки това неколцина членове на екипажа поискаха разрешение да се спуснат с шейната, но Нортън забрани категорично. В аварийна обстановка обаче забраната по всяка вероятност щеше да бъде преразгледана.

По-голямата част от принадлежностите оставаше в лагера; бе немислимо и невъзможно групите да ги пренасят и връщат обратно. Нортън изпитваше понякога неоправдан срам, че оставя на това необичайно чисто място толкова много отпадъци като свидетелство за присъствието на човека. Бе решил да жертвува част от скъпоценното време, за да почисти всичко преди окончателното опразване на лагера. Макар и малко вероятно, може би след милиони години Рама щеше да пресече някоя друга звездна система и да има отново посетители. Той искаше да им остави добри впечатления от Земята.

Но в момента имаше друга, много по-неотложна работа. Марс и Земя му изпратиха две почти еднакви съобщения през последните двайсет и четири часа. Съвпадението бе доста необикновено; навярно те си бяха разменили взаимни съчувствия така, както при подходящ случай биха направили две съпруги, които живеят на различни планети. Впрочем те му напомниха достатъчно осезателно, че макар и да бе голям герой, той все още имаше семейни задължения.

Командирът взе един сгъваем стол и излезе извън светлия кръг, за да потъне в мрака, обвил лагера. Това бе единствената възможност да се усамоти, а и бъркотията нямаше да пречи на мислите му. Обърна съзнателно гръб на организирания безпорядък и заговори в записващото устройство, провесено на врата му:

— Оригинал за личното досие с копия до Марс и до Земята. Здравей, мила. Да, зная, че съм мързелив кореспондент, но от една седмица съм извън кораба. Там оставихме максимално ограничен екипаж, а всички останали сме в Рама, на лагер, който разположихме в подножието на стълбището, наречено от нас Алфа. В момента три групи изследват равнината, но напредваме много бавно, защото ходим пеша. Липсва ни каквото и да е превозно средство. Щях да бъда много доволен, ако имахме няколко електропеда — съвсем подходящи са за обстановката. Нали познаваш корабната лекарка, Лаура Ърнст…

Той спря в несигурност. Лаура бе се срещала с едната от съпругите му, но с коя? По-добре беше да махне това. Заличи изречението и започна отново.

— Корабната лекарка Лаура Ърнст бе водач на първата група, която достигна до Цилиндричното море, на петнайсет километра оттук. Както очаквахме, то се оказа замръзнала вода, която не може да се пие. Доктор Ърнст казва, че тя е органичен разтвор със съдържание както на почти всички органични съединения, за които можеш да се досетиш, така също и на фосфати, нитрати и десетки видове метални соли. Никаква следа от живот — няма дори и мъртви микроорганизми. И така все още не знаем нищо за биохимичния строеж на рамианите, макар и да не са се различавали много от нас.

Нещо разроши леко косата му. Нортън бе толкова зает, че не успя да я подстриже, но очевидно трябваше да направи нещо, преди да наложи отново шлема на скафандъра.

— Разглеждахме снимки на Париж и на другите градове в отсамната страна на морето, които изследвахме — Лондон, Рим и Москва. Не можем да повярваме, че са били построени, за да се заселят в тях живи същества. Париж изглежда като огромен склад. Лондон представлява комплекс от цилиндри, свързани чрез тръби със съоръжения, които очевидно са помпени станции. Всичко е херметизирано и трябва да използуваме взрив или лазери, за да проникнем във вътрешността. Решихме да почакаме и да изчерпим всички други възможности. Колкото до Рим и Москва…

— Капитане, извинете. По спешност от Земята.

„Сега пък какво има? — помисли Нортън. — Нима човек не може да поговори няколко минути със семействата си?“

Прие съобщението от сержанта и го прегледа набързо само за да се убеди, че не е спешно. След това го прочете отново, този път по-бавно.

Каква бе тази комисия за Рама, по дяволите? И защо никога не бе чувал за нея? Той знаеше, че най-различни обединения, сдружения и професионални групи се опитваха да се свържат с него; някои от тях имаха тежест, а други бяха съвсем изветрели. Центърът за управление на полета го предпазваше успешно досега и не би дал път на съобщението, ако не е преценил, че е важно.

„Ветрове със скорост двеста километра… навярно внезапно начало…“

Да, това заслужава внимание. Но в спокойната нощ бе трудно да повярва, че идва опасност; а беше смешно да бягат като уплашени зайци, когато току-що започнаха истинското проучване.

Нортън вдигна ръка, за да отхвърли косата си, която, кой знае как, бе паднала отново в очите му, но се спря, без да довърши движението.

От един час насам бе доловил няколко пъти нещо като вятър. Повеят бе толкова слаб, че не му обърна никакво внимание; все пак той бе капитан на кораб в космоса, а не в морето. Поне досега движението на въздуха не е било в кръга на неговите професионални интереси. Как ли щеше да постъпи при подобни обстоятелства отдавна починалият капитан на някогашния „Индевър“?

В трудни моменти през последните години Нортън винаги бе си задавал този въпрос, без да сподели с някого своята тайна. Бе стигнал до нея съвсем случайно, както човек стига до повечето важни неща в живота си.

От няколко месеца бе вече командир на „Индевър“, когато се досети, че това е името на един от най-прочутите кораби в историята. Наистина през последните четиристотин години така са били кръстени десетина кораба в морето и два в космоса, но предшественик на всички бе триста и седемдесет тонния въглевоз, с който капитан Джеймс Кук от кралския флот на Великобритания бе обиколил света между 1768 и 1771 година.

Първоначалният слаб интерес се превърна във всепоглъщащо любопитство, нещо като идея фикс, и Нортън прочете всичко, което можа да намери за Кук. Навярно сега той бе най-добрият познавач на най-големия изследовател на всички времена и знаеше наизуст цели глави от бордовия му дневник.

Изглеждаше невероятно, че един човек е могъл да направи толкова много с тогавашната примитивна техника. Но Кук бил не само великолепен мореплавател и учен; той бил и хуманист в една епоха на жестока дисциплина. Отнасял се великодушно не само към собствения си екипаж, но и към нерядко враждебно настроените туземци в земите, които откривал — нещо нечувано дотогава.

Най-голямата мечта на Нортън бе да мине поне по един от околосветските маршрути на Кук, но знаеше, че няма да я осъществи никога. Веднаж бе направил изумителен, макар и къс старт, който би смаял капитан Кук — движейки се в орбита към полюса, бе прелетял над Големия бариерен риф. Утрото бе ясно и той бе наблюдавал от четиристотин километра височина великолепната гледка на страховитата коралова преграда по крайбрежието на Куинсленд, белязана с линия от бяла пяна.

Бе прелетял над две хиляди километровия риф за по-малко от пет минути. Само с един поглед той можа да обхване изпълнения с рискове многоседмичен път на първия „Индевър“. През телескопа успя да зърне за миг Куктаун и устието, където корабът е бил изтеглен на брега за ремонт след почти смъртоносния сблъсък с рифа.

На следващата година едно посещение в Хавайския център за наблюдение на далечни космически полети му донесе още по-богато изживяване. До залива Кеалакекуа бе стигнал с кораб на подводни криле. Напредваше бавно покрай мрачните вулканични скали и в същия миг усети дълбоко вълнение, което го изненада и обърка. Водачът мина с групата учени, инженери и космонавти близо до блестящия метален стълб, издигнат на мястото на предишния паметник, който бе разрушен от Голямото цунами през 2068 година. След няколко десетки метра през черната хлъзгава лава стигнаха до малка плоча, поставена до самата вода. Заливаха я леки вълни, но Нортън не им обърна внимание, когато се наведе да прочете думите:

БЛИЗО ДО ТОВА МЯСТО КАПИТАН ДЖЕЙМС КУК БЕ УБИТ НА 14 ФЕВРУАРИ 1779.

ОРИГИНАЛНАТА ПЛОЧА Е ПОСТАВЕНА НА 18 АВГУСТ 1928 ОТ КОМИСИЯТА ЗА СТО И ПЕТДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА НА КУК. СМЕНЕНА ОТ КОМИСИЯТА ЗА ТРИСТАГОДИШНИНАТА НА 14 ФЕВРУАРИ 2079.

Това се случи преди години и на сто милиона километра оттук. Но в подобни моменти му се струваше, че Кук е наблизо и той бе по-спокоен. В тайните дълбини на мисълта си Нортън го питаше: „Е, капитане, какво ще ме посъветвате?“ Това бе една малка игра, която той пазеше за случаите, когато фактите бяха недостатъчни и трябваше да вземе решение, доверявайки се на интуицията си. Кук винаги бе постъпвал по същия начин и бе намирал верния отговор, освен тогава, когато трагичната смърт го настигна в залива Кеалакекуа.

Сержантът чакаше търпеливо, докато командирът му се взираше в нощта на Рама. Тя не беше вече непрогледна, тъй като на четири километра от лагера ясно се виждаха бледите петна от светлините на двете групи изследователи.

Нортън си помисли, че при сигнал за опасност те ще могат да се приберат за по-малко от час. Това го задоволи. Обърна се към сержанта и каза:

— Записвай: „Комисия за Рама, на вниманието на Планетком. Благодаря за предупреждението. Ще взема мерки. Моля, пояснете смисъла на «внезапно начало». С уважение, Нортън, командир на «Индевър».“

Той почака, докато сержантът се отдалечи по посока на ослепителните светлини на лагера, и включи отново диктофона. Но потокът на мисълта му бе пресъхнал, а онова настроение — изчезнало. Писмото щеше да почака известно време.

Капитан Кук рядко му бе полезен, когато пренебрегваше задълженията си. Внезапно си спомни, че за шестнайсетте години брачен живот горката Елизабет Кук бе виждала рядко и съвсем за малко своя съпруг. И все пак бе успяла да му роди шест деца и да надживее всички.

Неговите съпруги нямаше от какво да се оплакват, тъй като никога не се отдалечаваше от тях на повече от десет минути път със скоростта на светлината.