Робърт Хайнлайн
Странник в странна страна (9)

Девета глава

Третата планета от Слънцето този ден приютяваше 230 000 човеци в повече от предишния. Но сред повече от пет милиарда земни жители такъв прираст оставаше незабележим. Кралство Южна Африка, асоцииран член на Федерацията, отново бе призовано пред Върховния съд по обвинение в потисничество на бялото малцинство в страната. Властителите на модата, събрали се в Рио, решиха да удължат полите и роклите, а пъповете да бъдат покрити през този сезон. Отбранителните орбитални станции на Федерацията се носеха в небето, готови да накажат със смърт всеки, който застраши мира на планетата. А пък частните комуникационни станции неспирно смущаваха покоя с безкрайни глупости за безбройни маркови стоки. По залива Хъдзън се бяха насъбрали половин милион коли-къщи в повече от същото време на миналата година. Общото събрание на Федерацията обяви „оризовия пояс“ на Китай за бедствена зона, заплашена от глад. Синтия Дъчес, известна като „най-богатата дама в света“, плати на шестия си пореден съпруг да й се махне от главата.

Преподобният доктор Дениъл Дигби, архиепископ на Църквата на новото откровение (фостърити), обяви, че е определил архангел Азраил да напътства федералния сенатор Томас Буун и че очаква потвърждение за това от Небесата по-късно същия ден. Новинарските агенции разпространиха изявлението му без коментари, защото вече се бе случвало фостърити да опустошават редакции. Господин и госпожа Харисън Кембъл VI се сдобиха със син и наследник чрез майка под наем в Детската болница на Синсинати. През това време щастливите родители бяха на почивка в Перу. Доктор Хоръс Куакънбуш, професор по свободни изкуства в теологическия факултет на Йейлския университет, призова за завръщане към вярата и внимание към духовните ценности. Половината професионалисти от футболния взвод във военната академия Уест Пойнт се оказаха замесени в скандал с „черно тото“. Трима специалисти по военна биохимия бяха отстранени от работа в Торонто поради психическа неуравновесеност. Те заявиха, че ще отнесат случая до Върховния съд. А Върховният съд отмени решението на висшата съдебна инстанция на Съединените щати по делото „Рейнсбърг срещу щата Мисури“, в което бяха замесени и федерални депутати.

Негово превъзходителство, достопочтеният Джоузеф Е. Дъглас, генерален секретар на Световната федерация на свободните държави, в момента чоплеше закуската си и се чудеше защо дори човек с неговото положение не може да получи поне веднъж чаша свястно кафе. Вестникът, подготвен от нощната смяна на информационния екип, се изнизваше пред очите му с оптимална бързина по екрана на четящото устройство, управлявано чрез обратна връзка от скенер. Редовете се сменяха, докато Дъглас гледаше към екрана. Сега правеше точно това, но само за да отбягва погледа на собствения си шеф откъм отсрещната страна на масата. Госпожа Дъглас не четеше вестници. Имаше си свои начини да научи какво става.

— Джоузеф…

Той вдигна глава и редовете застинаха на екрана.

— Да, скъпа?

— Нещо те мъчи.

— А? Защо мислиш така, скъпа?

— Джоузеф! Угаждам ти, кърпя ти чорапите и те отървавам от неприятности вече тридесет и пет години… Познавам кога нещо те мъчи.

Най-ужасното е, каза си Дъглас, че тя наистина познава. Загледа се в съпругата си и се зачуди как, за Бога, се бе оставил да го върже с договор без клаузи за прекратяване. В „доброто старо време“ тя беше негова секретарка, а той — щатски конгресмен. Първият им договор представляваше обикновено споразумение за съжителство в течение на деветдесет дни, за да спестят от хотелски сметки по време на предизборната кампания. Уточниха ясно помежду си, че „съжителството“ ще означава просто събирането им под един покрив… а и тогава тя изобщо не му кърпеше чорапите!

Опитваше се да си припомни как положението се промени. В биографията на госпожа Дъглас, озаглавена „В сянката на величието — историята на една жена“, се твърдеше, че той й направил предложение, още докато преброявали бюлетините в негова полза при първото му избиране. И бил настроен толкова романтично, че не го удовлетворявало нищо по-малко от старомодния брак в стил „докато смъртта ни раздели“.

Е, нямаше смисъл да оспорва официалната версия.

— Джоузеф! Отговори ми!

— Какво? А, нищо особено, скъпа. Прекарах неспокойна нощ.

— Знам. Нима е възможно да не разбера, когато те будят посред нощ?

Той се сети отново, че нейните покои в двореца са поне на петдесетина метра от неговите.

— И как разбра, скъпа?

— Моля? Женска интуиция. Що за известие ти донесе Брадли?

— После, скъпа… Трябва да се запозная с новините преди заседанието на Съвета.

— Джоузеф Еджертън Дъглас, не се опитвай да отбягваш въпросите ми.

Той въздъхна.

— Загубихме дирята на онзи нещастник Смит.

— Смит? Говориш за Човека от Марс? Как така сте му „загубили дирята“? Та това е смешно!

— Съгласен съм, скъпа, но въпреки това е изчезнал. Избягал вчера от болничната си стая.

— Пълен абсурд! Как е успял?

— Изглежда се е предрешил като медицинска сестра.

— Но… Все едно. Важното е, че го няма. И какъв нескопосан план вече си съчинил за издирването му?

— Ами някои хора вече го търсят. От най-доверените. Беркуист…

— Онзи тъпоглавец? Доверяваш се на Беркуист, и то когато трябва да пратиш по следите му всеки служител от федералната сигурност, до най-нищожното полицайче?!

— Но, скъпа моя, ти не разбираш в какво положение изпаднахме. Не можем. За пред хората той не е изчезвал. Нали знаеш, че имаме… ами, заради другия. Онзи, ъ-ъ, „официалния“ Човек от Марс.

— Аха… — Тя потропа с пръсти по масата. — Казвах ти аз, че тази история с подмяната ще ни докара беля на главата.

— Но нали ти я предложи, скъпа моя.

— Няма такова нещо. И не ми възразявай! Хъм… я накарай някой да повика Беркуист тук.

— Само че… Беркуист се занимава с издирването и още не е докладвал.

— А? Беркуист вече пътува към Занзибар. Предал ни е. Никога не съм му вярвала. Казах ти още когато го взе на работа…

— Аз ли го взех на работа?…

— Не ме прекъсвай! …та казах ти значи, че който суче мляко от две дойки, няма да се откаже и от трета. — Госпожа Дъглас се намръщи. — Джоузеф, в тази история има пръст Източната коалиция. Можеш да очакваш скоро предложение за вот на недоверие в Общото събрание.

— Какво? Не виждам никакво основание. Никой още не знае.

— Ох, за Бога! Всички ще научат. Онези от изток ще се погрижат за това. Сега млъкни и ме остави да помисля.

Дъглас си затвори устата и прочете, че местният съвет на града-окръг Лос Анджелис е подал молба до Федерацията за отпускане на помощ поради сериозните проблеми със смога, тъй като Министерството на здравеопазването не им осигурило еди-какво-си… ще трябва да им се подхвърли някоя мръвка, защото Чарли ще си има проблеми с преизбирането, нали и фостъритите издигат свой кандидат. При вчерашното затваряне на борсата акциите на „Лунар Ентърпрайзис“ отбелязали повишение с два пункта…

— Джоузеф!

— Да, скъпа?

— Нашият „Човек от Марс“ е единственият. А ако Източната коалиция представи свой, той е лъжливият. Така трябва да стане.

— Само че, скъпа моя, няма да ни се размине.

— Какви ми ги приказваш? Трябва да стане.

— Но не може. Учените веднага ще забележат подмяната. И без това едва измислям как да ги държа настрана.

— Ха, учените!

— Но ще забележат, да знаеш.

— Нищо такова не искам да знам! Учени! Половината им измишльотини са налучкване, другата половина — суеверия. Трябва до един да ги тикнат в затвора, да ги забранят със закон! Джоузеф, все не мога да ти набия в главата, че единствената истинска наука е астрологията.

— Е, за това не съм сигурен, скъпа. Не че подценявам астрологията…

— Не си и помисляй! След всичко, което направи за тебе!

— … но тези професори са твърде умни. Онзи ден един ми обясняваше за звезда, която тежала шест хиляди пъти повече от оловото. Или беше шестдесет хиляди?…

— Дрън-дрън! Че откъде е научил? Млъкни, Джоузеф! Нищо няма да признаваме. И техният човек не е истинският. А през това време ще впрегнем всички от сигурността и ще си го върнем, ако е възможно — преди Източната коалиция да вдигне шум. Наложи ли се употребата на сила и онзи Смит бъде застрелян при оказване на съпротива, толкова по-зле за него. И без това е голяма досада.

— Агнес! Ти чуваш ли се какво ми подсказваш?

— Нищо не ти подсказвам. Всеки ден загиват хора. Джоузеф, ще бъде от полза за всички, ако решим въпроса веднъж завинаги. Нали все ми повтаряш, че е важно благото за мнозинството.

— Не искам нищо лошо да се случи на момчето.

— Че кой е казал такова нещо? Но ти си длъжен да вземеш твърди мерки, Джоузеф. Историята ще те оправдае. Кое е по-важно — да се грижиш за доброто на пет-шест милиарда или да се лигавиш заради един човек, който май не е и гражданин според законите? — Дъглас не отговори и съпругата му се изправи. — Нямам време да споря с тебе за дреболии. Трябва да се свържа с мадам Везан, за да състави нов хороскоп. Не си погубих най-хубавите години да те поставя, където си сега, за да гледам как прахосваш всичко, защото не ти стига воля. И си изтрий жълтъка от брадичката.

С тези думи тя напусна трапезарията.

А главният администратор на планетата остана да изпие още две чаши кафе, преди да събере сили, за да се отправи към залата на Съвета. Горкичката Агнес! Да, сигурно се е оказал едно голямо разочарование за нея… а и с годините едва ли й ставаше по-леко. Е, поне беше вярна спътничка в живота, във всичко и докрай… пък и всички си имаме недостатъци. Вероятно й е писнало от него, колкото и… Стига, няма полза от такива глупости!

Той изопна гръб. Поне едно му е ясно! Няма да разреши да се държат грубо с онова момче Смит. Вярно, беше като трън в петата, но и доста трогателен с тази безпомощност на малоумник. Агнес би трябвало да го види как се плаши от нищо, тогава нямаше да си позволява подобни приказки. Смит би пробудил майчинското у нея…

Само че имаше ли нещо „майчинско“ у Агнес? Когато стискаше устни, трудно се забелязваха. А, край на празното умуване. Всички жени имат майчински чувства, нали и науката го доказа?

Проклета да е, обаче няма да й позволи да го мачка така! Все му натякваше, че тя го е издигнала на върха, но той си знаеше как беше… Пък и отговорността лежи само на неговите рамене. Дъглас стана, поизпъчи се и тръгна към залата на Съвета.

През целия ден очакваше някой да му стовари мълнията на главата. Но нищо не се случи. Наложи се да стигне до извода, че фактът за бягството на Смит е старателно прикрит от собствените му подчинени, колкото и да му се струваше невероятно. Генералният секретар жадуваше да затвори очи и да си представи, че тази ужасна бъркотия я няма, но събитията нямаше да го оставят на мира. Жена му също.

Агнес Дъглас не изчака нейният съпруг да предприеме решителни действия по въпроса с Човека от Марс. Служителите му изпълняваха и нейните заповеди със същото покорство… ако не и по-охотно. Нареди да повикат старшия помощник по осведомяването на обществеността (както наричаха този лъжец от името на господин Дъглас) и се зае с най-неотложното — новия хороскоп. Разполагаше с личен защитен канал за връзка със студиото на мадам Везан. Пълното лице на астроложката веднага се появи на екрана.

— Агнес? Какво се е случило, миличка? В момента имам клиент.

— Нали не може да чуе разговора ни?

— Разбира се.

— Отърви се веднага от него.

Мадам Александра Везан изобщо не прояви раздразнението си.

— Един момент.

Вместо лицето й на екрана се появи сигнал „Изчакайте“. В този миг един мъж застана до бюрото на госпожа Дъглас — Джеймс Санфорт, който оправяше нещата с журналистите.

— Чувал ли си се скоро с Беркуист? — рязко попита тя.

— Моля? Не се занимавам с това. Макреъри пое задачата.

Тя отхвърли възражението с небрежен жест.

— Трябва да го очерниш, преди да се е раздрънкал.

— Мислите, че Беркуист ни е предал?

— Не бъди наивен. Беше длъжен да се посъветваш с мен, преди да му възложиш работата.

— Не съм аз! Макреъри го прати.

— И от тебе се иска да знаеш какво става тук. Аз ще… — Лицето на мадам везан пак се появи. — Почакай отвън — нареди госпожа Дъглас на Санфорт и се обърна към екрана. — Мила Али, искам нови хороскопи за Джоузеф и за себе си, при това незабавно.

— Добре. — Астроложката се поколеба. — Скъпа моя, бих ти помогнала повече, ако познавам същността на непредвидения обрат в събитията.

Госпожа Дъглас потропваше с пръсти по бюрото си.

— Но не е задължително да го знаеш, нали?

— Разбира се, че не е. Всеки, който се е учил старателно, има математически способности и познава добре разположението на звездите, може да състави хороскоп само по часа и мястото на раждане на индивида. И ти би могла да се научиш… ако не беше толкова ужасно претоварена. Но помни — звездите насочват, а не задължават. Искаш ли от мен подробен анализ, който да ти бъде от полза по време на криза, трябва да знам към коя област от небето да насоча вниманието си. За влиянието на Венера ли сме най-загрижени в момента? Или е възможно да влияе Марс? Може би…

Госпожа Дъглас взе решение.

— Марс — прекъсна събеседничката си. — Али, искам и трети хороскоп.

— Чудесно. За кого?

— Ъ-ъ… Али, нали мога да ти се доверя?

Мадам Везан си позволи умерена проява на обида.

— Агнес, ако не се радвам на доверието ти, по-добре да си потърсиш друг съветник. И други са способни да помогнат, защото не съм единствената, изучавала древните знания. За професор Краузенмайер чувам само добри отзиви, макар че е има известна склонност да… — тя остави гласа си да затихне.

— Моля те! Не бих и помислила друг да прави изчисленията вместо тебе. А сега слушай внимателно. Нали никой друг не може да ни чуе?

— Разбира се, скъпа.

— Искам хороскоп за Валънтайн Майкъл Смит.

— Валънтайн Май… За Човека от Марс?

— Да, да. Али, отвлякоха го. Трябва да го намерим на всяка цена.

Два часа по-късно мадам Александра Везан вдигна поглед от бюрото си и въздъхна. Бе наредила на секретарката си да отмени всичките й срещи. Листовете, покрити с диаграми и числа, както и оръфаният морски алманах бяха свидетелство за положените усилия. За разлика от други астролози, Александра Везан наистина се стараеше да изчисли „влиянията“ на небесните тела с помощта на една книга с меки корици. Заглавието гласеше „Мистериозната наука на обективната астрология — ключ към загадката на Соломоновия печат“. Този впечатляващ труд бе принадлежал на нейния покоен съпруг — „Професора“ Саймън Магус, който на времето четеше мисли, провеждаше сеанси по хипноза и правеше фокуси на много сцени. Той също бе запален почитател на древните тайни.

Мадам Везан вярваше в книгата, както бе вярвала и в него. Никой не можеше да се сравни със Саймън в съставянето на хороскоп, когато беше трезвен. Повечето пъти той дори не поглеждаше в книгата. Тя съзнаваше, че никога няма да се изравни по майсторство с учителя си. Винаги й се налагаше да рови и в алманаха, и в наръчника. Случваше се да обърка изчисленията. Беки Вези (както я познаваха някога) така и не се научи да борави безгрешно с таблицата за умножение и честичко бъркаше седмиците с деветките.

Но пък нейните хороскопи неизменно удовлетворяваха важните клиенти, сред които госпожа Дъглас съвсем не беше единствена.

Когато чу, че от нея се иска хороскоп за Човека от Марс, усети лека тръпка на паника. Същата, както ако някой идиот от публиката по време на представление нагласеше отново превръзката на очите й, точно преди Професора да започне с въпросите си. Но още в младостта си мадам Везан установи, че просто има талант да налучква верния отговор. Справяше се с паниката и завършваше успешно представлението.

Затова настоя да научи от Агнес точната дата, час и място на раждане на Човека от Марс, с твърдата увереност, че никой не ги знае.

Само че съвсем скоро данните бяха извлечени от корабния дневник на „Посланик“. Дотогава астроложката се бе опомнила, невъзмутимо ги записа и обеща не след дълго да е готова с хороскопите.

И след два часа мъчителна борба с аритметиката приключи с господин и госпожа Дъглас. Но нямаше нищо за Смит. Препятствието бе лесно разбираемо… и непреодолимо. Младежът не бе роден на Земята.

Нейната астрологическа библия изобщо не допускаше подобна идея. Незнайният автор се бе споминал още преди първата ракета да излети към Луната. Мадам Везан се опита да напипа изход от затруднението, защото предполагаше, че принципите си остават все същите и само трябва да внесе поправки заради разстоянието. Обаче съвсем се оплете в хаос от непривични съотношения. Дори не беше сигурна дали от Марс знаците на Зодиака изглеждат същите… А какво можеше да постигне без тези знаци?

Нямаше да я затрудни повече извличането на кубичен корен — препъни-камъкът, принудил Беки Вези да зареже училището.

Извади ободряващото средство, което си пазеше за подобни положения. Пое набързо първата доза, сипа си още една и се опита да познае как би постъпил Саймън на нейно място. Лесно си представи, че чува уверения му глас: „Повечко самоувереност, хлапе! Бъди наперена и селяндурите ще те зяпат с отворени усти. Дължиш им го!“

Почувства се по-добре и започна да пише хороскопите на семейство Дъглас. Оказа се твърде лесно да продължи с хороскопа на Смит. Както винаги установи, че щом нанесе думите на хартия, те вече са достатъчно доказателство за собствената си истинност. Тъкмо привършваше и Агнес Дъглас я потърси отново.

— Али? Още ли не си готова?

— Току-що завърших работата си — не особено приветливо отвърна мадам Везан. — Не се съмнявам, че разбираш какъв необичаен и труден проблем представляваше хороскопът на младия Смит. Тъй като е роден на друга планета, трябваше да изчисля отначало всичко. Влиянието на Слънцето е по-слабо, а на Венера почти отсъства. Юпитер е в ново, бих казала уникално положение. Сигурна съм, че и това ти е ясно. Наложи се да изчисля…

— Али! Сега това не е важно. Имаш ли вече отговорите?

— Естествено.

— О, небеса, благодаря ви! Мислех си, че вече ми обясняваш защо не си се справила.

Мадам Везан не се постара да прикрие накърненото си достойнство.

— Мила, моята Наука е неизменна, променя се само взаимното положение на небесните тела. Със същите методи са предсказани раждането на Христос и смъртта на Юлий Цезар… как бих могла да се проваля? Истината е една.

— Да, разбира се.

— Готова ли си?

— Секунда само, да включа на запис.

— И така… Агнес, настъпва най-решителният период в твоя живот. Никога досега небесата не са се подреждали в конфигурации, влияещи толкова силно върху твоята съдба. Преди всичко трябва да запазиш спокойствие, да не прибързваш, да обмисляш грижливо всяка своя постъпка. Като цяло предзнаменованията са в твоя полза… стига да не сбъркаш поради припряност. И не позволявай съзнанието ти да бъде смутено от привидността…

Продължи със съветите във все същия дух. Беки Вези винаги даваше добри съвети, защото си вярваше. От Саймън бе научила, че и при най-мрачното разположение на звездите винаги има начин да смекчиш удара, да посочиш на клиента някакъв аспект на небесното влияние, от който да се възползва в търсене на щастието си…

Напрегнатото лице на екрана срещу нея полека се отпускаше и започваше да кима в съгласие.

— Както виждаш — мадам Везан стигна до заключението, — временното отсъствие на Смит е необходимост при взаимовлиянията на трите хороскопа. Не се тревожи — или ще се върне, или скоро ще получиш известия от него. Важното е да не стигаш до крайности. Спокойствие и пак спокойствие.

— Да, разбирам.

— Още нещо важно. Сега Венера е в най-благоприятно положение и доминира над Марс. Разбира се, Венера символизира самата тебе, но Марс е символ и на твоя съпруг, и на младежа Смит, поради уникалните обстоятелства в произхода му. Това ще бъде двойно бреме за тебе и трябва да се покажеш достойна за предизвикателството. Трябва да проявиш невъзмутимата мъдрост и сдържаност, присъщи единствено за жените. Трябва да възпираш съпруга си, да го напътстваш към изхода от кризата, да го укротяваш. Ще черпиш от бездънните кладенци на земята-майка. Това е изключително проявена дарба у тебе… използвай я.

Госпожа Дъглас въздъхна.

— Али, ти си чудесна! Просто не знам как да ти се отблагодаря.

— Благодари на древните учители, чиято смирена ученичка съм.

— Е, тяхното време е минало, затова благодаря на тебе. Тази поръчка не влизаше в хонорара по договора. Ще ти приготвя специален подарък.

— Не, Агнес! Моето призвание е да служа на хората.

— Моето пък е да отдавам дължимото на онези, които служат. Никакви възражения, Али!

Мадам Везан се поддаде на увещанията и след малко прекъсна връзката, сгрята душевно от новия успех — знаеше, че хороскопите са верни. Горкичката Агнес! Наистина бе призвана да й утъпква пътеките, да облекчава житейския й товар. Така се чувстваше по-добре.

И освен това й харесваше да се чувства почти равна на съпругата на генералния секретар, макар и да не си го казваше точно с тези думи, защото не страдаше от снобски увлечения. Но на младини Беки Вези беше толкова незначителна особа, че дори началникът на полицейския участък все не успяваше да й запомни името, но пък явно оценяваше бюста й. Беки нямаше нищо против, защото се отнасяше мило с хората. Харесваше и Агнес Дъглас.

Беки Вези харесваше всички.

Поседя така в лъчите на щастието, помогна си и с още мъничко от ободряващото питие, а през това време нейният остър като бръснач ум подреждаше късчетата на мозайката. След малко се обади на своя брокер да продаде бързо акциите й от „Лунар Ентърпрайзис“. Той прихна:

— Али, тая диета за отслабване те е ударила право в главата.

— Чуй ме, Ед. Смъкнат ли се с десет пункта, задръж, колкото ще да падат още. Когато се вдигнат пак с три пункта, купувай… и накрая пак продавай, щом стигнат днешното ниво.

Последва дълго мълчание.

— Али, ти нещо си надушила. Я кажи на чичко си Ед.

— Звездите ми подсказаха.

Ед изтърси предложение към звездите, което беше астрономически невъзможно.

— Като не щеш, твоя работа. Хъм… Все не ми идва акъла в главата, та да стоя настрана от далаверите. Имаш ли нещо против и аз да се включа?

— Нищо против нямам. Само че не прекалявай, за да не ни забележат. Равновесието на Сатурн между Дева и Лъв е твърде неустойчиво.

— Щом казваш…

А госпожа Дъглас се захвана с работа незабавно. Радваше се, че Али потвърди всичките й преценки. Заповяда да започне кампания за очернянето на изчезналия Беркуист, но първо се сети да поиска досието му. После извика Туичъл, командир на група в специалните служби. Той си тръгна с нещастен вид и се постара да направи живота непоносим за своя заместник. Госпожа Дъглас нареди на Санфорт да подготви и излъчи още едно предаване с „Човека от Марс“ и да пусне слуха, уж от „източник близък до администрацията“, че Смит най-вероятно или вече е заминал, или всеки момент ще се отправи към санаториум високо в Андите, където климатът повече се доближава към марсианските условия. После се замисли как да осигури гласовете на пакистанските депутати.

Скоро повика съпруга си и му внуши да подкрепи искането на Пакистан за по-голям дял от добива на торий в Кашмир. Той самият искаше да направи това и се остави да бъде убеден, но все пак се подразни от натякванията й, че е досега е възразявал. Щом уреди и този въпрос, госпожа Дъглас напусна двореца, за да произнесе посланието си „За майчинството в новия свят“ пред „Дъщерите на втората революция“.