Джон Стайнбек
На изток от Рая (20)

2

Малцината редовни посетители дойдоха и си отидоха, а двама търговски пътници, следвайки маршрутите си, попитаха за Дърварите, но от тях нямаше и следа. Момичетата седяха в приемната и се прозяваха в очакване до два след полунощ.

Нещастен случай бе задържал Дърварите. Току насред заключителната фаза на събранието им, малко преди вечеря, Кларънс Монтийт получил инфаркт. Сложили го на килима да легне и докато се появи лекарят, мокрели челото му. Никому и през ум не минало да седне да вечеря с понички. След като доктор Уайлд пристигнал и прегледал Кларънс, Дърварите направили носилка от дръжките на две знамена, проврени през ръкавите на две палта. По пътя за дома му Кларънс починал и се наложило наново да подирят доктор Уайлд. По това време те вече кроели как ще направят погребението, написали некролог за „Салинас Джърнъл“ и на никого не му било до публичен дом.

На другия ден, след като разбраха какво се е случило, момичетата до една си спомниха какво бе рекла Етел в два без десет.

— Боже мой! — бе рекла Етел. — Никога тук не е било толкоз тихо. Никаква музика, а на Кейт сякаш са й отрязали езика. Все едно, че сме насядали на умряло.

После Етел не можеше да се начуди, че го е казала — като че е познала. Грейс добави:

— Интересно, кой пък можа да отреже на Кейт езика! Не ти ли е добре? Кейт! Попитах не ти ли е добре.

— О! — трепна Кейт. — Бях се замислила за нещо.

— Хубаво, само че на мен ми се спи — рече Грейс. — Хайде да затваряме! Да питаме Фей може ли да затворим. Тази вечер и китаец няма да се появи. Отивам да питам Фей.

Гласът на Кейт я сряза:

— Остави Фей на мира! Не е добре. Ще затворим в два.

— Тоя часовник — каза Етел — май не е верен. Какво й е на Фей?

— Може би за това се бях и замислила — отвърна Кейт. — Фей не е добре, до смърт съм обезпокоена. Ако можеше да се овладее, не би го показала.

— Мислех, че нищо й няма — рече Грейс. Етел отново улучи право в целта:

— Абе и на мен нещо не ми харесва. Подпухнала е, забелязах.

— Слушайте, момичета — съвсем тихо поде Кейт, — само да не се издадете, че съм ви казала! Не й се щеше да ви тревожи. Каква мила жена е тя!

— Това е най-хубавият дом, в който някога съм си вдигала краката — рече Грейс.

— Гледай само да не те чуе какви приказки приказваш! — предупреди я Алис.

— Топки! — каза Грейс. — Тя си знае всички приказки.

— Но не обича да ги чува, особено от нас.

— Искам да ви разкажа какво стана — търпеливо почна Кейт. — Късно днес следобед пихме заедно чай и тя припадна, направо умря. Как искам да отиде да се прегледа!

— Забелязах, че нещо е подпухнала и е леко зачервена — повтори Етел. — Тоя часовник не е верен, но не помня оставаше или избързваше.

— Хайде, лягайте си, момичета — рече Кейт. — Аз ще заключа.

И когато всички се прибраха, Кейт се затвори в стаята си и облече новата рокля от имприме, с която приличаше на момиченце. Изчетка си косите и ги сплете в тлъста конска плитка, на която привърза малка бяла фльонга. Страните си напарфюмира с Флоридска вода. За миг се поколеба, сетне измъкна от горното чекмедже на тоалетната си масичка златно часовниче, окачено на карфица с формата на водна лилия, загъна го в една от своите носни кърпички от фина батиста и излезе. Вестибюлът бе непрогледно тъмен, но под вратата на Фей се прокрадваше светла черта. Кейт почука съвсем леко.

— Кой е? — обади се Фей.

— Аз съм, Кейт.

— Не влизай още! Почакай малко. Ще ти кажа кога. — Кейт дочу шумолене и някакво дращене, след което Фей отново се обади: — Готово, влизай!

Стаята бе украсена. В ъглите на бамбукови пръчки висяха японски фенери със свещи, а гирляндите от червена разтегателна хартия, провесени от средата на тавана до ъглите, придаваха на стаята вид на шатра. На масата, заобиколена от свещници, се мъдреше голяма бяла торта, до нея кутия шоколадени бонбони и кофичка, от която, сред натрошен лед, стърчеше голяма бутилка шампанско. Фей бе облякла най-хубавата от дантелените си рокли, а очите й светеха от възбуда.

— За Бога, какво става тук? — извика Кейт. — Прилича на празненство. — И затвори вратата.

— Празненство я! Празненство в чест на скъпата ми дъщеря!

— Че аз нямам рожден ден.

— Но може би в известен смисъл имаш — каза Фей.

— Не разбирам какво искаш да кажеш. Но ти донесох подарък — и тя остави сгънатата кърпичка в скута на Фей. — Внимателно разгъвай.

Фей вдигна часовника.

— О! Скъпа моя, миличка моя! Побъркано дете! Не, не мога да го взема! — Отвори капака на циферблата, а след това, с нокът, и задното капаче. На него бе изгравирано „На К. от цяло сърце. А.“

— На майка ми беше — прошепна Кейт — и бих желала сега да го носи новата ми майка.

— Мило дете, мило дете!

— Мама ще бъде доволна.

— Но нали аз устройвам това празненство! И аз имам подарък за безценната си дъщеря, но ще й го поднеса, както аз си знам. Хайде, Кейт, отвори шишето и налей две чаши, пък аз да разрежа тортата. Искам всичко да стане красиво. — И когато всичко бе готово, Фей седна до масата и вдигна чаша: — За новата ми дъщеря, да ми е жива и здрава и щастлива!

Като отпиха, Кейт предложи нова наздравица:

— За майка ми!

— Ще ме разплачеш — рече Фей. — Не ме карай да плача. Виж там на масичката, дай ми махагоновата кутийка. Ето, тази! Сложи я сега тук и я отвори!

В полираната кутийка лежеше свитък бяла хартия, вързан с червена панделка.

— Какво, за Бога, е това? — попита Кейт.

— Моят подарък. Разгъни го!

Кейт развърза извънредно внимателно червената панделка и разви свитъка. Беше изписан с красиви, удебелени букви, подредени старателно, а като свидетел се бе подписал готвачът.

„Прехвърлям цялото си имущество, движимо и недвижимо, без изключение, на Кейт Олби, тъй като я приемам за собствена дъщеря.“

Просто, ясно и законно неуязвимо. Кейт го прочете три пъти, погледна отново датата, разгледа подписа на готвача. Фей я наблюдаваше с отворени в очакване устни. И докато Кейт движеше своите, четейки наум, устните на Фей също се местеха. Кейт сви хартията, завърза панделката, остави свитъка в кутията и затвори капака. Едва сега се облегна назад.

— Доволна ли си? — най-сетне се обади Фей.

Очите на Кейт се взираха в очите на Фей и сякаш някъде отвъд, да проникнат в разсъдъка зад зениците.

— Мъча се да се овладея, майко — тихо изрече тя. — Не познавам друг, който може да бъде толкова добър. Страх ме е, че ако твърде прибързано река нещо или се приближа до тебе, ще се разпадна на късове.

Беше по-драматично, отколкото бе очаквала Фей, сдържано, но пълно с напрежение.

— Смешен подарък, нали? — каза Фей.

— Смешен ли? Не, не е смешен.

— Искам да кажа, че едно завещание е малко необикновен подарък. Но то означава много повече. Сега, след като си ми истинска дъщеря, мога да ти кажа: аз, тоест ние притежаваме в брой и в ценни книжа малко повече от шейсет хиляди долара. В бюрото си държа точен запис на всички сметки, другото е затворено в каси. Имота в Сакраменто продадох на много добра цена. Но защо мълчиш, детето ми? Тревожи ли те нещо?

— Всяко завещание мирише на смърт. Все едно, че е саван.

— Но нали всеки оставя завещание?

— Зная, майко — мрачно се усмихна Кейт. — Мина ми една мисъл. Сетих се за всичките ти близки, които разгневено биха се вдигнали да осуетят подобно завещание. Не мога да го приема.

— Горкото ми момиче! Това ли те смущава? Аз нямам никакви близки. Доколкото знам, и никакъв роднина. Пък и да имам някакви, кой ще разбере? Нима мислиш, че само ти имаш тайни? Нима мислиш, че нося името, с което съм се родила?

Кейт се вгледа продължително и безизразно във Фей.

— Кейт! — извика тя. — Кейт, нали имаме празненство! Какво така се опечали? Я не се стягай!

Кейт стана, внимателно дръпна масата встрани и седна на пода, облягайки буза върху коляното на Фей. Нежните й пръсти проследиха един сърмен конец от дантелата, изкусно очертаващ формата на лист. Фей я погали по страните и главата, докосна необичайните й уши и свенливо попипа ръбците на белега.

— Мисля, че никога не съм била толкова щастлива — каза Кейт.

— Мила моя, ти също ме правиш щастлива. По-щастлива от всякога. Сега вече не се чувствам сам-сама. Сега нямам от какво да се боя. — Кейт все така нежно следеше сърмените нишки с нокът. Обзети от някаква топлина, дълго мълчаха, Додето Фей не се размърда. — Кейт — рече тя, — забравихме, че имаме тържество. Забравихме виното. Налей, детето ми. Трябва да го отпразнуваме.

— Нужно ли е, майко? — стеснително попита Кейт.

— Че да не е лошо? Защо не? Аз обичам по някоя и друга глътка. Виното прогонва отровите. Ти не обичаш ли шампанско Кейт?

— Никога не съм го пила много. Не ми понася.

— Глупости! Я налей! — Кейт се вдигна от пода и напълни чашите. — Изпий го сега — каза Фей. — От тебе ще гледам. Нали няма да позволиш на една стара жена да се излага сама?

— Ти не си стара жена, майко.

— Не приказвай, пий! Няма да близна, докато не си изпразниш чашата. — И вдигна чаша, изчаквайки Кейт да пресуши своята, сетне я гаврътна. — Чудно, чудно! Напълни ги пак! Хайде, скъпа, гълтай! След две-три чаши лошавините изчезват. — Организмът на Кейт се противеше на шампанското, спомни си нещо и се уплаши. — Да видя дъното, дете — каза Фей. — Ето на! Виждаш ли колко е хубаво? Налей отново.

След втората чаша преображението у Кейт настъпи почти незабавно. Опасенията й се изпариха, изчезна изобщо всякакъв страх. Тъкмо от това се бе страхувала, а сега бе вече много късно. Виното проправи пролуки през всичките грижливо изградени прегради, защитни позиции и илюзии, но сега вече й беше все едно. Нещата, които бе изучила как да прикрива и направлява, излязоха наяве. Гласът й стана студен, устните й се присвиха. Раздалечените й очи станаха като цепки, наблюдателни и пълни с подигравка.

— Сега ти ще пиеш, майко, пък аз ще те гледам — каза тя. — Дай да ти налея! Обзалагам се, че не можеш да изпиеш две чаши, без да спираш.

— Не се обзалагай с мен, Кейт. Ще изгубиш. Шест мога да изпия, без да си взимам дъх.

— Да видя!

— Ами ако мога, ти ще ме последваш ли?

— Разбира се.

Състезанието започна, върху масата се образува локва вино, шишето взе да се изпразва.

— Като бях момиче — закиска се Фей, — ах, какви истории мога да ти разкажа! Няма да повярваш.

— И аз — отвърна Кейт — мога да разказвам неща, на които никой не може да повярва.

— Ти? Не ставай глупава! Та ти си дете!

— Такова дете — засмя се Кейт — още не си виждала. Дете, и то какво дете! — В смеха й се прокрадна тънък пронизителен писък. Той прониза виното и накара Фей да млъкне. Тя спря погледа си на Кейт.

— Необикновена ми изглеждаш — каза тя. — Може да е от светлината. Но изглеждаш друга.

— Друга съм.

— Наричай ме „майко“, скъпа.

— Майко… скъпа!

— Кейт, какъв хубав живот ще заживеем!

— Сто на сто. Ти дори не знаеш. Нищо не знаеш.

— Винаги ми се е щяло да отида в Европа. Вземаме кораба и се връщаме с прекрасни тоалети от Париж.

— Може и да стане, но не сега.

— Защо не, Кейт? Имам достатъчно пари.

— Ще имаме още повече.

— Защо да не заминем сега? — умолително попита Фей.

— Можем да продадем това заведение. С клиентелата, която сме завъдили, можем навярно да му вземем едно десет хиляди.

— Не!

— Какво значи това „не“? Заведението е мое, мога да го продам.

— А забрави ли, че съм ти дъщеря?

— Не ми харесва тонът ти, Кейт. Какво става с тебе? Има ли още вино?

— Разбира се, ето ти още малко, виж го в шишето. Хайде, изпий го направо от бутилката. Браво, майко, разля си го по шията! Нека ти влезе под корсета, майко, по тлъстото шкембе!

— Кейт! — проплака Фей. — Не ставай лоша! Толкова ни беше хубаво! Какво искаш сега, всичко да развалиш?

Кейт изтръгна бутилката от ръката й.

— Дай това тука! — Отпуши я, пресуши я и я захвърли на пода. Чертите й се бяха изострили, очите й блестяха. Разтворени, устните на малките й уста показваха малките остри зъби; кучешките стърчаха по-дълги и по-остри. Засмя се сдържано.

— Майко, мила майко, сега ще ти покажа как се върти публичен дом. Ще ги научим тия безцветни плужеци, дето идват тук да си хвърлят отвратителното семе само за един долар! Удоволствия ще им предложим, майко скъпа!

— Кейт — сряза я Фей, — ти си пияна. Не разбирам какво говориш.

— Не разбираш, скъпа майко? Искаш ли да ти обясня?

— Искам да си мила. Да бъдеш, каквато си беше.

— Да, но е много късно. Аз не исках да пия. Но ти ме принуди, ти, гаден и тлъст червей! Нали съм твоята мила и сладка дъщеря, забрави ли? Да, помня колко се изненада, като разбра, че съм имала редовни клиенти. Да не мислиш, че ще се откажа от тях? Да не мислиш, че ми дават по един жалък и соникакъв долар? Не-е-е, десет ми дават и цената непрекъснато се качва! Не могат при никого да отидат. Никой друг няма да ги обслужи като мене.

Фей се разплака като дете.

— Кейт — рече тя, — не говори така! Ти не си такава. Не си такава!

— Мила майко, моя сладка дебела майко, свали панталоните на който и да е от моите редовни клиенти! И виж полумесеците по слабините им, много са красиви. И ситните прорезчета, които дълго кървят. О, скъпа майко, аз притежавам най-сладкия комплект от бръснарски ножчета, подредени като полумесец, и са остри, ах, колко са остри!

Фей понечи да стане от стола, но Кейт я блъсна обратно.

— И знаеш ли, мила ми майко, това ще се въведе в цялото ни заведение. Цената: двайсет долара. И ще караме тия незаконородени типове да се къпят. А кръвта им ще избърсваме с бели копринени кърпички. Да, майко мила, кръвта от нашите възлести камшичета! — Фей почна дрезгаво да вие. Кейт тозчас затули устата й с шепа. — Не вдигай шум! Бъди добричка. Можеш да олигавиш цялата ръка на дъщеря си, но шум да няма! — Сякаш да се увери, тя дръпна ръка от устата на Фей и я обърса в полите й.

— Искам да напуснеш дома! — изшептя Фей. — Да се махаш! Моят дом е свестен, без такива гадости. Да се махаш!

— Не мога да си отида, майко. Горката ми, не мога да те оставя. — Гласът й стана леден. — А сега ми се доповръща от тебе. Повръща ми се. — Взе чаша от масата, приближи тоалетката и до половината й наля от камфоровия опиат. — Вземи, майко, изпий го. Добре ще ти дойде.

— Не го искам.

— Нали си добричка? Изпий го. — И вежливо й го наля в устата. — Още една глътка остана, само една и край.

Известно време Фей смътно мънка, след това се отпусна на стола и тежко захъркала, заспа.

3

В потайните места на съзнанието й бе почнал да се насъбира ужас, а след ужаса дойде и паниката. Кейт си спомни миналия случай и я обзе желанието да повърне. Стисна си ръцете и паниката й се засили. Запали от лампата свещ и с несигурна стъпка прекоси тъмния вестибюл към кухнята. В една чаша насипа горчица на прах, разбърка я с вода на каша и я изпи. Докато кашата се движеше пареща по пътя си, Кейт се хвана за ръба на умивалника. Повдигна й се няколко пъти и повърна. Накрая, немощна и с разтуптяно сърце, успя да се пребори с виното и умът й се избистри.

Прехвърли цялата вечер в мислите си, като паметта й се връщаше, подобно на душещо животно, върху всяка отделна сцена. Наплиска си лицето, изми умивалника и прибра горчицата на рафта. След това се върна в стаята на Фей.

Наближаваше утро, осветяващо гърба на връх Фримант, който сега се рисуваше черен на небесния фон. Фей все така хъркаше на стола си. Кейт я понаблюдава известно време и след това й оправи леглото. Повлече, изпъна и вдигна брутната водоизместимост на спящата жена. Положила я вече на леглото, тя я съблече, изми й лицето и прибра дрехите.

Денят бързо напредваше. Кейт седеше до леглото и наблюдаваше отпуснатото лице с отворена уста, мърдащо устни навън и навътре. По едно време Фей неспокойно се раздвижи, пресъхнали, устните й изломотиха някакви неразбираеми слова, но една въздишка отново я унесе в дрямка. Кейт внимателно се заоглежда. Издърпа горното чекмедже на тоалетната масичка и разгледа стъклениците, съставляващи аптечката на публичния дом: камфоров опий, болкоуспокояващо, балсама на Лидия Пинкам, железен тоник за усилване, мехлема на Хол, английска сол, рициново масло, амоняк. Взе шишенцето амоняк, навлажни една носна кърпа и от прилично разстояние я поднесе над устата и носа на Фей. Задушаващи и разтърсващи, изпаренията накараха Фей да прохърква и мъчително да се заизмъква от черната си паяжина. Очите й широко се отвориха от ужас.

— Няма нищо, майко — рече Кейт. — Няма нищо. Просто сънуваш кошмари, имала си лош сън.

— Да, сън — издума Фей, сънят отново я надви, отпусна се пак назад и захърка, но амонякът вече я бе докарал почти до пълно съзнание и сега тя бе по-неспокойна. Кейт върна шишенцето в чекмеджето. После оправи масата, попи разляното вино и отнесе чашите в кухнята.

Пропълзяла през процепите на щорите, зората изпълни къщата с виделина. Готвачът се размърда в своята пристройка зад кухнята, заопипва да си намери дрехите и нахлузи тежките си кундури.

Кейт се движеше безшумно. Изпи две чаши вода, а третата върна в стаята на Фей и затвори вратата. След това подигна десния клепач на Фей — окото се обърна търсещо към нея, не беше се обърнало нагоре. Кейт действаше бавно и прецизно. Пое кърпичката и я помириса. Амонякът бе изветрял, но миризмата му все още бе остра. Просна кърпата върху лицето на Фей и когато Фей се заогъва и завъртя, почти да се събуди, дръпна я и остави Фей наново да потъне в сън. Три пъти извърши това. Като прибра кърпата, взе от мраморната плоча на тоалетката една кука от слонова кост, отметна завивката и почна да натиска тъпия й край по висящите гърди на Фей с постоянно нарастваща сила, докато спящата заскимтя и се загърчи. Сетне Кейт направи същото по всички по-чувствителни места на тялото й — под мишницата, в слабините, по ушите, по клитора, но всеки път дръпваше куката, преди Фей да се е разсънила напълно.

Сега Фей изплува почти до повърхността на съня. Заскимтя, замята се, засмърка. Кейт я погали по челото, прокара меко пръсти по вътрешната страна на ръката й и тихо заговори:

— Мила… мила! Ти сънуваш ужасен сън. Събуди се, майко, събуди се от този кошмар!

Дишането на Фей се нормализираше. Издаде огромна въздишка, обърна се на една страна и се унесе, замъркала блажено. Кейт се надигна от леглото, а в главата й някакъв талаз завъртя света. Задържа се, доближи вратата и се ослуша, измъкна се и предпазливо се прибра в стаята си. Бързо се съблече, надяна си нощницата, наметна халата и обу чехлите. Среса коси, вдигна ги на кок и ги покри с нощна шапчица, напои лицето си с Флоридска вода и нечуто се върна в стаята на Фей. Тя спеше все така мирно на едната си страна. Кейт отвори вратата към вестибюла, донесе чашата студена вода и капна в ухото на Фей.

Фей се разпищя. Етел показа уплашено лице от стаята си и видя Кейт по халат и чехли до вратата на Фей. Готвачът се бе озовал зад Кейт и протягаше ръка да я спре.

— Не влизайте, мис Кейт. Де да знаете какво има.

— Глупости, с Фей става нещо! — Кейт се втурна в стаята и изтича към леглото й. В погледа на Фей се четеше нещо диво, тя плачеше и стенеше. — Какво има? Кажи какво има, скъпа? — Готвачът стърчеше насред стаята, от вратата надничаха три още неразсънени момичета. — Кажи какво ти е? — извика Кейт.

— О, мила… сънища, ах, какви сънища! Не мога повече!

Кейт се извърна към вратата.

— Имала е кошмари. Ще се оправи. Лягайте си. Ще остана за малко при нея. Алекс, донеси една каничка чай! — Неуморна беше Кейт. Това забелязаха и останалите момичета. Слагаше мокри кърпи върху многострадалното чело на Фей, държеше й чашата чай, подкрепяше раменете й. Галеше я като дете, но ужасеният израз така и не напускаше очите на Фей. В десет часа Алекс донесе кутия бира и без дума да обели, сложи я върху тоалетката. Кейт наля и поднесе чашата до устните на Фей.

— Ще ти помогне, милата ми. Изпий я.

— Да не видя нито капка!

— Вятър и мъгла! Изпий я като лекарство. Нали си добро момиче? Хайде сега, легни и гледай да заспиш.

— Страх ме е да спя.

— Страшни ли ти бяха сънищата?

— Ужасни! Жестоки!

— Разкажи ми ги, майко. Може да ти олекне.

Фей се сви.

— Никому няма да ги разкажа! Как можаха да ми се присънят! Все едно че не съм ги сънувала аз.

— Горката ми майчица! Колко те обичам — рече Кейт. — А сега да заспиш! Аз ще те пазя от сънища.

Фей постепенно клюмна и заспа. Кейт седеше до леглото и я изучаваше.