Ингар Йонсрюд
Калипсо (98)

Глава 98

Март 1992 г. Колският полуостров, Русия

Отнесоха Калипсо до първия апартамент, който откриха. Докато другите се приготвяха да влязат в лабораторията, Егон изми и облече кльощавото момиче. Даде й вода от чаена чаша и малко стафиди. Само няколко, за да не претоварва изтощеното й от глад тяло. Аксел виждаше как ръката на приятеля му трепери. Дрехите, с които бе намерена, бяха изцапани от диария. Два пъти бе заставала на прага на смъртта. Първо от болестта. После от глад.

Когато бяха готови, сержант Баке каза на Хейхе да остане с нея, но Егон не се съгласи.

— Не той. Не убиецът — отсече Егон.

Аксел беше наясно, че сержантът гледа него.

— Тогава ще трябва да си ти.

Калипсо се размърда, потърка очи, звуците, които не спираше да издава със затворена уста, станаха резки, когато Аксел я сложи в скута си. Тя писна и той трябваше да запуши устата й с длан, когато Егон излезе от стаята, но изтощеното й телце нямаше сили да се бори дълго. Заспа с хленчене.

Той я остави внимателно на канапето, включи радиостанцията и улови сигнала от лейтенант Морениус в Норвегия. Аксел засече времето. Оставаха четири часа до съмване. Трябваше да се върнат в долината преди това. Там можеха да се крият, докато отново се стъмнеше. Той отиде до прозореца. Облаци преминаваха бързо пред звездите, а от юг, където половинката луна бе килната настрани, приближаваше гъста покривка облаци. Идеше буря.

Един час преди да се развидели, другите се върнаха. Егон бързо го въведе в курса. Открили бяха трупове с рани от експлозия и изгаряния. Няколко изгорели лаборатории и складове. Взели бяха две проби от фризер. Не знаеха дали вирусът ще издържи на топлината.

Аксел се свърза по радиото с Норвегия и войниците се приготвиха за потегляне.

Момичето още спеше. Сержант Баке зае позиция до вратата. Подкани ги с жест да тръгват.

— А момичето? — Хейхе стоеше до канапето.

— Тя остава — отвърна сержант Баке.

— Ще умре.

— Не сме дошли да отвличаме руски граждани. Тя ще ни забави и ще застраши операцията. Да се надяваме, че руснаците ще се върнат навреме.

Хейхе отвори раницата си. Извади провизиите си и ги постави до нея. Сержант Баке поклати глава.

— Не. Не бива да оставяме нищо, което да разкрие, че някога сме били тук.

Хейхе само въздъхна. Върна провизиите обратно в раницата си, допря длан до сърцето си, после бавно я прекара по тялото на спящото дете, сякаш изпълняваше ритуал.

— Ти решаваш — изрече със същия безжизнен тон.

— Точно така — отвърна сержант Баке.

За кратък момент Аксел си помисли, че Хейхе ще протестира. Имаше нещо странно и противоречиво у този младеж. Дремещата му човечност твърде лесно можеше да бъде отклонена.

— Борг, готов ли си?

Вниманието на Аксел бе насочено към шведа и сержанта. Сега Егон пристъпи в светлината от фенерчето на Баке. В ръката си държеше пистолет. Застана до канапето и го насочи към главата на Калипсо.

— По твоя команда, Баке.

— Какво си мислиш, че правиш, по дяволите? — просъска сержантът.

— По твоя команда, сержант Баке — повтори Егон. Момичето се размърда.

— За кого се мислиш ти? — Баке прекоси стаята.

Стояха на ръка разстояние един от друг. Аксел се опита да разчете изражението в очите на Хейхе. Нямаше такова.

— Ако ще убием детето, Баке, то да го направим като войници. Не е редно да лежи и умира тук в адски мъки.

Сержантът поклати глава с негодувание. Вдигна фенерчето и го насочи право в лицето на Егон.

— Не говорим за някакво си котенце — каза той.

Егон дишаше тежко. Раменете му се вдигаха и спускаха с бясна скорост. Държеше потрепващата цев само на сантиметри от млечнобялата буза на Калипсо.

— Би послушал лейтенант Фалсен. А той би казал същото като мен. Детето остава тук. Тръгваме незабавно — настоя Баке.

Егон не помръдна.

Баке издиша.

— Спасяването й няма да ти помогне, Борг.

Борг го погледна със странно изражение. И тогава дойдоха думите. Най-грозните, които човек можеше да си въобрази.

— Дали това дете ще живее, или ще умре, остава си фактът, че ти уби нероденото си дете. Но застреляй я, ако мислиш, че това ще успокои съвестта ти. Никой няма да те докладва. Негодник такъв.

Избор. Понякога е интуитивен. Тялото просто действа. Дали ще го наречеш инстинкт, или рефлекс, действията разкриват характера ти. Отвръщаш ли на удара с удар, или бягаш?

Егон стреля с пистолета си. Вдигна ръка и дръпна спусъка. Куршумът улучи Баке между свинските очички. Противогазът му се напълни с кръв.