Ингар Йонсрюд
Калипсо (78)

Глава 78

Някога мостът „Фатерланд“ бил главна пътна артерия към града. По него идвали търговци, селяни и пътници от изток. Сега е само една грозна и незначителна ивица асфалт, която свързва улиците на емигрантите в Грьонланд с останалата част от центъра. Тук се намира кръчмата „Старгейт“ с евтината бира и целогодишно сервиране навън. Ако имате път натам, питайте за „Старгейт“. Вече никой не знае за моста „Фатерланд“.

Край река Акершелва, точно над моста се простира тесен парк, подобен на черво. Там беше спрял един трактор и бръмчеше. Гмуркач от пожарната беше успял да затегне солидно въже под мишниците на Педер Расмусен, но не успяха да го извадят от заледената река, преди тракторът да измъкне трупа на сушата, което беше гротескна гледка. Сигурно само прогизналото му палто тежеше колкото половин човек.

Мъртвецът лежеше по гръб, с разперени ръце — големи и месести, жълтеникаво бели и подпухнали от течност, също като лицето му, което имаше синьо-зелени кръвоизливи до очите. Устата му беше полуотворена. Зъбите, които му бяха останали, блестяха.

Тересе Грьофтинг клечеше до трупа. Беше повдигнала суитшърта му с дълга пинсета, така че подутият му космат корем беше открит. Под силното зимно слънце кожата му изглеждаше почти прозрачна. Тересе си беше сложила латексови ръкавици и натискаше трупа с пръст. По корема, бедрата и торса.

— Не изглежда като да е лежал дълго — каза Фредрик над рамото й.

Тересе не го погледна. Само продължи да притиска.

— Adipocere — каза тя накрая.

О. Тези проклети висшисти.

— От латински. Adeps означава „мазнина“. Cera е „восък“. Наричаме го „трупен восък“.

— Така ли?

— Образува се, когато мастната тъкан в тялото се разруши. Но само когато има недостиг на кислород и трупът се намира във влажна среда. Тогава не започва обичайното бактериологично разграждане. Трупът може да изглежда пресен, въпреки че са минали седмици или месеци от настъпването на смъртта.

Минаха няколко секунди, преди Фредрик да разбере какво казва тя всъщност. Обхватът на пълното значение на думите й.

— Значи… Педер Расмусен. Отдавна ли е мъртъв?

— Знаеш, че това е Педер Расмусен?

Той знаеше. Това лице бе стояло надвесено на двайсет сантиметра над неговото, докато огромните юмруци правеха всичко възможно да изстискат живота от тялото му.

— Този мъж вероятно е бил капсулиран в сняг и ледена вода седмици наред. Може и по-дълго — каза Тересе.

— Сигурна ли си?

Мълчанието й потвърди, че няма съмнение.

Фредрик направи няколко несигурни крачки назад.

— Има ли нещо в джобовете? Телефон?

Тя потърси.

— Не.

Наложи му се да седне. Попадна точно в снежна пряспа, свали си очилата и взе шепа сняг. Разтърка го по лицето си, докато то стана мокро и студено и се проясни.

Боже. Мъртъв. Мъртъв от толкова време, че нямаше как да е мъжът, когото търсеха.

— Педер Расмусен не е от значение за този случай — бе казал Андреас. През цялото време ли бе знаел, че Расмусен не е жив? Откъде можеше да знае?