Ингар Йонсрюд
Калипсо (118)

Глава 118

Той вече беше сигурен. Фредрик бе виждал високата фигура с палто и мека шапка. Сега същата тази фигура стоеше до някакви журналисти от другата страна на кордона. На Фредрик му се стори, че очите на мъжа проблеснаха, когато погледите им се срещнаха. После мъжът се обърна. Закрачи с дългите си крака между хора, събрали се в пресечка. Фредрик тъкмо щеше да хукне след него, когато го спря вик.

— Фредрик! Мамка му, Фредрик, това е пълна гадост.

Беше гласът на Тересе Грьофтинг.

Голям дъб се извисяваше на улицата и под него бе паркиран синият фиат на Егон Борг. Фредрик изруга и изгледа как мъжът кривна зад жив плет и се изгуби от поглед.

Тересе изпълзя навън от колата с голяма предпазливост. Апаратът за дишане на защитния й костюм изсъска. Зад визьора челото й блестеше от пот.

— Контейнерът е с размер на термос. Поставен е странично на дъното на раницата и в нея има малък отвор за клапата. Устройството има задействащ механизъм. Изглежда домашно изработен, но който го е измислил, си разбира от работата. Раницата лежеше на пода от страната на пътника.

— Но не е заредена с експлозиви?

Грьофтинг поклати глава.

— Ами съдържанието?

— Не можем да рискуваме да пипаме нищо, докато колата не бъде на охранявана територия. — Тя потърка една в друга дебелите си защитни ръкавици. — Но не се иска кой знае какво въображение, Фредрик. Ако това чудо съдържа вируса на едра шарка и той бъде пуснат там вътре… — Тя погледна към посолството, без да завърши изречението си. — Трябва да се връщам.

Извърна се, а материята на торбестия й костюм прошумоля, когато тя пое бавно към колата.

Навсякъде имаше полицаи с автомати. Фредрик погледна към Тересе, докато се качваше във фиата, преди отново да закрачи напред-назад пред оградата на посолството. Извади блистер от джоба си. Беше останало едно хапче. Усети го на адамовата си ябълка, като го глътна на сухо. Хвърли последен поглед в посоката, където бе изчезнала онази фигура. Нямаше следа от мъжа, разбира се. Кой беше той, по дяволите? Възможно ли бе да е самият Егон Борг? Не. Нещо му подсказваше, че не е.

Борг вече беше болен и заразен. И все пак бе оставил контейнер с вируса на едра шарка в колата си. Защо? Още атаки ли планираше?

Металното фолио на блистера изпука в ръката на Фредрик. Продължи да стиска, докато не усети болка.

Борг трябва да бе съзнавал, че колата му ще бъде открита. И все пак я бе паркирал точно пред руското посолство. Изглеждаше проява на небрежност. Ала Егон Борг не бе оставил у него впечатление за небрежен човек. Това го безпокоеше. Защото ставаше нещо, което Фредрик не проумяваше.

Защо се бавеше руснакът? Фредрик се канеше да му позвъни отново, но преди да е имал време да го направи, чу стъпки по асфалта зад себе си. И ето я, че стоеше там. С дълго черно палто, шал и висяща на превръзка ръка.

— Кафа? Ти си тук?

— Скъсани връзки в рамото, това е всичко. Дехидратирана съм и гладна… Но един душ и чисти дрехи много ме освежиха.

— И те пуснаха да работиш?

— Не съм искала разрешение.

Той посочи към фиата, но Кафа само въздъхна. Вече я бяха въвели в курса относно контейнера с вируса.

— Хакнахме компютъра на Егон Борг — каза му. — Написал е имейл с определен час на изпращане в… — Тя вдигна ръка, но ръчният й часовник още беше в управлението.

— В шест — допълни той.

— След час и половина.

Имейлът беше кратък и тя го бе запаметила.

— „За Гюдбран Фалсен. За Калипсо. Вие сте отговорни. Мръсници.“ Гюдбран Фалсен — повтори тя. — Той е бил лейтенантът, който се е заразил от едра шарка при мисията в Русия, нали?

Фредрик кимна.

— Така ни каза Агнес Усе. — Хвърли настрани празния блистер. — До кого е имейлът? — попита. — До посолството?

— Имейлът има само един получател. Феликс Гюн.

— Феликс Гюн?

— Генерал-майор Гюн. Той оглавява армейски оперативен екип към Командването на отбраната. Изпратихме патрул. Той е у дома си във Винрен. Казва, че не разбира.

— Генерал-майор Гюн — прекъсна я Фредрик. — Познавам го. По-точно, виждал съм го. На конференцията по отбрана в Холменколен. Той представи премиера, преди конференцията да бъде прекъсната. Защо на него?

Кафа поклати глава.

— Както казах, Гюн твърди, че не знае.

— Провери го — поръча Фредрик. — Провери миналото му. Защото това е лично. „Вие сте отговорни. Мръсници“ — повтори бавно той. — Егон Борг и Феликс Гюн сигурно се знаят от едно време.

Чу стъпки от другата страна на оградата на посолството. Най-после. Фредрик кимна бързо на Кафа.

— Направи го — прошепна.