Ингар Йонсрюд
Калипсо (40)

Глава 40

Едва когато стигнаха до бетонния мост, който води към улица „Конгенс гате“ към министерствата и главната квартира на отбраната, Юдит Йеде намали скоростта.

— Има още един мъртъв войник от флота — каза Фредрик. — Аксел Тране.

Йеде спря и уличните лампи я осветиха достатъчно добре, за да може Фредрик да я разгледа. Косата, която стърчеше изпод шала й, беше сива, с отделни по-тъмни участъци. Дребната жена беше на около шейсет години. Може би по-възрастна. Проучи улицата с поглед и изглежда, се успокои, че е чисто, защото намигна на Свен. Той й подаде картонена папка.

— Знаем, че сте говорили с Егон Борг. Аксел Тране не беше свързан с нас. Нито пък Борг. Но прочетете това — каза тя.

Папката беше от старите, хартията беше вехта на допир. Фредрик понечи да я разгърне, когато Йеде сложи ръка върху нея.

— Тране, Морениус и Борг са били включени в операция, която предпочитаме да остане на тъмно. Затова споделям тази информация. Не искам да ровите повече в това.

Върху доклада имаше печат „Строго секретно — CTS“. Cosmic Top Secret. Колко обичаха тайните си тези шпиони.

Краткият документ описваше военно учение, състояло се през пролетта на 1992 г., едва няколко месеца след падането на СССР. Група войници от флота са били пуснати от подводница на юг чак във фиорда Варангер между Русия и Норвегия. Оттам трябвало да се доберат до сушата, от норвежката страна на границата.

Войниците обаче направили погрешна маневра. Когато излезли от водата, били в Русия. Видели руски войници, помислили, че са участници в обучението като противникова страна, и стреляли. С халосни патрони.

— Дявол да го вземе — промърмори Фредрик. Усети изпитателния поглед на Йеде върху себе си.

— Морениус е ръководел операцията от норвежката страна на границата — каза тя. — Борг и Тране са били сред войниците, които са навлезли на руска територия. Егон Борг е единственият завърнал се.

Руснаците помислили, че са нападнати, и отвърнали на стрелбата. Сержантът и двама войници умрели на място. Докато бягали, Аксел Тране и Егон Борг се разделили.

— Тране така и не се завърнал в Норвегия. Затова решили, че е мъртъв. Какво е станало с него, дали е бил заловен от руснаците, получил е амнезия от шока, или… — той сви рамене — … никой не знае. Това, че се появява сега, е също толкова голям шок за нас, колкото и за вас.

Йеде взе доклада.

— Това не съществува — каза тя.

— Значи… — започна Фредрик. Тя не го остави да довърши:

— Случаят отприщи дипломатическа криза. Имахме късмет, че по онова време гръбнакът на Русия беше счупен. Бореха се с други неща и се нуждаеха от инвестиции в северните райони. Цялата операция бе запазена в тайна заради замесените и заради флота. Тъжно е, че го казвам, но за щастие, само войници изгубиха живота си.

Тя отстъпи назад.

— Надявам се, че това отговаря на въпросите ви. Надявам се, че обяснява нашата необходимост това да бъде запазено в тайна. Особено във време като днешното, когато отново дочуваме тиктакането от часовника, отброяващ дните до Второто пришествие.

Часовникът, отброяващ дните до Второто пришествие. Сериозно ли говореше тя?

— Руснаците размахват атомното оръжие. Изтребителите им докосват въздушните ни граници, подводниците картографират морското ни пространство, а в дигиталния свят войната вече бушува. А агресията нараства. Много повече, отколкото подозирате. Също като по времето на Студената война до полунощ остават само няколко минути.

На челото й се бе появила дълбока бръчка.

— Не ни съдете твърде строго. Работата ни е да връщаме този часовник назад.

Преди да се разделят, Юдит Йеде попита дали може да получи списък на принадлежностите на Морениус, които са били у него, когато го е открила полицията.

— Та нали вече сте ги конфискували?

Тя стисна устни.

— Но търсите нещо специално?

— Да.

— Какво?

Тя не отговори. Само протегна ръка, за да се сбогува. Той я взе и я задържа.

— Видях две снимки у Морениус. На един възрастен мъж и едно малко момиче. Кои са те?

Йеде го погледна право в очите.

— Не знаем.

— Педер Расмусен — каза Фредрик. — Името говори ли ви нещо?

Можеше да се закълне, че нещо трепна в погледа на Юдит Йеде. Тя обаче само твърдо поклати глава отрицателно.

Известно време Кафа и Фредрик вървяха мълчаливо. И двамата имаха нужда да осмислят случилото се. Когато обаче отново стигнаха под тополите на алеята, Кафа спря.

— Това обяснява защо Егон Борг не може да говори.

— Да. Може би.

— Но не мислиш ли, че тя беше много открита? — добави Кафа.

— Какво имаш предвид?

Тя се загледа в замръзналия си дъх.

— Не… Просто ми се стори толкова добре подготвена. Минали са едва няколко часа, откакто са били на конференция. Обикновено имам добър нюх за хора, на които не им е чиста работата — каза тя многозначително. — А това усещане тлее у мен цял ден.

Фредрик не беше сигурен. Може би тя имаше право.

— Часовникът, отброяващ дните до Второто пришествие — изсумтя той. Ама че претенциозни дяволи.