Стив Кавана
Фантом (68)

66

Два часа след като напусна хотелската стая, Дарил стоеше пред огледалото в банята си. Къщата в Лос Анджелис не беше нищо особено. Стара постройка в испански колониален стил. С голям приземен етаж, три спални горе и мансарда на покрива. В ясна сутрин виждаше магистрала 501 и превозните средства, които се движеха в ранната мъгла като привидения.

Сега беше късно вечерта. Наближаваше десет.

Много неща се бяха променили през последния час. Дарил си обръсна главата. Най-напред с електрическа машинка, после с бръснач. Беше отишъл на възпоменателната церемония с набола брада. Добре оформена. Сега я превърна в козя брадичка, осеяна с бели косми. За целта внимателно изсветли участъци с боя върху памучен тампон. Освен това се сдоби със силен тен. Това се оказа по-трудно, отколкото беше очаквал. Преди винаги посещаваше козметичен салон, където му правеха изкуствен тен. Този път използва шише скъп автобронзант. Нужно беше много внимание и отнемаше доста време да разнесеш лосиона равномерно по кожата си, без да оставиш тъмни петна по шията или ръцете си.

Върна се в спалнята, облече анцуг и тениска и отнесе лаптопа си в мансардата горе, която му служеше за кабинет. Отвори го и прочете сцената за смъртта на Марта. Колкото и да му харесваше, трябваше да се раздели с нея.

Убиваш любимците си. Не правят ли така най-добрите писатели?

Маркира текста и точно преди да го изтрие, чу шум.

Застина напълно неподвижно и се ослуша. Тихото бръмчене на вентилатора на лаптопа му. Нищо друго. И въпреки това не помръдна. Косъмчетата на тила му настръхнаха. Не чуваше нищо, но знаеше, че в къщата има някой.

Изправи се бързо и тихо слезе в спалнята. Извади пистолет със заглушител от сейф в дрешника. Провери го. Беше напълно зареден. С патрон в цевта. Обу си маратонки, после се върна в кабинета горе. На площадката отново се ослуша, но не чу нищо.

Нямаше значение. Той знаеше, че в къщата има някой.