Стив Кавана
Фантом (30)

28

От болницата отказаха да пуснат шериф Доул и Блох в стаята на Марая. Той стоеше в коридора, гледаше през стъклото и острата миризма на дезинфектант изпълваше ноздрите му. Тя явно не дразнеше Блох, но очите на Доул винаги засмъдяваха от нея. Марая лежеше зад стъклената преграда, а главата й беше бинтована така, че приличаше на огромно яйце.

Кльощава медицинска сестра с изпъкнали скули ги осведоми за състоянието й.

Отокът в мозъка на Марая спаднал след операцията. Жизнените й показатели били добри, организмът й не отхвърлил стоманената пластина, нямало признаци за инфекция и освен белезите по главата, където хирурзите отстранили фрагмент от черепа й, нямала да има други външни увреждания.

Не било възможно да се предвиди какво ще стане, когато тя дойде в съзнание. Не знаели дали ще помни нещо, нито дали изобщо ще има памет. Съществувала вероятност говорът, равновесието, темпераментът и дори личността й да бъдат неблагоприятно засегнати. През следващите няколко часа въздействието на успокоителните щяло постепенно да отслабва.

Марая можела да се събуди през следващите шест до дванайсет часа, на следващия ден, идната седмица, през следващите шест месеца или никога. Нямало как да предскажат. Доул обмисляше всичко това отново и отново, докато стоеше и наблюдаваше спокойното лице на Марая Купър.

— Няма какво да правим тук — отбеляза Блох.

Той кимна, без да я поглежда, после се извърна и двамата се отправиха по коридора към стаята на медицинските сестри. Доул искаше да го осведомят, ако настъпи промяна в състоянието й. Искаше да присъства, когато тя се събуди. Беше им дал номера на мобилния си телефон и номера на шерифството, но нищо не пречеше да им напомни.

Когато надникна в стаята, отново видя слабата медицинска сестра с ъгловати черти. На табелката с името й пишеше „Маккачън“.

— Моля да ни осведомите, ако има някакви…

— Разбира се, шерифе, вече имаме номерата ви. Не можем да направим много, преди тя да дойде в съзнание. А, искате ли дрехите й? Видях ги в склада днес сутринта, когато започна смяната ми. Още никой не ги е взел.

— Разбира се, дайте ни ги.

— По тях има доста кръв. Когато я докараха, не знаехме какво й се е случило, затова прибрахме дрехите в торба. Като веществено доказателство, нали разбирате. Наложи се да ги срежем, за да я съблечем, но всичко е тук. Сега ще ви ги донеса — каза сестра Маккачън.

Доул вече се беше сблъсквал с тази нова процедура. Ако в болницата заподозрат, че травмите са вследствие на нападение, съхраняват дрехите в дезинфекцирани пликове, в случай че потрябват на разследването. В конкретния случай Доул не можеше да изключи такава вероятност. Щеше да разгледа дрехите в участъка, да ги запечата в пликове и да ги изпрати в криминалистичната лаборатория в Бей Сити.

Сестрата почти незабавно се върна с жълта найлонова торба, вързана със свинска опашка.

— Заповядайте. И не се тревожете, настъпи ли промяна, първи ще научите — обеща тя и им подаде торбата.

Блох се пресегна, пое я и благодари.

— Да тръгваме — подкани я Доул.

В една от стаите за разпит в задната част на шерифството Блох постла найлон върху масата и си сложи латексови ръкавици, а Доул я наблюдаваше. Тя постави върху найлона торбата с дрехите на Марая, извади бележника си и си записа нещо. Документира часа и датата на получаване, помисли си Доул. Той извади служебния фотоапарат от кожения му калъф и направи няколко снимки за всеки случай.

Сигурно нямаше да открият нищо важно, но той трябваше да внимава. Всеки полицай знаеше по някоя история за престъпник, който се е отървал, защото прескъпият му адвокат е разбил на пух и прах събраните от полицията доказателства.

Доул остави апарата, сложи си ръкавици, помоли Блох да снима как е вързана торбата, а после и него, докато го отваря.

Тя остави бележника и химикалката си и направи двете снимки.

Доул държеше отворената торба и помоли Блох да извади първата дреха. Бялата някога тениска сега изглеждаше ръждива. Беше добила тъмния и плътен цвят на кръв върху памук. Цвят, който Доул беше виждал и преди. Много пъти.

Блох вдигна тениската с върховете на пръстите си и бавно, почти благоговейно я постави върху найлона и подръпна краищата й, за да я опъне. Светкавицата на фотоапарата просветна и Доул видя как Блох се навежда, за да снима отблизо най-тъмното петно — онова на лявото рамо. Тя обърна тениската и снима гърба й. Доул доволно я прибра в отделен плик и я номерира, докато Блох си водеше бележки.

Направиха същото с всяка друга дреха. Сутиен, чорапи, бельо. Доул забеляза колко съсредоточено и почтително докосва Блох всяка дреха. Джинсите бяха на дъното на торбата. И тях подложиха на същата процедура. Снимка, докато ги изваждат, после, докато ги разгъват върху масата, снимка отпред, близък план на петната. Този път, когато обърна джинсите, за да ги снима отзад, Блох спря.

Беше забелязала нещо. Доул се наведе и присви очи. По задните джобове имаше много кръв, вероятно заради начина, по който Марая е била омотана в найлона и после зарязана. Раните на главата кървяха най-обилно. Кръвта се беше стекла по гърба й. Доул усети как устната му потрепва.

— Има нещо в задния джоб — каза Блох.

Без да се бави повече, Доул внимателно бръкна в левия заден джоб, а Блох продължи да снима. Пръстите му напипаха нещо и той разтвори джоба още малко с показалеца на другата си ръка. Чуха как съсирената кръв пропуква — само това и щракането на дигиталния фотоапарат.

Доул много внимателно измъкна от джоба лист хартия. Беше сгънат на две, а двата му края, които бяха най-близо до отвора на джоба, бяха тъмночервени. Доул остави листа върху найлона, отстъпи, за да може Блох да го снима, и се върна до масата.

Изцапаните краища бяха залепнали от кръвта. Милиметър по милиметър Доул предпазливо ги отлепи, заслушан в шумоленето на хартията.

Разтвори листа и го остави върху найлона. Блох го снима. Двамата се наведоха над него.

Банково извлечение на Пол Купър.