Стив Кавана
Фантом (60)

58

Доул вървеше след Блох по коридора на болницата. Тя се носеше напред с широки плавни крачки. Наложи се той да се забърза, за да не изостане много. Беше по-висока от него. Пък и всяка стъпка предизвикваше остра и разяждаща болка в тялото му.

Стигнаха до паркинга и патрулната кола. Блох отвори шофьорската врата, остана така за секунда, после я затръшна, без да се качи. Доул стоеше от другата страна и двамата се спогледаха над покрива на автомобила.

— По дяволите! — изруга Блох.

— Виж, това не променя много нещата — отбеляза Доул.

Тя облегна лакти върху покрива, обхвана главата си с ръце и каза:

— Променя всичко.

— Не е вярно. Може би Марая е имала връзка с Дарил, но какво от това? Научила е, че съпругът й се кани да я напусне, изпратила му е есемес, че си е забравил паспорта. Пол не е резервирал никакви пътувания, бил е излязъл с яхтата си. Есемесът й е саркастичен. Марая не му напомня, че си е забравил паспорта, за да му услужи.

Блох кимна.

— Тя е категорична, че я е нападнал Пол. Може би сега това звучи по-смислено. Открила е тайния му живот като писател, потърсила му е обяснение, той се е опитал да я напусне, но е забравил паспорта, върнал се е у дома, избухнал е спор, вероятно за милионите в сметката му, и той я е халосал по главата с чука. Засега това е версията ни.

— Според мен Дарил я е зашлевил, не някакъв си крадец — каза Блох.

Доул погледна към синьото небе. Беше горещо, а той беше изморен.

— Възможно е. Знаем, че влизането с взлом е инсценирано. Само чекмеджето е пострадало. Мисля, че тя е намерила там банковото извлечение на Льобо. Използвала е Дарил да й помогне да нагласи версия, с която да обясни чекмеджето. Накарала го е да я удари. Така е имала време да помисли, преди да потърси сметка на Пол.

— Виж, имаме време да прочетем проклетите книги, да проучим Льобо още малко и да се подготвим. Пол ще дойде на събитието. Главата си залагам.

Блох кимна, но намръщеното й изражение си остана.

— Разполагаме с достатъчно улики срещу Пол. И нямаме никакви срещу Дарил. Изневярата не е престъпление. Какво те гложди? — попита Доул.

Тя го погледна, но той вече знаеше какво ще му каже.

— Пощенската кутия. Тя ме гложди, не мога да я впиша в нашата версия. Просто не се връзва.