Дейвид Балдачи
Жертвите (9)

9

Двама души край кухненска маса, застреляни с пушка.

Това обясни Грийн на Джеймисън.

Което навяваше аналогия с последното ястие, поднасяно на осъдените на смърт преди екзекуцията им.

Намираха се в къща, която много приличаше на онази, в която бяха открили двата трупа.

— Най-ужасната сцена, която съм виждал някога — заяви Грийн, докато дъвчеше дъвка. — Както си седят и изведнъж бам! Според съдебния лекар и двамата са умрели мигновено. Което не е никаква изненада при стрелба с пушка от близко разстояние.

— Тук ли са живели жертвите?

— Не, доколкото знаем. Или поне не са живели законно тук. И този имот е собственост на банка.

— Някаква връзка между двете жертви?

Грийн се консултира с бележника си.

— Не успяхме да открием. Движели са се в различни кръгове.

— Разкажи ми за тях.

— Джойс Танър, бяла, петдесет и три годишна. Работила в магазина на „Джей Си Пени“, преди да затвори. Към момента на смъртта е била безработна. Разведена, без деца. Бившият й съпруг отдавна е напуснал града. Още го издирваме, но не смятаме, че има нещо общо със случая. Тоби Бабът, бял, четиресетгодишен, с инвалидна пенсия в резултат на трудова злополука.

— Има ли семейство?

— Никога не се е женил, не открихме и деца.

— От Барънвил ли са и двамата?

— Не. Бабът е пристигнал от Питсбърг преди около шест години. Започнал работа в завод за климатични инсталации. Заводът затворил. После се захващал с какво ли не.

— А Танър?

— Родителите й загинали при автомобилна катастрофа в Кънектикът. Преместила се тук с чичо си и леля си преди четиресет години. Те я отгледали, след време починали. От естествена смърт — уточни той.

— Някаква представа как двамата са се озовали тук?

— Не. Обиколихме квартала, но сама разбираш, че наоколо няма много хора, които може да са видели нещо. Останахме с празни ръце.

— Жертвите хранели ли са се, когато са били убити?

— Не. Явно убиецът ги е накарал да седнат на масата, след което ги е разстрелял.

— Нещо необичайно около смъртта? — попита Джеймисън.

Грийн посочи стената, по която още личаха кървави пръски.

— Убиецът беше написал нещо с химикалка на тапета. Изрязахме го и го прибрахме като улика.

— Какво?

— Цитат от Библията.

— Кой по-точно?

— Не е от по-известните. Аз съм ревностен методист. Ходя на църква всяка неделя. Но въпреки това не го знаех.

Грийн погледна в бележника си и каза:

— „Слуги, покорявайте се с голям страх на господарите си — не само на добрите и кротките, но и на опърничавите. Защото това е угодно Богу, ако някой от съзнание за Бога пренася скърби, като страда несправедливо“.

Затвори бележника си и погледна Джеймисън. Тя отвърна, без да се замисли:

— Първо съборно послание на апостол Петър. Глава втора, стихове осемнайсет и деветнайсет.

Грийн я погледна изненадан.

— Точно така! Откъде знаеш?

— Любимият ми чичо беше проповедник. Преподаваше в неделното училище, а аз му помагах. Освен това беше авторитетен богослов и ме запозна с множество произведения и аргументи по темата.

— Добре, представи си, че си авторитетен богослов и ми обясни контекста.

— Петър бил в затвора, където го измъчвали заради вярата му. Най-вероятно говори за запазване на вярата си в този труден момент. Тогава е имало много роби. Нищо чудно да се опитва да оправдае робството и да потисне всеки опит за съпротива. И твърди, че това е „угодно“ на Бог. — Тя се намръщи. — Доста лицемерно, нали?

— Нещо друго?

— Повечето богослови не смятат, че Петър е написал това послание.

— Защо?

— Защото то подсказва задълбочени познания по гръцки език и антична философия, каквито Петър просто не е притежавал. А и масовите гонения срещу християните започват след смъртта на Петър.

— Ти се оказа същински извор на знания — усмихна се Грийн. — Благодаря.

Джеймисън обаче се намръщи отново.

— Не виждам какво общо има този цитат със случая, освен ако в града няма пазар на роби.

— Възможно е да е само предупреждение. Виж какво ще се случи с теб, ако ни се изпречиш на пътя. Но да убиеш на едно място хора, които не се познават… които нямат никаква връзка помежду си? Не го разбирам. Може да е случайност.

Джеймисън се замисли върху думите му.

— Виж, Барънвил не е мегаполис. Имаме си работа с три местопрестъпления, разположени сравнително близо. На всяко от тях са открити по два трупа. А тук има и загадъчен библейски цитат, написан на стената. Вчера пък попаднахме на животинска кръв. Какво можеш да ми кажеш за местопрестъплението, на което отидоха Декър и твоята партньорка?

— Мъртвец със знак на челото — отвърна Грийн. — Мисля, че това попада в графата странни находки.

— Не мога да повярвам, че всички тези убийства не са свързани по някакъв начин. Мисля, че си имаме работа с един убиец… или с една банда убийци.

Грийн въздъхна примирено.

— Чудесно! Серийни убийства в Барънвил. Градът се опитва да си стъпи на краката, а тази история ще се разчуе из цялата страна и ще отблъсне хората.

— Възнамерявате ли да поискате помощ? От щатската полиция например.

— Честно казано, и там са затънали до гуша в работа. Не сме единственият град с проблеми. Да не говорим колко ограничени са щатските бюджети. — Грийн помълча и добави: — Декър ми се струва доста добър.

— Той е най-добрият, когото някога съм виждала. А вероятно и най-добрият, когото ФБР някога е виждало.

— В такъв случай може би имаме шанс. Въпреки жлъчните му подмятания с Декър, изглежда, може да се работи лесно.

— О, почакай малко — отвърна Джеймисън и прикри усмивката си.