Дейвид Балдачи
Жертвите (59)

59

Когато се качиха в колата. Джеймисън подаде визитката на Декър.

— Чудя се… — започна той.

— Какво?

— Кийт Дрюз е останал без работа и е сключил застраховка „Живот“. Нещо повече, Линда каза, че го е направил, след като гърба му е пострадал. А това означава, че вече е вземал болкоуспокояващи.

— Може още да не е бил пристрастен.

— Възможно е — каза със съмнение Декър.

— Сега ли ще отидем при Уили Норис?

— Не, това може да почака. Сега ще се поразходим с колата, ще изядем кексчетата, ще изпием кафето и ще обсъдим някои неща.

— Добре, давай — каза Джеймисън, опита кексчето и простена: — О, господи! Да имах и една цигара!

— Не мисли сега за цигари.

Декър отхапа от кексчето, отпи от кафето и каза:

— Коста, Танър, Суонсън и Бабът. Да ги обсъдим един по един и да видим с какво разполагаме.

— Добре.

— Брадли Коста е разбрал къде е скрито съкровището на Барън и е пристигнал тук, за да го отмъкне. За целта си е уредил работа в банката, която държи ипотеката върху имението.

— Смяташ, че го е планирал толкова отдалече?

Декър кимна и изтри крема от устните си.

— Не се съмнявам, че е направил предварително проучване и е постъпил в тази банка, защото именно там е заложено имението. Коста е бил преуспяващ финансист на Уолстрийт. Колко успешни хора от Уолстрийт са дошли да работят в Барънвил според теб?

— Никой друг.

— Той е предоговорил сделката с Барън и е включил клаузата за морално осъдително поведение.

— И смяташ, че още тогава е възнамерявал да натопи Барън за убийствата?

— Не. Поради простия факт, че самият той е бил убит. Предполагам, че е замислил някаква схема, с помощта, на която да задейства въпросната клауза. Не е задължително да е убийство. Може да са наркотици. Нищо чудно да е разбрал, че Суонсън живее в имението и крие дрога в градинската барака. Барън влиза зад решетките, банката му взема имота и посредникът го купува. Така Коста получава съкровището. Посредникът обаче го е изиграл. Тъкмо той го е убил, защото не е искат да делят. После е привел в действие първоначалния план Барън да бъде натопен, като за целта е извършил четирите убийства. С един куршум два заека.

— Но това са само догадки.

— Намирам ги за напълно вероятни.

— Добре. Суонсън умира, защото живее в имота на Барън. Както сам каза, той е бил и наркопласьор. Така могат да натопят и Барън, че продава наркотици.

Декър кимна.

— Освен това не са искали Суонсън да им се пречка из имението, докато търсят съкровището. Отново с един куршум два заека. Разкарват Суонсън от там и използват убийството му, за да натопят Барън.

— Звучи логично.

— Спомняш ли си пирона, който открихме в гумата на Танър?

— Да.

— Докато бях в логистичния център, отидох до строежа на новото хале. Познай какво открих? — Декър извади от джоба си това, който бе намерил на паркинга.

— Прилича на пирона, забит в гумата на Танър.

— Абсолютно същият е.

— Според теб тя е била в логистичния център?

— Мисля, че колата й е била там.

— Смяташ, че е била отвлечена?

— Не знам. Но е била свързана с Барън. Била му е гадже. Той й е помагал финансово. Затова са я убили.

— А Бабът?

— Той, както каза Ласитър, е влязъл незаконно в имота му.

— Защо? Да не би да е търсил съкровището? Но как е разбрал за него?

— Градът е малък. Може да е подочул нещо. А едно съкровище е голям стимул.

— Смяташ ли, че Бабът е знаел за наркомрежата?

— Възможно е — отвърна Декър. — Или поне е подозирал какви ги върши Рос в логистичния център. Разбрал е за тайника в кабинета му, защото е открил несъответствията в чертежите. Не знам само дали е знаел какво има вътре и как се отваря вратата. Ако е подозирал, тогава смъртта му е донесла двойна полза на убиеца. Използвал го е, за да натопи Барън, и му е затворил устата, за да не може да каже на никого за тайника.

Той се облегна на седалката и затвори очи.

— Добре ли си, Декър?

— Опитвам се да си спомня нещо, но не мога.

— Заради онзи удар по главата ли? — попита разтревожено Джеймисън.

Той разтри челото си.

— Възможно е.

— Какво се опитваш да си спомниш?

— Едни цифри.

— Някакво число?

— Цифри! — натърти той.

Пред очите на Декър се виеше вихрушка от цифри. Всичките в различни цветове. Това се дължеше на синестезията му. И все пак имаше разлика, защото част от цветовете бяха нови и не съответстваха на същите цифри, както в миналото.

Седем, четири, три… това нула ли е? Не, осмица? Червено, оранжево, зелено, две?

Декър сбърчи чело.

А това деветка ли е или обърната шестица? Хайде, по дяволите, хайде!

Най-накрая цифрите се подредиха в правилния ред. И той успя да сравни двата комплекта цифри. Пасваха си идеално.

Декър отвори очи, извади телефона и започна да натиска бутоните.

— На кого се обаждаш?

— На никого — отвърна Декър и продължи.

— Какво правиш?

— Търся адреса на един телефонен номер, който видях.

— Къде го видя?

— На екрана на телефона на Тед Рос.

— Защо е толкова важен?

— Защото го видях и на друго място.

Декър вдигна телефона си, за да й покаже.

— Този номер принадлежи на Фред Рос, бащата на Тед?

— Да.

— Няма нищо необичайно в това един баща да се обади на сина си.

— Така е, но е необичайно един син да не е запазил номера на баща си в контактите в телефона си, дори да не се разбира добре с него. Ако Тед беше въвел номера на баща си, името щеше да се покаже на екрана, а не само цифрите.

— Това наистина е странно. Твърдиш, че си видял номера още някъде.

— Да.

— Къде?

— На една стена.

— Чия стена?

— На стената, на която Алис Мартин си записва телефонните номера.

— Ами те са съседи.

— Тя ми каза, че пази единствено телефонни номера на хора, на които звъни често, защото не можела да ги запомни.

— Добре, но те все пак са съседи.

— Мартин заяви, че презира Рос, при това от десетилетия. И след като се срещнах с него, мога да кажа, че я разбирам напълно. Собственият му син не може да го понася. А той е престъпник!

— Защо според теб Алис Мартин е записала номера на Фред Рос на стената си? — попита Джеймисън.

— Мога да се сетя само за една причина.