Дейвид Балдачи
Жертвите (36)

36

— Какво правиш, Декър?

Той бе извадил строителните планове, които бе открил по-рано в килера на Мичъл.

Бе седнал до кухненската маса и тъкмо ги бе разгърнал, когато Джеймисън влезе.

Декър приглади чертежите и я погледна.

— Това са строителните планове на логистичния център „Максус“.

Джеймисън седна срещу нещо.

— И какво? Защо остана?

— Исках да видя къде е умрял Франк.

— Защо? Било е нещастен случай.

Декър погледна над рамото й към коридора.

— Къде са Амбър и Зоуи?

— Амбър е навън, а Зоуи спи. Сигурно не е мигнала през нощта. Докато пътувахме насам, едва си държеше очите отворени.

Декър насочи вниманието си към чертежите. Запрелиства ги, докато не откри това, което търсеше.

— Чакай малко.

Скочи изведнъж и излезе от стаята.

— Де… — започна Джеймисън, но спря и поклати глава.

Погледна чертежите, но нямаше представа какво да търси в тях.

Минута по-късно Декър се върна със сгънат лист в ръка. Разстла го на масата и го приглади с длан.

— Какво е това? — попита тя, докато той ровеше из кухненските шкафове за молив.

Вместо да отговори, Декър седна и започна да плъзга молива по листа. Джеймисън, която го наблюдаваше внимателно, каза:

— Това е листът карирана хартия, който открихме в караваната на Тоби Бабът.

— Да.

— И какво правиш?

— Очертавам следите, останали от горния лист.

— Това ми е ясно. Предполагам, че много бракове са се разпаднали, защото невярната съпруга не се е досетила, че на долния лист се отпечатват следи от горния. Но какво общо има това със смъртта на Франк?

Декър отново не отговори, а продължи да почерня следите. Когато приключи, се облегна на стола си.

Джеймисън погледна листа.

— Сравни това с чертежите на логистичния център — каза Декър.

Джеймисън погледна първо единия, после другия лист и остана с отворена уста.

— Те са същите, само мащабът е различен. — Погледна Декър и попита: — Защо Тоби Бабът ще пречертава строителните планове на логистичния център?

— Нямам представа, но искам да разбера. — Той взе карирания лист. — Когато видях плановете на новата сграда, веднага се сетих, че тук има подобни чертежи. — Той вдигна листа. — И останах изумен, когато осъзнах, че следите върху този лист са много сходни с чертежите в килера.

— Това означава, че както винаги паметта ти е отлична — отбеляза Джеймисън. — Но продължавам да не разбирам защо си губим времето с това.

— Защото едва не изгоряхме живи в караваната на Бабът. Може някой да е искал да ни убие, а може просто да е искал да се отърве от някоя улика. — Декър посочи карирания лист. — Като тази.

— Но улика за какво?

— Не знам.

Можел е да вземе листа, защо да пали цялата каравана?

— Нищо чудно да е искал просто да го вземе. Ние обаче му попречихме. Може да се е уплашил, че ще го намерим… или нещо друго, което Бабът е имал. Затова е решил да унищожи всичко, включително нас. С един куршум два заека.

Джеймисън скръсти ръце на гърдите си.

— Какво научи за злополуката с Франк?

Декър й предаде думите на Тед Рос.

Тя поклати глава и се намръщи.

— Повреден робот? Чудесно! Иде ти да плюеш на цялата модерна технология и да се върнеш към чуковете и лопатите.

Джеймисън погледна към Декър, който се взираше в отсрещната стена, вглъбен в мислите си.

— Декър? — Той не отговори. — Да не би да подозираш, че смъртта на Франк не е случайна злополука?

Той най-сетне излезе от унеса си.

— Не сме длъжни да вярваме, че е така, само защото някой го твърди.

— Но другият вариант би означавал… Декър, Франк нямаше врагове тук. Кой ще иска да го убие?

Декър я погледна.

— Откъде знаеш, че не е имал врагове?

— Защото… защото той… преместиха го тук съвсем скоро. А и беше толкова добър човек.

— Не знаех, че е нужно много време, за да си създадеш врагове. А и добрите хора имат врагове, които са зли. Знам само, че Бабът е държал в караваната си чертежи на логистичния център. После някой подпали караваната. А после Франк загина в същия този логистичен център, защото някакъв робот, който дори не е трябвало да бъде включен, изведнъж е побеснял и го е убил.

— Как е възможно тези неща да са свързани?

— Не знам дали са свързани. Обаче е възможно.

— Но ние вече разследваме шест убийства.

— Наясно съм с това.

— Нямаш никакво доказателство, че Франк е бил убит. — Джеймисън зашепна: — И нямаш право да го казваш на никого, особено на сестра ми и на Зоуи. И двете преживяха достатъчно.

— Не възнамерявам да казвам на никого.

— Но как тогава ще разследваш смъртта на Франк?

— Фирмата производител на робота изпраща екип, който да разбере какво се е случило. Не се съмнявам, че те ще връчат на полицията копие от доклада, а ние ще го вземем от там. Полицията е длъжна да съобщи изводите им на Амбър, така че ще получим информация и от нея.

— Кога ще е готов докладът?

— Не знам. Затова не искам да стоя със скръстени ръце и да го чакам. Ще проуча някои неща.

Като видя, че Джеймисън се кани да възрази, Декър побърза да добави:

— Само ще задам някои въпроси, свързани с логистичния център, и то много дискретно.

— Но от теб се очаква да помагаш на Грийн и Ласитър, а сега вероятно и на Кемпър в разследването на убийствата.

— Пак ще го направя. Всъщност днес ще работя точно върху това.

— И все пак не разбирам защо замесваш и смъртта на Франк. Подобни инциденти с роботи са се случвали и преди.

— Да, така е. Проверих вече. Освен това изчислих, че вероятността това да се случи, е равна на тази да загинеш в самолетна катастрофа. — Декър впери поглед в Джеймисън. — Все още ли смяташ, че е злополука? Или си струва да разследвам?

Когато тя не отговори, той се надигна и тръгна към вратата.

— Къде отиваш? — попита Джеймисън.

— В гимназията.