Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еймъс Декър (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Fallen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Балдачи

Заглавие: Жертвите

Преводач: Милко Стоименов

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2019

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново

Излязла от печат: 04.07.2019

Редактор: Димитрина Кондева

Технически редактор: Вяра Николчева

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-478-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10550

История

  1. — Добавяне

75

— Оцениха златото на повече от шестстотин милиона долара. Ще получа огромна сума дори след като платя всички данъци и такси.

Барън седеше в кабинета си в компанията на Райли. Джеймисън и Декър.

Декър и Джеймисън бяха заминали за Вашингтон за няколко седмици, след което се бяха върнали в Барънвил.

— Доста необичаен обрат на съдбата — отбеляза Декър.

— Какво ще правиш с парите? — попита Джеймисън.

— Първата ми задача е да съборя това място и да построя нещо по-малко и по-елегантно. А после ще инвестирам в Барънвил.

— Как по-точно?

— Ще вложа пари в местните училища, в центрове за квалификация, в клиника за лечение на наркомани… Ще привлека инвеститори, които ще създадат работни места. Ще направя инкубатор за нови фирми. Ще направя каквото мога, за да съживя този град.

— Много благородно от твоя страна да помогнеш на град, който те ненавижда, откакто се помниш — каза Райли.

Изражението на Барън се промени от весело и безгрижно в сериозно и дори мрачно.

— Исках хората да смятат, че отровата им не може да ме засегне, затова отговарях на гнева им с жлъчно остроумие. Но зад фасадата се криеше човек, изпълнен с гняв — въздъхна той. — Така обаче не бива да се живее. Особено след като животът ти поднася толкова пари накуп. Никога не съм бил богат, макар всички да ме смятаха за милионер. Сега, когато наистина съм богат, мога да заявя от личен опит, че от богатството до бедността има само една крачка. Искам с тези пари да помогна на другите. А и, честно казано, не съм ги заслужил с нищо. Богат съм само защото съм се родил в определено семейство. Работата е там, че Джон Барън Първи наистина е бил ужасен човек и както аз, така и целият град страдахме заради него, без да имаме никаква вина. А сега, по ирония на съдбата, мога да използвам парите му, за да поправя тази несправедливост. — Барън погледна Джеймисън. — Да започнем с твоето семейство. Макар да знам, че сестра ти ще съди „Максус“, случаят се усложнява от факта, че за смъртта на съпруга й е виновен Рос, и „Максус“ ще използва това за свое оправдание. Затова ще създам тръст, който ще бъде на разположение на сестра ти и племенницата ти. Никога повече няма да се притесняват за пари…

— Тя вече ми каза, Джон — отвърна Джеймисън. — Това е много щедро от твоя страна.

— Не мога да пропусна този втори шанс — каза Барън и погледна Декър.

— Къде смятат да заминат? — попита Синди Райли.

— За момента възнамеряват да останат в Барънвил — отвърна Джеймисън.

— Признавам, че съм изненадан — каза Барън.

— Аз също — присъедини се Райли.

— А аз не съм — заяви Декър.

Всички го погледнаха, но той не си направи труда да поясни думите си.

— Какво е положението с Тед Рос? — попита го Барън.

— Сътрудничи на разследването, заради което ще получи доживотен затвор без право на замяна. Рос е част от обширна мрежа за разпространение на наркотици, която обхваща цялата страна. Благодарение на получената от него информация АБН разби наркомрежите в четири щата. От Кемпър научих, че мексиканското правителство е арестувало босовете на два картела, а шефът на голяма китайска фармацевтична компания се е самоубил малко преди да бъде арестуван.

— Но как Рос се е свързал с толкова високопоставени играчи в наркобизнеса? — учуди се Райли.

— Той винаги е живеел на ръба на закона. И отвъд него. С каквото и да се е занимавал — строителство или производство на хартия, — винаги е вършел измами, винаги е отклонявал средства. Сам призна, че в кризата с опиатите е видял възможност и се е захванал да пласира наркотици в района на Барънвил. Така се запознал с Брайън Колинс. Двамата сключили няколко сделки. А когато Рос бил назначен за управител на логистичния център, се свързал с него и му предложил да използват „Максус“, за да разпространяват дрога. Властите следят нелоялните доставки пред границата и дистрибуцията на хапчета по пощата, но мащабите на един логистичен център са огромни, а обемът на поръчките позволява през него да минават наркотици, без никой да забележи. С помощта на Колинс и неговите контакти Рос успял да създаде огромна наркомрежа. Когато отивал да вземе пратките по време на своите обиколки из складовете, той се отбивал само на места, където работят негови хора. Системата за проследяване на пратките била манипулирана и кашоните с дрога пристигали само в определени сектори от логистичния център. Рос разполагал със свой човек в компютърния отдел, който да прикрива следите му, когато извади определена пратка от системата. Всички са получавали несравнимо повече пари, отколкото биха могли да изкарат, където и да било. Дори на Алис Мартин са плащали шестцифрена сума годишно само за да си затваря очите. Това показва с какви огромни средства са разполагали.

— А по-малките градове, които не разполагат с достатъчно полицаи и средства като по-големите — добави Джеймисън, — са още по-удобна мишена за подобни престъпни организации. Като добавите факта, че безработицата е толкова висока и хората отчаяно търсят работа, ето ви готова рецепта за катастрофа.

— Питам се на колко ли още места се случва същото — обади се Райли.

— Обзалагам се, че Барънвил не е единственият град в това положение — отвърна Декър.

— Добре, но ако и Ласитър, и Грийн са били замесени, защо са ви включили в това разследване? — попита Барън.

— Грийн не е подозирал за участието на Ласитър, макар тя да е знаела за него. Сама призна пред мен, че това е било предпазна мярка, измислена от Рос — обясни Декър. — Грийн премълча, че в града са извършени и други убийства. Амбър ни го каза. А когато го попитахме директно, вероятно е решил да ни включи, за да ни наблюдава отблизо и да вземе необходимите мерки, в случай че тръгнем по вярна следа. А и това би отклонило подозрението от тях. Отначало Ласитър не искаше да работим по случая, но предполагам, че и тя е предпочела да ни следи какво правим. Двамата изобщо не ни помогнаха, навъртаха се около нас, подпитваха докъде сме стигнали. Ласитър знаеше, че местният съдебен лекар е некомпетентен. Всеки опитен следовател би го разбрал много бързо. И двамата обаче се престориха, че нищо не разбират. А аз неведнъж съм попадал на съдебни лекари, които не знаят какво правят. Обзалагам се, че Грийн и Ласитър се преструваха на невежи, за да ни объркат и забавят допълнително. Пропуснаха да споменат, че Тоби Бабът е пострадал именно в логистичния център, защото това щеше да ни насочи към „Максус“. Впоследствие „Максус“ така или иначе привлече вниманието ни поради една ужасна причина.

Декър погледна Джеймисън, която каза тихо:

— Рос призна защо са убили Франк.

— Но аз смятах, че е загинал от повреден робот — отвърна Райли.

— Не. Рос ни разказа, че Франк го е видял да извършва ежедневните си обиколки — продължи Джеймисън. — Така Рос е събирал току-що пристигналите пратки фентанил на прах. Имал е специална жилетка с вътрешни джобове, където е пъхал шишенцата. После ги криел в тайника в кабинета си и периодично ги отнасял до пресите за хапчета, разположени предимно в изоставени къщи.

Декър продължи:

— Франк очевидно е започнал да задава въпроси за ежедневните обиколки на Рос. Както казах, Рос е разполагал със свои хора навсякъде и Франк е имал лошия късмет да попадне на един от тях и да го попита за „подозрителното“, както се е изразил, поведение на шефа. Онзи казал на Рос. След като строителните работници си тръгнали, Рос изпратил Франк да провери докъде са стигнали. Двама от хората му го причакали, халосали го здравата и той изпаднат в безсъзнание. После го отнесли до роботизираната ръка и… знаете останалото.

— Изненадана съм, че Франк не е споделил подозренията си с нас — каза Джеймисън.

Декър сви рамене.

— Последното, което е искал, е да създаде проблеми на новия си шеф, тъй като всичко би могло да има съвсем невинно обяснение. И Рос се възползвал максимално от това.

— Ама че мръсник! — възкликна гневно Синди Райли.

Декър кимна.

— Рос ни каза, че именно Марти Грийн едва не ни е изгорил живи в караваната на Бабът. Според Рос, Бабът започнал да се държи странно, да подхвърля, че знае с какво се занимава той, освен с издирването на съкровището. Затова се наложило да умре.

— Ласитър ли е подхвърлила пистолета в дома ми? — попита Барън.

— Това е било част от плана да те разкарат от имението — кимна Декър. — Когато били готови, Рос изпратил Ласитър да претърси дома ти. Тя взела пистолета със себе си и го оставила в оръжейната. Така ти се оказа зад решетките. По-късно се опитаха да ни преметнат с размяната на заложниците, за да ни изпратят колкото се може по-далече от имението. Искали са да спечелят време, за да потърсят съкровището на двете места, на които са подозирали, че може да бъде — градинската барака и гробницата. Така са могли да го търсят спокойно. — Декър погледна Райли. — Ако Синди не ми бе позвънила, за да каже, че Ласитър е напуснала болницата, нещата щяха да се развият според очакванията на Рос.

Барън хвана Райли за ръката и заяви:

— Синди винаги е била по-умна от мен.

— Мислех Ласитър за добро ченге — поклати глава Джеймисън.

— Тя е била добро ченге — отвърна Декър, — след което е станала лошо ченге. Рос не се е доверявал напълно на Грийн, затова е искал да разполага с услугите на още един полицай, без никой да знае за това. Ласитър и бездруго е мразела Барън и се е нуждаела от пари. На Рос не му е било трудно да я убеди. В крайна сметка тя плати най-високата цена за това свое решение.

— А полицейската униформа и свинската кръв? — попита Джеймисън.

— Свинската кръв е била идея на Фред Рос. Проява на черен хумор от негова страна. Отново Фред Рос е искал да обесят единия агент на АБН, защото е смятал, че това е наказанието, което шпионите заслужават. Синът му впоследствие сподели, че намирал кръвта и обесването за пълна глупост, но старецът се оказал прекалено настоятелен. Тед съжаляваше, че го е послушал, защото именно кръвта е довела до късото съединение, а то бе единствената причина двамата с Алекс да се замесим в това разследване. Идеята да използват полицейска униформа била на Грийн. Има и други полицаи, на които са плащали да си затварят очите. Грийн не искал някой от корумпираните му колеги да се отметне от сделката. Сега всички те са арестувани. Полицейското управление отдавна е трябвало да прочисти редиците си, но ето че и това стана.

— А как са се сдушили Тед Рос и Брадли Коста? — попита Райли.

— Много лесно — отвърна Декър. — Заплатите на служителите в логистичния център са минавали през банката. „Максус“ е бил най-големият им клиент. Така Коста и Рос се сприятелили. Коста споменал пред него за евентуално съкровище, скрито в имението на Барън. Помогнал и фактът, че Рос бил чувал разни истории от баща си. Стеснили кръга благодарение на проучванията на Коста. А Рос предложил да натопят Джон и да го разкарат от имението, за да могат да търсят на спокойствие. Видяхте с какво оборудване разполагаха. Нужно им е било време да го закарат там, да го инсталират, да започнат работа… Нямало е как да направят това, докато Джон е в къщата.

— Но можеха да ме убият и да търсят съкровището на спокойствие или да го отмъкнат, докато съм в затвора.

— Зададох на Рос абсолютно същия въпрос. Не били сигурни дали, докато си в затвора, аз, Алекс или някой друг няма да започне да души наоколо. Това е щяло да провали плановете им. Рискът бил прекалено голям и ако изчезнеш безследно или те убият, и тялото ти бъде открито. Коста възнамерявал да те натопи за наркотици, особено след като разбрали, че Суонсън живее в бараката, след което да се възползват от онази клауза в договора и да обявят ипотеката за просрочена. Според Рос Коста нямал намерение да убива, когото и да било. Освен това не знаел, че той върти наркомрежа. Намеренията на Рос обаче били съвсем различни. Той искал да се отърве от Бабът и Коста поради свои си причини. Затова решил да задейства клаузата за морално осъдително поведение, като те натопи за убийство. Работата е там, че той не е искал само да вземе съкровището. Искал е да види как гниеш в затвора или получаваш смъртна присъда. Същото е искал и баща му. В извратените им умове те са виждали Барън като олицетворение на всичко, което ненавиждат. Изпитвали са дълбока лична омраза към него.

— След което банката щяла да продаде имота и Рос да го купи чрез подставено лице, като използва печалбите от търговията с наркотици — добави Джеймисън.

— Но когато се наложило да убият двамата агенти на АБН и нещата започнали да се изплъзват от контрола им — продължи Декър, — променили намеренията си и отвлекли Амбър и Зоуи, за да ги използват като примамка, с която да ни разкарат от пътя си. Трябвало да убият агентите на АБН, защото те разкрили мрежата за доставка на фентанил. Рос разбрал, че трябва да изнесат машините на бърза ръка, защото в момента, в който се изясняла самоличността на жертвите, АБН щяла да изпрати свой екип, както и стана. Затова решил да избяга не само с печалбите от наркотиците, но и със съкровището, преди това да се случи. Но не очаквал ние да се намесим в разследването. Разчитал е на Грийн и Ласитър да ни забавят. Ако бяхме оставили нещата в техни ръце, двамата агенти на АБН щяха да останат с неустановена самоличност още дълго време. Истината излезе наяве едва когато предложих да проверим отпечатъците им във федералните бази данни.

— За малко да успеят с плана си — отбеляза Райли.

— Също като мен, Рос се е сдобил с екземпляр от годишника — продължи Декър — и го е прегледал. Извършили са всички онези странни неща на местопрестъпленията — библейския цитат и знака на Танатос — след като са научили, че Джон си е падал по митологията, а Танър му е била гадже и е преподавала Библията в неделното училище.

— Ами онази история със застраховките? — попита Райли. — Спомена, че приятелката ми Линда Дрюз май е загазила.

— Не мисля, че някой ще й повдигне обвинения — каза Декър. — Жената е изгубила сина си и няма доказателства, че е знаела какво става. Полицията арестува Уили Норис. Оказа се, че е подкупвал парамедиците и служителите в местната лаборатория, за да манипулират данните от прегледите и анализите. Използвал е различни застрахователни компании, за да не привлича внимание. Когато са разследвали част от случаите, той е прибягвал до най-различни тактики за заблуда, затова в крайна сметка повечето са изплащали дължимите суми. Две дузини от случаите изглеждат съмнителни. Но ако Норис е получавал по триста бона или повече от полица, това би било достатъчно. Използвал е различни начини, за да пробута на хора, сключили застраховка, обезболяващи хапчета с примесен в тях фентанил. Не всички, но повечето са умрели. По ирония на съдбата, Уилис е купувал хапчетата от дилъри, работили за Рос. Получавал е парите по полицата и си е удържал своя дял. Интересувал се е единствено от парите. — Декър замълча и погледна Джеймисън. — Именно Норис е повредил газовата инсталация в дома на Амбър. Решил е на всяка цена да се отърве от нас, преди да избяга от Барънвил.

— А Фред Рос? — попита Барън, вперил поглед в Декър.

— Призна си убийството на родителите ти. Няма да излезе от затвора до края на живота си. А и, честно казано, едва ли ще изкара дълго там.

— Случаят най-после е разкрит, Джон — каза Райли и постави длан на рамото му.

Декър стана и протегна ръка.

— Желая ти успех с втория шанс.

Барън се изправи и стисна ръката му.

— Нямаше да го получа, ако не бяхте вие двамата с Алекс.

— Всеки има нужда от помощ от време на време — отвърна великодушно Джеймисън.

— Синди ще ми помогне с всичко това. Тя е страхотна приятелка. — Той се усмихна и добави: — Може би вижда в мен бащин образ, който…

Тя го целуна по бузата.

— А може би виждам нещо друго.

— Какво ще кажете да обядваме заедно, преди да се сбогуваме? — попита Джеймисън.

— Чудесна идея. Аз черпя — побърза да отвърне Барън.

— Не, няма. Всичко е за сметка на „Мъркюри“ — възрази Райли.

— Съжалявам, но трябва да тръгвам каза Декър. — Вие вървете.

Джеймисън го погледна заинтригувано.

— Да не би да имаш среща?

— Да.