Дейвид Балдачи
Жертвите (69)

69

Телефонът иззвъня.

Но това беше телефонът на Декър, а не онзи, оставен от похитителите.

Той погледна номера на екрана и изруга.

Включи на високоговорител и каза сърдито:

— Опитвах се да се свържа с теб…

— Извинявай, Декър — отвърна Кемпър. — Бях заета. Случаят се превръща в същинска катастрофа.

— Виж, не мога да говоря в момента. Трябва да…

— Декър, не си ли чул?

— Какво да чуя? — Декър предположи, че Кемпър има предвид отвличането на Амбър и Зоуи, макар да нямаше представа как би могла да научи за него.

— Имаме две жертви.

Декър се напрегна. Амбър и Зоуи? Не може да бъде!

— За кого става въпрос? — попита той през стиснати зъби.

— Устроиха ни клопка, докато премествахме Мартин и Грийн в ареста.

— Мъртви ли са?

— Да. Ласитър и още двама са ранени. Настанени са в болница.

— Май е изтекла вътрешна информация.

— Най-вероятно. Знаели са откъде и кога ще излязат от сградата.

— Имаме и друг проблем — каза той.

— Моля?

Декър й обясни какво се е случило с полицая отпред, след което й съобщи за отвличането на Амбър и Зоуи.

— По дяволите! — възкликна Кемпър. — Искам да пипна тези копелета на всяка цена!

— Аз искам само Амбър и Зоуи да се върнат невредими.

— Някаква идея кой може да ги е отвлякъл? Или къде ги е отвел?

— Не. Чаках да ми звъннат, когато се обади.

— Смяташ ли, че ще ги използват като разменна монета?

— Да, в противен случай щяха да ги убият като ченгето отпред.

— Какво очакваш да поискат?

— Не се съмнявам, че сами ще ми кажат — отвърна мрачно Декър.

— Ще обявя Амбър и Зоуи за федерално издирване.

— Добре — каза разсеяно Декър.

— Не очакваш да има полза?

— Мисля, че са прекалено умни.

— Да убиеш полицай и да отвлечеш двама души… това е голям риск.

— Ако имат недовършена работа и се нуждаят от средство за натиск, каквото несъмнено представляват заложниците, биха го поели.

— Но къщите, в които са правили хапчетата, са празни, единствените свидетели са мъртви — не разполагаме с нищо против тях.

— Може би това няма значение.

— Че какво би могло да има значение? — ядоса се Кемпър.

— Както казах, недовършена работа.

— Например?

— Ако знаех, нямаше да седя тук и да чакам да ми позвънят — сопна се Декър.

— Добре, добре, но трябва да съставим някакъв план.

— Трудна задача, след като не знаем какво ще поискат.

— Обади ми се веднага щом говориш с тях. После ще координираме усилията си и ще ги пипнем.

— Трябва да ме оставиш да действам, както намеря за добре.

— Какво точно означава това? — попита предпазливо Кемпър.

— Това означава, че ще направя всичко, което сметна за необходимо, за да опазя живота на двама невинни.

Джеймисън потрепери до него и заби поглед в пода.

— Декър, не знам дали ще мога да го направя — отвърна Кемпър. — Има хора, пред които трябва да се отчитам.

— Аз също. Имената им са Амбър и Зоуи. Ако не искаш да действаме по този начин, ще продължа сам.

— Поставяш ме в невъзможна ситуация — оплака се Кемпър.

— Ситуацията наистина е такава.

Кемпър се успокои и каза:

— Предполагам, че нямам избор. Но се надявам, че знаеш какво нравиш.

Декър затвори и впери поглед в телефона си.

— Така ли е? — попита Джеймисън.

— Кое? — отвърна тихо той.

— Знаеш ли какво правиш?

— Ще ти отговоря, след като ми звъннат.

— Ще умра, ако изгубим Амбър и Зоуи.

— Няма!

— Но не можеш да бъдеш сигурен!

— Права си, не мога — призна Декър.

— Какво се опитваш да ми кажеш тогава?

— Обещах на Зоуи да не позволя лошите да те наранят. А сега обещавам на теб, че няма да им позволя да наранят Зоуи или сестра ти.

Джеймисън извади пистолета си и го погледна.

— Ще ги върнем, Декър. Непременно ще ги върнем, без косъм да падне от тях. А после ще видим сметката на тези мръсници… до последния.