Дейвид Балдачи
Жертвите (22)

22

— Декър!

Той тъкмо подмина Къщата с труповете, когато някой го извика.

Беше Кейт Кемпър, която стоеше на входната врата.

Декър спря и се обърна.

— Какво правите? — попита тя и тръгна към него.

— Излязох на разходка.

Кемпър погледна часовника си.

— И съвсем случайно минавате оттук в четири сутринта?

Тя застана пред него, докато той гледаше над рамото й към къщата зад гърба й.

— Иска ви се да влезете вътре, нали? — попита Кемпър.

— Ако бяхте на мое място, нямаше ли да искате същото?

Кемпър погледна щръкналата му коса.

— Още когато се запознахме, исках да ви попитам за прическата, но предположих, че така се решите…

— Получих рана на главата.

— И как се случи това?

— Една каравана беше взривена.

— Какво? Кога?

— Проверявахме една каравана край града, когато някой реши да я превърне във фурна, като не пропусна преди това да заключи мен и партньорката ми вътре. Измъкнахме се, преди да станем на барбекю, но газовата бутилка избухна и нещо ме удари по главата.

— Знаете ли кой стои зад това?

— Още не, но работя по въпроса. Приемам го твърде лично, когато някой се опита да ме убие.

— И аз бих го приела така. — Кемпър го огледа изпитателно. — Събрах информация за вас след последната ни среща. Бюрото ви цени изключително много.

— Аха. Открихте ли нещо интересно вътре?

Тя наклони глава.

— Не си падате по ласкателства, така ли?

— Не виждам ползата от тях.

— Добре — отвърна Кемпър. — Зависи какво разбирате под „интересно“.

— А вие какво разбирате?

— Какво ще кажете за „интересно от гледна точка на криминалистиката“? Съдебният лекар ни даде допълнителна информация. Искате ли да я чуете?

— Останах с впечатление, че не желаете да участваме в разследването.

— Казах само, че всичко трябва да минава през мен.

— Слушам.

— Мъжът в мазето е бил упоен със свръхдоза карфентанил. Това е мощен анестетик, използван при големи животни, при слоновете например. Той е най-силният опиат, произвеждан от фармацевтичните компании. Руснаците го използват като оръжие за убийство.

— Това би обяснило пяната, избила по устните му.

Кемпър се усмихна странно, но продължи:

— Онзи, когото сте намерили обесен, наистина е умрял от задушаване.

— Но не и от обесване.

Кемпър повдигна вежда.

— Вече знаете?

Декър кимна.

— Надявам се, че не разчитате на местния съдебен лекар, защото той се издъни напълно с времето на смъртта. Аз имам повече познания по съдебна медицина от него.

Кемпър го изгледа с любопитство.

— Откъде знаете, че е сбъркал времето на смъртта?

— Пропусна очевидни неща, от които трябваше да му светне червена лампичка. Но ако съдя по изражението ви, вече го знаете. Затова ми кажете какво друго сте открили.

— Защо смятате, че сме открили още нещо?

— Защото ми приличате на човек, който обича да върши нещата по своя начин, а не да разчита на местните да му подават информацията с лъжичка.

— Започвам да виждам другата ви страна, Декър.

— Аз съм многостранна личност. И така, какво научихте?

— Прав сте. Доведох мой съдебен лекар. Тя прегледа телата и резултатите от анализите и стигна до изводи, които не съответстват на заключенията на местния съдебен лекар. Но преди това бих искала да чуя вашите разсъждения относно времето на смъртта.

— Вкочаняването започва два часа след настъпването на смъртта, отначало в малките мускули, лицето и врата, а после в по-големите мускулни групи в крайниците. Впоследствие процесът сменя своя ход. Пълният rigor mortis настъпва от дванайсет до осемнайсет часа след смъртта. Тялото остава вкочанено за приблизително същия период. Вкочаняването изчезва напълно след трийсет и шест до четиресет и осем часа в зависимост от определени фактори, включително свързани с околната среда, и тялото омеква и се отпуска. — Декър помълча, преди да продължи. — А сега, да приложим тези принципи в нашия случай. Телата на жертвите са престояли двайсет и повече часа в изоставена къща, като при това едното е открито във влажно мазе. Би трябвало да са покрити с насекоми и яйца, би трябвало да е започнал процесът на разлагане. Освен това крайниците на мъжа в мазето не бяха вкочанени по начина, характерен за rigor mortis. И бяха прекалено студени спрямо околната температура. Съдебният лекар би трябвало да установи това, като измери вътрешната температура на тялото, но той просто е предположил, че термометърът му е повреден.

Кемпър кимаше през цялото време, докато Декър говореше.

— А сега нека ви кажа какво мисли моят човек. Тя смята, че жертвите са убити приблизително по същото време, което е определил и местният съдебен експерт, но при съвсем друг сценарий. — Кемпър замълча и изгледа Декър. — Как това се връзва с информацията, с която разполагате?

Декър огледа отново къщата и изрече бавно, сякаш разсъждаваше на глас:

— Единственото обяснение е, че жертвите са убити двайсет или повече часа преди да ги открия, след което са държани при изключително ниска температура в затворен контейнер, вероятно фризер. Това е възпрепятствало трупното вкочаняване и наличието на много насекоми и яйца. След като телата са били извадени, е започнал процесът на rigor mortis. Това обяснява и странните показания, които е отчел термометърът на местния съдебен лекар, както и степента на вкочаняване на крайниците. Тя не се дължи на химическа реакция на мъртви мускули, а на разтопяване на замръзнало тяло. Освен това мухите месарки откриват труповете по миризмата на отделените от тях течности и газове. Ако телата са били замразени, това не е позволило на насекомите да ги засекат. И ако телата са били изложени на околната атмосфера само за кратък период от време, това обяснява защо нападението от насекоми беше в начален стадий. — Декър помълча и добави: — Но в такъв случай по устните на жертвата не би трябвало да има пяна. Тя би трябвало да изчезне много преди това.

— Не и ако убийците са я поставили нарочно там, след като са извадили тялото, тъй като са знаели, че токсикологичните анализи ще покажат наличието на наркотици в кръвта и са очаквали пяната да бъде приета като доказателство, че човекът е умрял там, в мазето.

— Вашият съдебен лекар смята ли, че телата са били местени след смъртта?

— Тя е убедена, че поне едно от тях е местено. Петната от кръв го доказват.

— На обесения, нали? — Декър кимна. — Видях ги по гърба му. Те не биха могли да се образуват, ако е увиснал на въжето в онази стая.

— Същото каза и тя — призна Кемпър. — И откри два комплекта следи от удушване. Местният ги е пропуснал или просто не е забелязал разликата. Следите показват, че въжето е нахлузено на врата на жертвата след настъпването на смъртта.

— Следователно, който го е направил, е манипулирал уликите с надеждата да заблуди някой некомпетентен патолог. За малко да се получи. Какво смята вашият човек за сценария с фризера?

— Това е единственото обяснение на несъответствията между отделните фактори. Да не забравяме и охлузването на рамото на една от жертвите.

— Ние също го забелязахме. Предположихме, че може да е следа от използването на медицински пластир.

— Нашият патолог смята, че това е измръзване на кожата, получено във фризера, когато рамото е останало оголено. Тя е почти сигурна, че се е случило postmortem. Но изрично подчерта, че времето на настъпване на смъртта, което е посочила, е резултат по-скоро от догадки и предположения, тъй като поставянето на телата във фризер и излагането им в къщата правят точните изчисления невъзможни.

— Следователно, който и да го е направил, не е искал да определим с точност часа на смъртта.

— И по този начин е целил да ни лиши от ключов елемент при всяко разследване на убийство.

— В такъв случай наличието на алиби или пък неговата липса губят своя смисъл — отвърна замислено Декър.

— Именно.

— Телата са транспортирани в някакъв момент, относително скоро преди да ги открия. В къщата нямаше фризер, следователно са ги държали замразени другаде, след което са ги пренесли тук.

— Споменахте, че сте чули кола?

— Да, но чух и друг шум.

— Какъв?

— По-скоро, поредица от шумове. Потропване и стържене.

— И нищо друго?

— И прелитане на самолет. Нищо друго. Как е възможно някой да внесе два трупа в тази къща и никой да не го види?

— Доколкото разбрах, в квартала не са останали много хора.

— Но убийците не биха могли да бъдат сигурни, че някоя кола няма да мине покрай тях. Или че някой няма да надзърне през прозореца. Нужни са само чифт очи, за да провалят плановете им. — Декър замълча за миг. — Ще ми кажете ли какво са правили хората ви тук? И защо са работили под прикритие? Ако са се забъркали с неподходящата компания, това ще ни помогне да стесним кръга на заподозрените, особено в град като Барънвил.

Кемпър присви устни и го изгледа.

— Но да си остане между нас.

— Абсолютно — отвърна Декър.

— Имената на жертвите, открити в къщата, са Уил Бийти и Дъг Смит. Бийти беше в мазето, а Смит е обесеният.

— И са работили под прикритие за АБН?

— И да, и не — прозвуча изненадващият отговор.

— Как е възможно? — попита Декър.

— Те наистина работиха под прикритие за нас. А после минаха на другата страна.

— Откъде знаете, че са минали на другата страна? Може да са провалили прикритието си.

— И ние смятахте така, но после се случи нещо, което ни накара да променим мнението си.

— И какво беше то?

— Те работеха с един човек на име Ранди Хаас.

— И той ли е агент на АБН?

— Не. Беше криминален тип, когото държахме на къса каишка… и стана наш информатор. Работеше с Бийти и Смит. Знаеше, че ако ни прецака, отива в затвора до живот.

— И какво се случи?

— Някой му дал смъртоносна доза морфин. Преди да умре, Хаас съобщи имената на своите убийци — Бийти и Смит.

— А каза ли защо?

— Не, каза само, че са били те.

— Защо е трябвало да го убиват?

— Нямам представа.

— Но вярвате на Хаас, така ли?

— Това бяха последните думи на човек, който умира. Защо му е да ни лъже? Освен това изгубихме всякаква връзка с Бийти и Смит.

— Убиецът на Бийти и Смит е знаел, че те са ченгета. Облекли са единия в полицейска униформа и са разлели свинска кръв около другия.

— Но те бяха минали на другата страна.

— Е, някои хора не прощават подобни неща — отвърна Декър. — Особено онези, които поначало се намират от другата страна.