Дейвид Балдачи
Жертвите (62)

62

Най-сетне Декър заспа малко след един часа.

Унесе се в дрямка, но не след дълго се събуди от кашлица. Вчера се бе намокрил на дъжда и се опасяваше, да не би да е настинал.

Пое дълбоко дъх и се закашля отново, този път по-силно.

Седна в леглото, задави се, извърна се настрани и повърна.

Стана на крака, но му се зави свят и падна на пода. Едва успя да допълзи до прозореца, да го отвори и да подаде глава навън, под дъжда. Вдиша жадно студения влажен въздух и замъгленото му съзнание се проясни, а световъртежът изчезна.

Долови миризмата едва когато прибра глава обратно в стаята.

Покри носа и устата си с тениската си и изскочи в коридора.

Затропа на вратата на Джеймисън.

— Алекс! Алекс!

Когато тя не отговори, той отвори вратата и се озърна трескаво.

Видя само единия й крак, който се подаваше от другата страна на леглото.

Декър замръзна за миг, защото бе видял абсолютно същата гледка, когато бе открил тялото на убитата си съпруга в Бърлингтън.

Втурна се към леглото, наведе се и провери пулса на врата й. Джеймисън дишаше, макар и на пресекулки. Той я взе на ръце и се втурна към своята спалня, където я изправи до прозореца, като придържаше главата й.

Джеймисън се задави, дойде в съзнание и го погледна.

— Как…

— Стой тук, продължавай да дишаш, наведена навън. Не включвай лампите. Ясно ли е? Една искра е достатъчна, за да взриви целия този газ.

Тя кимна немощно и Декър хукна към коридора.

Отвори рязко вратата на Зоуи. Момиченцето спеше в леглото си.

— Зоуи! Зоуи!

Декър подуши въздуха. Тук положението не бе чак толкова зле. Засега.

Зоуи се изправи бавно в леглото си.

— Еймъс? — попита сънено тя. — Какво има?

Декър се втурна към прозореца и го отвори.

— Искам да подадеш глава навън. В къщата изтича газ. Проверявам дали всички са добре.

— Мамо! — извика Зоуи.

— Отивам при нея. А ти подай глава през прозореца и дишай дълбоко. И не включвай лампите.

Детето скочи от леглото и хукна към прозореца.

Декър се втурна по стълбите, тъй като стаята на Амбър се намираше на долния етаж, в бивш кабинет, превърнат в спалня. Банята бе в края на коридора.

Той отвори вратата.

— Амбър?

Леглото й беше празно.

Декър огледа пода, после долови стон отнякъде. Погледна към коридора. Изскочи от стаята и хвърли поглед към банята.

— Амбър!

Отново чу същия стон.

Хукна по коридора и отвори вратата на банята.

Амбър лежеше по нощница на пода.

Тъкмо когато той коленичи до нея, тя спря да диша и тялото й се отпусна безпомощно.

Декър се закашля отново, защото в банята се бе събрал доста газ. Той вдигна Амбър и я изнесе навън. Положи я на верандата и започна да й прави изкуствено дишане.

Миг по-късно долови нечие присъствие до себе си. Беше Джеймисън.

— Обадих се на деветстотин и единайсет — каза тя, без да откъсва поглед от сестра си.

Джеймисън коленичи и синхронизира с Декър натиска, който оказваше върху гърдите на сестра си.

Накрая, след трийсетина безкрайно мъчителни секунди, гърдите на Амбър се повдигнаха, от устата й излезе въздух и тя повърна.

— Мамо!

Всички се обърнаха и видяха Зоуи да изскача от къщата. Тя коленичи до майка си и се вкопчи в нея.

— Мамо!

Амбър прегърна бавно дъщеря си през кръста. Направи опит да се изправи, но Декър я побутна внимателно назад.

— Не ставай. Линейката идва.

Парамедиците се появиха след броени минути, дадоха на Амбър кислород и я сложиха на количка. Джеймисън и Зоуи се качиха отзад. Преди линейката да потегли, разплаканата Джеймисън каза:

— Благодаря ти, Еймъс.

— Благодаря ти, Еймъс — присъедини се и Зоуи, която не откъсваше поглед от майка си.

Декър кимна, затвори вратите на линейката и отстъпи крачка назад. В този момент пред къщата спряха аварийна кола на газовата компания и полицейски патрул.

Декър обясни на аварийния екип за изтичането на газ и мъжете се насочиха към задната част на къщата, за да спрат подаването.

Декър позна полицая, който пристъпи към него. Беше Къри, същият, който се бе отзовал, когато Декър бе открил телата на двамата агенти на АБН.

— Добре ли сте? — попита Къри. — Лицето ви сякаш е позеленяло.

— Добре съм.

— Изтичане на газ, а?

Декър го погледна.

— Доста необичайно.

— Наистина.

Един от служителите на газовата компания се появи иззад къщата и се насочи към тях с мрачно изражение.

— Какво има? — попита Къри.

— Някой е пипат клапана за налягането — обясни мъжът и поклати глава. — Имате късмет, че сте живи.

— Така е — призна Декър. — Извадихме късмет.

— Кой ли го е направил? — попита Къри.

— Списъкът може да се окаже много дълъг — отвърна Декър.