Дейвид Балдачи
Жертвите (71)

71

Фред Рос посрещна Декър със злобна усмивка.

— Очаквах да се срещнем отново, шишко.

Един сержант бе докарал инвалидната количка с Рос във фоайето на полицейското управление, където го посрещнаха Декър, Джеймисън и Райли.

Декър не обърна никакво внимание на думите на Рос, а каза на дежурния полицай:

— Ще вземем и Джон Барън. Гаранцията му е платена.

— Не можем да го освободим, докато Ласитър не подпише документите — отвърна той.

— Ласитър не е на работа и никой не знае къде е.

— Това няма значение… — започна полицаят.

Декър стовари юмрук върху бюрото.

— Аз пък казвам, че има значение. — Посочи Райли и продължи: — Тя плати гаранцията, определена от съдията. Разполагате с всички необходими документи. Ласитър не трябва да подписва каквото и да било. Затова веднага пуснете Джон Барън, ако не искате той да заведе дело срещу града, което да отвори огромна дупка в и бездруго оскъдния ви бюджет. — Декър вдигна телефона си и каза: — Не го ли направите, след десет минути тук ще пристигнат агенти на ФБР и ще арестуват всеки в тази сграда.

Дежурният полицай се сепна, сякаш Декър току-що го бе зашлевил през лицето.

— Здравейте, агент Декър — каза някой зад гърба на Декър.

Той се обърна и видя полицай Къри.

— Май имате проблем? — попита Къри.

— Проблемът ми е следният: гаранцията е платена, документите са оформени, а този човек отказва да освободи арестувания, защото Ласитър не се била подписала. А Ласитър, която би трябвало да лежи в болницата, е напуснала самоволно. Колко удобно, нали?

Къри погледна първо дежурния полицай, после Декър и каза:

— Сега ще доведа Барън.

— Но Ласитър… — започна отново дежурният.

— Млъкни, Боби — скастри го Къри, обърна се и се отдалечи.

Минута по-късно се върна, придружен от Барън.

— Благодаря за помощта — каза Декър.

— Няма проблеми — отвърна Къри. — Взе да ми писва от всички глупости, които се случват тук. — Той постави ръка на пистолета си и погледна дежурния полицай, преди да се обърне отново към Декър. — Какво ще кажете да остана тук и да се погрижа никой да не се опитва да осуети това, което евентуално сте намислили?

— Ще ви бъда още по-признателен — заяви Декър, погледна стойката с полуавтоматични пушки зад дежурния и попита: — И след като сте в настроение да ни правите услуги, имате ли нещо против да взема една от тези пушки? Може да ми свърши добра работа?

— Няма проблем. — Къри погледна Боби и му нареди: — Дай му една.

— Не мога…

Къри извади пистолета си.

— Веднага!

Боби отключи стойката, взе една пушка и кутия патрони и ги подаде на Декър.

— Успех — каза Къри.

— Благодаря.

Декър връчи пушката и патроните на Джеймисън и затика количката с Рос към колата. Двамата с Барън повдигнаха стареца и го настаниха на задната седалка, след което Декър сгъна инвалидния стол и го прибра в багажника.

Декър се настани зад волана, а Джеймисън седна до него.

— Какво става, по дяволите? — попита Барън.

— Много неща — отвърна Декър и извади телефона си.

— На кого се обаждаш? — попита Джеймисън.

— На никого. Просто правя едно бързо проучване.

— На какво?

— На Австралия.