Бари Айслър
Рейн-сан: Клубът на убийците (8)

6. Ливия

Ливия знаеше, че е оставила „Детска игра“ на заден план, но операцията зависеше повече от хакерските умения на Трахан, отколкото от детективската й работа. Все пак беше длъжна да провери какво става. Може би Трахан междувременно беше успял да напредне с проучването на „аномалията“, както я беше нарекъл — употребата на приложението за криптиране, което беше създал за Сикрет Сървис.

Купи едно капучино от „Ъптаун Експрес“ и тръгна към мансардата. Мушна хартиената чаша под якето си, за да я предпази от сутрешния ръмеж. Напомни си, че въпреки дъжда все още е прекалено скоро. Изнасилвачът от парка най-вероятно се криеше в леговището си и изчакваше.

Но нямаше да чака вечно.

Асансьорът спря на таванския етаж и веднага щом слезе от него Ливия видя, че пред вратата на Трахан е подпрян мокър чадър. Не го беше виждала да носи чадър. Жителите на Сиатъл обикновено пренебрегваха чадърите в полза на якетата с качулка. Някой друг ли имаше вътре? Отключи вратата и веднага чу още един глас освен този на Трахан, женски, с властни нотки. Говореха така, сякаш се караха, но спряха веднага щом чуха хлопването на входната врата.

Ливия мина по коридора. Трахан седеше на мястото си до масата, а срещу него беше седнала висока брюнетка със сив костюм и леко яке. ФБР, заключи Ливия. Якето приличаше на дреха, подходяща за пътуване. Ако агентът беше мъж, досега да бе свалил сакото си, но подобно небрежно поведение при жените ги излагаше на риска да не ги приемат на сериозно. Като се махнеше всичко това, нещо в стойката й, в позата й подсказваше, че има власт над Трахан, но в негов интерес би трябвало да се отбележи, че бе водил спора доста разпалено, преди Ливия да влезе.

Лаптопът на Трахан беше затворен — нещо, което Ливия виждаше за първи път. Нещо не беше наред.

Двамата се обърнаха към нея. И двамата се мръщеха.

— Ливия — каза Трахан и посочи жената, — това е специален агент Смит, шеф на ТПСД.

ТПСД беше звеното на ФБР за борба с Тежки престъпления срещу деца, част от Отдела за криминални разследвания. Ливия беше чувала за Смит, но никога не й се бе налагало да има вземане-даване с нея. Взаимодействията между началниците на съответните отдели във федералните служби обикновено се осъществяваха на по-високо ниво. Какво ли ставаше?

— Детектив Лоун — каза Смит. — Бих искала да съм тук с по-добри новини. За съжаление тази операция е прекратена.

Ливия пристъпи към масата, като си остави малко време, за да събере мислите си, преди да каже нещо. Знаеше, че паузата ще създаде у Смит усещане за увереност, макар всъщност да беше резултат от объркване. Сложи капучиното на масата и погледна Трахан. Знаеше, че има потенциална възможност да бъде оказан политически натиск, и затова го бе помолила разкритието за криптиращото приложение да си остане между тях двамата, докато не им се удаде възможност да напреднат с разследването. Трахан се беше съгласил. Ливия се бе надявала, че споразумението им ще остане валидно, докато не успеят да го обсъдят повторно. Сега разбираше, че е сгрешила, като не му се бе обадила по-рано.

— Казал си им, нали?

— Налагаше се — отвърна Трахан, почти без да гледа към нея.

— Трахан ми е подчинен — намеси се агент Смит. — Той е задължен да…

— Той има договор!

— Наричайте го както искате. От него се изисква да ме държи в течение на всички важни разкрития по операцията.

— Значи ми казвате, че Сикрет Сървис прекратяват разследването по случая с разпространяване на детска порнография?

— Не съм казвала нищо подобно. — Смит смръщи вежди. — Казах, че ФБР прекратява това разследване.

— Защо?

— Беше решено, че клиповете, които се публикуват на този сайт с добри намерения…

Ливия не можеше да повярва на ушите си.

— Публикуват се от ФБР!

— … могат също да бъдат изтълкувани като детска порнография. А както знаете, в Съединените щати публикуването на подобни материали е противозаконно дори и за правоохранителните органи в процеса на разследването.

Ливия пое дълбоко дъх, защото усещаше, че се разпалва прекалено. Въпреки това остана бясна. Може би точно заради правилото, което Смит току-що бе споменала, „Детска игра“ изискваше от членовете си да публикуват поне по едно ново видео с детско порно на месец. Изискването беше проява на предпазливост, защото по този начин можеха да попречат на разследващите да проникнат в сайта. Но ФБР бяха намерили начин да го заобиколят. Бяха наели един холивудски специалист по видеоефекти, който редактираше съществуващи клипове, за да ги направи да изглеждат като нови.

— Тези филми не са истински — каза Ливия, която разбираше, че вече е изгубила, но бе твърдо решена да спаси каквото може.

— Части от тях са истински — отвърна Смит, — доколкото разбирам. Вижте, и двете трябва да признаем, че това е законово решение. Освен това не смятам, че някоя от нас е способна да надхитри адвокатите на Департамента по правосъдието.

Ливия сложи длани върху масата от двете страни на лаптопа, който използваше, когато работеше в мансардата, и се наведе напред. Нямаше да си тръгне оттук без лаптопа. Той беше единственият й начин да влезе в „Детска игра“ и съдържаше данните на членовете, които бяха успели да разкрият досега.

— Агент Смит, направете ми услуга. Не ми разправяйте врели-некипели. Всичко е заради Сикрет Сървис. Тери го знае. Аз го зная. Вие също го знаете.

Смит погледна лаптопа.

— Ако смятате да си тръгнете оттук с този лаптоп, мога да ви гарантирам, че ще бъдете обвинена в кражба на собственост на Федералното бюро.

Странно, но агент Смит изглеждаше почти тъжна, докато го казваше. Сякаш по-скоро споделяше злощастен факт, отколкото отправяше заплаха.

Ливия я погледна в очите, опитвайки се да проникне в мислите й.

— Открихме петима членове, които вече са идентифицирани. Можем да направим поне тези арести. Нужно е само…

— Заподозрените, които сте идентифицирали, няма да бъдат арестувани. Нито разследвани. Поне не във връзка с тази операция.

Ливия осъзна, че би трябвало да предугади този развой на събитията. Въпреки това беше смаяна.

— Успяхме да съберем материали, и то добри, срещу петима маниаци, които се занимават с разпространение на детска порнография и измъчване на деца, а вие ще ги оставите да продължат да го правят?

— Решението не е мое.

— Знаете ли какво е хърткор, агент Смит? — Смит не отговори. — Това е педофилска субкултура. Целта й не е просто да причини болка. Целта е да причини вреда. Не просто да пречупи детското тяло, а да унищожи детската душа. Тери не можеше да го гледа. Повечето хора не могат. Искате ли да ви покажа малко? Само колкото да разберете какво позволявате с прекратяването на тази операция.

Трахан мълчеше. Беше забил глава надолу, сякаш беше засрамен.

— Нищо не позволявам — отсече Смит. — Просто следвам правилата. Що се отнася до хърткора… Мога да си представя.

— Съмнявам се. Ако можехте, нямаше да закриете операцията — Смит отново премълча. — Агент Смит, имате ли деца?

По бузите на Смит изби лека червенина.

— Моят личен живот няма нищо общо с това. Всъщност това…

— Племенници? Или племеннички? Вие самата била ли сте някога дете?

— … изобщо не ви влиза в работата. Както казах, решението не е мое.

— Решението става ваше, щом участвате в изпълнението му.

— Решението е на Бюрото. Взето е на много по-високо ниво от моето. И от вашето. И е окончателно.

— Майната ти! Имам готово дело срещу тези разпространители. Ще ги арестувам. И ще намеря начин да бъдат осъдени.

Знаеше, че не постъпва разумно. Знаеше, че се разкрива прекалено много. Не й пукаше. И без това нямаше да може да се сдържи.

— Детектив Лоун… — Смит изглеждаше така, сякаш се затруднява да намери правилните думи. — Ливия.

— Детектив Лоун.

— Детектив Лоун — повтори Смит. — Доколкото разбирам… всички участници в тази операция до известна степен са изложени на опасност от разследване.

— Какво искате да кажете?

— Видеоклиповете, които сте публикували в хода на разследването, могат да бъдат основание за повдигане на обвинение.

Ливия разтърси глава, сякаш за да проясни мислите си. Усети се изложена на удар, който не беше предугадила и не бе могла да види приближаването му.

— Шегувате се — заяви тя. — Няма да го направите.

— Детектив Лоун, откажете се от случая. Просто забравете за него. Продължавайте да вършите добра работа по всички други начини, които сте ползвали досега. Някои битки не могат да бъдат спечелени.

— Това не значи, че не трябва да бъдат водени.

— Напротив, значи, ако искате да продължите битката някой ден.

На Ливия й се прииска да отиде до агент Смит и да я просне на пода. Но това едва ли щеше да помогне. Всъщност до известна степен тя осъзнаваше, че жената не я заплашва. И че дори не я предупреждава. По-скоро може би я съветваше. А даже може би се опитваше да прояви съчувствие към Ливия, на което тя се съпротивяваше, защото й беше противно да е обект на състрадание.

Сведе поглед за миг и си пое дълбоко дъх. А след това още веднъж. Щом се почувства по-спокойна, отговори:

— Бих искала да говоря с шефа ви. С който там е взел решението да се спре операцията. Или мога да помоля своя лейтенант да се обади, ако моят ранг е прекалено нисък за това. По дяволите, ще накарам шефа на полицията в Сиатъл да се обади, ако предпочитате.

Агент Смит бавно поклати глава.

— Можете да накарате когото си искате да се обади на когото решите от Бюрото. Просто ви казвам, че ще си загубите времето. Или ще направите нещата по-зле. — Смит кимна към Трахан. — Двамата с Тери трябва да се върнем във Вашингтон колкото е възможно по-скоро. Ще вземем нощния полет. Още тази вечер.

Трахан погледна Ливия и сви безпомощно рамене.

— Съжалявам, Ливия.

Ливия ги изгледа. Знаеше, че е изгубила, но беше решена това да е само един от рундовете, а не боят.

Взе лаптопа. „Майната им!“ Щом искаха да я разследват, нека да опитат.

— И двамата сте страхливци! — отсече тя и излезе.