Бари Айслър
Рейн-сан: Клубът на убийците (49)

47. Рейн

Видях, че колата на Греъм спря пред бара. Това беше добър знак. Точно това очаквахме, но оставаше възможността охраната да се окаже достатъчно настойчива или самият Греъм да е достатъчно параноичен, за да се откажат от посещението в бара и да продължат. Ако това се случеше, на Ларисън щеше да му се наложи да излезе от бара и да открие огън по тях, докато двамата с Ливия успеем да заобиколим колата и да пуснем мотоциклетите си пред нея, за да образуваме барикада. Но за щастие всичко, изглежда, се развиваше по план А.

Бодигардът излезе от колата.

— Ларисън — предупредих го аз, — бодигардът влиза в бара.

Изфорсирах мотора и минах по тротоара отдясно на колата, като не пропуснах да покажа на шофьора среден пръст, сякаш бях раздразнен от това, че са ни блокирали и са ни накарали да чакаме зад тях. Заставих се да не се вглеждам прекалено. Решението да прекъснем връзката с Дилайла беше правилно, но не очаквах, че това ще предизвика в мен толкова силно безпокойство. „Нищо й няма — помислих си. — Всичко ще мине по план. Греъм не я подозира. След минута Дилайла ще отвори вратата и ще слезе. Двамата с Ларисън ще се погрижим за останалото“.

Ливия ме последва в паркинга, който се намираше през три входа от бара. Спряхме мотоциклетите и слязохме от тях. Възнамерявахме да ги оставим тук. Нямаше начин да ни свържат с тях.

Ливия кимна и двамата излязохме на улицата. По-рано през деня бях паркирал наблизо един откраднат бус. Чаках близо шест часа да се освободи място. Не беше толкова близо до „Прескрипсион“, колкото ми се искаше, но щеше да свърши работа.

— От изгасналия мерцедес слязоха трима — обади се Докс с онова свое свръхестествено спокойствие, което придобиваше, когато застанеше зад прицела на пушката. — Тичат към вашата позиция и скоро ще ме подминат. Сега е тъкмо подходящото време да ги ударя.

— Виждам бодигарда — обяви Ларисън. — Качва се по стълбите. Само дай знак и е пътник.

Поех си дълбоко дъх и се опитах да не мисля за Дилайла, която седеше на двайсет метра от мен заедно с Греъм на задната седалка на майбаха. После заповядах:

— Действайте!