Бари Айслър
Рейн-сан: Клубът на убийците (48)

46. Дилайла

— Барът е точно зад ъгъла — каза Дилайла. — Можем да стигнем пеш оттук.

Греъм все едно не я чу и се обърна към бодигарда.

— Какъв е проблемът?

— С двигателя — отвърна охранителят. — Двигателят им изгаснал. Съвсем неочаквано. Не ми харесва тази работа. — Обърна се към шофьора — Давай напред. Не спирай! — После бръкна под сакото си и извади картечен пистолет.

— Хей, почакайте — викна Дилайла. — Какво става?

— Прибери го! — заповяда Греъм. — Не бързай да реагираш.

Бодигардът направи гримаса.

— Мистър Греъм…

— Прибери го! — повтори Греъм.

Охранителят се подчини. Но инстинктите му бяха добри и явно бе нащрек.

Шофьорът зави наляво, в единствената възможна посока, по грубия паваж на улица „Мазарин“.

— Ето го бара — каза Дилайла и посочи едно заведение само на трийсетина метра отляво на тясната улица. — Ще влезем ли? Какво става?

— Всичко е наред — успокои я Греъм. — Магнъс, какво казват?

Бодигардът докосна слушалката си и се заслуша.

— Просто… двигателят спрял.

— Спукана гума? Или нещо подобно?

— Не.

— Тогава се успокой. Барът е точно пред нас. Кайл, спри пред него, точно пред онези мотори. Тук е идеално. Магнъс, влез и провери дали всичко е наред. Кажи на останалите да дойдат пеша. Ще са тук, докато го провериш.

Шофьорът погледна в страничните огледала.

— Ще стане ужасно задръстване, ако остана тук.

— Не се притеснявай — каза Греъм. — Ще останеш тук само няколко минути.

— Оливър — обади се Дилайла, — може би идеята не беше много добра.

Греъм я потупа по коляното.

— Напротив, идеята беше чудесна. Трябваше да те предупредя за охраната ми. Винаги пътувам така в Париж. За мен е напълно нормално, но не и за някой друг. Съжалявам, че се получи така.

— Хавиер — нареди по микрофона бодигардът, като погледна назад, сякаш се надяваше да види втората кола, — ти стой в колата. Останалите излизайте и идвайте тук на бегом. Завийте по първата пряка вляво. Барът е на триста метра, от лявата страна. Паркирали сме точно пред него.

Огледа улицата. Пред тях нямаше никакво движение. Лявата лента беше задръстена с паркирали мотоциклети и няколко коли. Тротоарите пред тях бяха пълни с хора, които се редяха да влязат в ресторантите. Зад тях, както беше отбелязал шофьорът, се беше наредила върволица от коли: автомобили, скутери и два мотоциклета, чиито ездачи бяха с цели шлемове и облечени в кожа.

Бодигардът излезе с ръка под сакото си и тръгна към бара.

„Започва се“, помисли си Дилайла.