Бари Айслър
Рейн-сан: Клубът на убийците (26)

24. Греъм

След като Тревън си тръгна, Греъм нареди на Къртис да затвори вратата и да не му досажда, освен ако не е нещо неотложно.

Седна на дивана и се загледа към планината Блу Ридж. Обожаваше този изглед. Не просто заради красотата му, но и заради начина, по който му помагаше да се съсредоточи върху най-важните въпроси. Отвъд дребните проблеми. Върху нещата, които щяха да го надживеят.

„Тревън — помисли си. — Какъв боклук!“

Човекът беше изключителен оперативен агент. Обучен, опитен, с преценка и рефлекси за градски бой, които го поставяха начело на хранителната верига.

Воин, без съмнение. Но по същество вълк единак, който не ставаше за водач. И, за бога, пълен провал като търговец. Идеята, че Тревън би могъл да измами група циници като Хорт, Ларисън и Рейн… ами, щеше да е смешно, ако не беше толкова тъжно.

Никога нямаше да повярват на това, което Тревън щеше да се опита да им пробута. Щяха да приемат, че е постановка.

Което нямаше да направи усилията на Тревън безполезни. Даже напротив. Дори да смятаха, че Тревън им готви капан, Хорт и хората му нямаше да се откажат да преследват Греъм. Просто щяха да заобиколят капана. Което, разбира се, щеше да е истинската клопка.

За момент се подразни от мисълта, че Тревън явно го смяташе за способен да взриви пътнически самолет само за да прикрие мрежа за разпространение на детска порнография. Какви ли бяха разбиранията на Тревън за ценностната система на Греъм? Никога не би направил нещо толкова сериозно, след като ставките бяха толкова ниски.

Въздъхна и си наля кафе. Всичко беше наред. Всъщност вината не беше на Тревън. Той просто не разбираше, че залозите са много, много по-големи.