Бари Айслър
Рейн-сан: Клубът на убийците (34)

32. Рейн

Насочихме се на север, към някакъв град, наречен Кълпепър. С Хортън и Ларисън бяхме в колата под наем, а Ливия и Докс бяха в буса пред нас. Отпратихме Литъл с телефоните и портфейлите на убитите двама, за да провери какво може да научи от тях.

Ларисън се обади на Канезаки от сателитния си телефон, като се наведе напред и го задържа така, че всички да се чуваме по говорителя.

— Том, имам нещо за теб — започнах аз. — Чувал ли си за Джей Джей Арингтън?

— Че как — отвърна Канезаки. — Той ли е замесен във всичко това?

Хортън, който седеше на дясната седалка, ме погледна.

— Това звучи обнадеждаващо.

— Той е бивш ЦРУ — каза Канезаки. — И е пълен откачалник. Успяхме да се отървем от него и го прехвърлихме на Бюрото. Беше началник на контраразузнаването в Агенцията и беше разпердушинил отдела с конспиративните си теории. Всичко се контролирало от Русия, били проникнали в Агенцията. Кремъл имали компромат за всички американски политици, такива работи. Сериозно, няма нещо от геополитическо значение някъде по света, за което Арингтън да не смята, че е заговор на Кремъл.

— Как успяхте да накарате Бюрото да го вземат? — попита Хортън.

— Не им показахме психическите му оценки — отговори Канезаки. — Мога да ви уверя в това. Но щом в Бюрото се оваканти позицията за шеф на контраразузнаването, ние им го пробутахме като експерт с голям опит, взаимодействие между агенциите, кръстосано опрашване, дрън-дрън. А на него му обяснихме, че в Бюрото ще има възможност за по-широко действие вътре в страната, където естествено намесата на Кремъл е най-силна. Арингтън знаеше, че дните му в Бюрото са преброени, и с удоволствие прие прехвърлянето. Но след половин година в Бюрото загряха, че не бива да го допускат до контраразузнаването, и го прехвърлиха като шеф на Отдела за криминални разследвания, където не може да направи пакости.

— От Бюрото сигурно са ви били много благодарни — разсмя се Ларисън.

— Честно ви казвам — отвърна Канезаки, — от ФБР са ни преебавали не по-малко и със сходен успех.

— Нещо, което научих наскоро, е, че Греъм и Арингтън се познават отдавна — намеси се Хортън.

— Ясно — рече Канезаки. — След като стана на въпрос, Арингтън е бивш „тюлен“. Какво, да не са служили заедно?

— Именно — потвърди Хортън.

— Значи можем да заключим — каза Канезаки, — че Арингтън е мозъкът на случващото се, а Греъм е просто ръка, която върши действието и от която можем да се отречем?

Хортън кимна.

— Бих казал, че точно така изглежда.

— Но нещо не мога да разбера — продължи Канезаки. — Защо Арингтън се е загрижил за някакъв си скандал в Сикрет Сървис? Трябва да ви кажа, този човек не е алтруист. Интересът му да защити друга агенция от някакъв скандал би бил равен на нула. По-скоро би се заинтересувал как да се възползва от него.

— Точно това е нашият въпрос: защо би му пукало на Арингтън? — каза Хортън. — Но да се възползва от него… това е интересно. Чудя се как ли би могъл да се възползва? Какво би могъл някой като Арингтън да иска от Сикрет Сървис? Не виждам какво.

— Това е лесно — обади се Ларисън, гледаше Хортън. — Сам го каза. Просто не става дума само за Сикрет Сървис.

Канезаки каза, че ще продължи да рови, и приключихме разговора. Продължихме да караме още известно време след Докс и Ливия, докато не стигнахме до паркинга на „Уолмарт“ на края на Кълпепър. Всички слязохме, за да ползваме тоалетната и да си купим храна, а след това се събрахме в буса. Хортън разказа на Докс и Ливия какво бяхме научили току-що от Канезаки.

— Ще звънна на лейтенанта си — каза Ливия. — Любопитно ми е дали началник Бест е успяла да се добере до Арингтън и, ако е успяла, какво й е казал.

— Може би ще прозвучи малко дръзко — каза Ларисън, — но ако сме достатъчно сигурни, че Арингтън е мозъкът на операцията, а Греъм просто осигурява мускулите, можем да сложим край на цялата история като елиминираме Арингтън.

В предложението му имаше предимства и недостатъци. Исках да ги премисля преди да кажа каквото и да било.

Но Ливия не изчака.

— Наистина ценя приноса на всички ви. Но мисля, че изпускате нещо много важно.

Всички мълчахме, така че Ливия продължи:

— В сърцето на тази история е една мрежа за разпространение на детска порнография, която се ръководи от Сикрет Сървис. Дори да елиминираме хората, които се опитват да я прикрият, онези, които взривиха самолета и които също така се опитват да ни убият, това ще елиминира ли мрежата?

Отново никой не проговори. Ларисън я гледаше така, сякаш му говореше на чужд език. Хортън я гледаше с уважение. А Докс… Докс гледаше с изражение, което никога преди не бях виждал на лицето му. Сякаш бе готов на всичко заради нея.

— Права си — обадих се, като се опитвах да обединя всичките различни реакции, които току-що бях видял, като в същото време изразя собственото си мнение. — Но може… има известно разминаване между това, което трябва да направим, за да свалим мрежата, и това, което е нужно, за да се защитим.

— Това е ясно — отвърна Ливия. — Но искам да ви кажа, че ако сте готови да оставите група като „Детска игра“ да продължи да измъчва деца само за да се защитите, вие не сте ми приятели. И при все че съм ви признателна за помощта, нашата връзка приключва тук.

Докс ме погледна и разбрах, че не възнамерява да се опитва да преодолее различието или дори само да се опита да го изглади с някой от обичайните си изблици.

Мамка му! Екипът ни беше пред разпадане. И то точно когато изглеждаше, че имаме истински напредък.

— Ако някой има идея как да постигнем едновременно двете цели — казах, — готов съм да я чуя.

— Имам идея — обади се Докс.

Помислих си: „Слава богу!“.

Докс се обърна към Ливия.

— Ливия, всички сме преживели най-различни ужаси. Но знам, че останалите не са виждали онова, което ми разказа за снимките и филмите, които се разменят в „Детска игра“. И специално се снимат за размяна. Каза, че се нарича хърткор, нали така?

— Да — намръщено потвърди Ливия.

— Защо се наричат така?

— Защото целта е да се причини толкова много болка, че детето да бъде напълно разбито от нея. Оставено живо, но осакатено психически. Защото за хората, които се възбуждат от подобни неща, не е достатъчно само да доминират над тялото. Те искат да унищожат душата.

Докс ни погледна, после отново погледна Ливия.

— И би ли описала на тези господа какви неща се публикуват на въпросния сайт, както го разказа на мен?

Ливия се намръщи още повече.

— Мога да направя нещо по-добро.

Измъкна от чантата си лаптоп, закачи се към безжичния интернет на магазина, после започна да щрака по клавиатурата.

— Изчакайте, трябва да мина през VPN^[1], за да не изглеждам подозрителна, ако в момента на сайта има някой с администраторски права. Бюрото спря операцията, но все още имам фалшивата си парола, така че… аха. Ето, готово. Така.

Последните думи бяха произнесени почти ритуално, сякаш се опитваше да се самоуспокои. Тя завъртя лаптопа към нас и натисна бутона за възпроизвеждане.

Хортън веднага се извърна. Дори Ларисън не издържа повече от няколко секунди, което беше може би секунда по-малко от мен. Вдигнах ръка и казах:

— Разбрахме какво искаш да кажеш. Моля, спри го.

Ливия натисна бутона и писъкът на детето на екрана секна по средата. Тя ме погледна с разширени от вълнение ноздри и с пламък в очите.

В живота си бях виждал много убийци. Изведнъж прозрях всичко.

Тази жена не беше само ченге.

— Поискахте да го спра и го направих — започна тя, като повишаваше тон. — А това беше само едно видео. И вие само гледахте. Но децата от тези филми нямат избора да кажат: „Спрете!“.

Очите й се насълзиха и Ливия ги избърса яростно с ръка.

— Затова какъвто и план да съставите, ако в него не е включено разбиването на мрежата, то той няма нищо общо с мен.

Последва дълъг мълчалив момент.

Ларисън заговори пръв.

— Не бих имал нищо против… да направя нещо по въпроса.

Хортън погледна Ливия и кимна.

Докс се обърна към мен.

— Джон?

За момент се засрамих, че бях пренебрегнал тази страна на проблема. И не само заради децата, които страдаха заради чудовищата от „Детска игра“. А и заради самия себе си. Не се ли бях опитвал да пробутам на Тревън идеята да спечели няколко положителни точки, за да си подобри кармата? Искрен ли съм бил, когато съм му го казвал? Или само съм говорил глупости?

— Вече знаеш отговора — отвърнах.

— Дайте ми минута — каза Ливия. Отвори вратата и излезе.

Докс се поколеба, после подхвърли:

— Веднага се връщам.