Бари Айслър
Рейн-сан: Клубът на убийците (35)

33. Ливия

Ливия тръгна към сградата. Чу, че зад нея някой отваря вратата на буса, навярно Карл, но не го изчака и не погледна назад.

Зави зад ъгъла и продължи още малко, после спря и се облегна на стената. Затвори очи и задиша дълбоко. За миг в буса й беше прилошало. Но тук, в сянката на сградата, беше прохладно и тихо, и почти веднага се почувства по-добре.

Чу, че Карл се приближава. Отвори очи и го погледна.

— Виж, ако предпочиташ да си сама, няма проблеми. Просто исках да видя как си.

За всеки друг отговорът най-вероятно щеше да бъде: „Махай се!“. Но Карл знаеше за миналото й. Той… той я познаваше.

Усмихна му се кисело.

— Благодаря, че си загрижен за мен.

А после очите й отново плувнаха в сълзи и Ливия ядосано обърна глава. Обикновено умееше да се контролира добре, но понякога…

— Ако беше друга — каза Карл, — точно сега е моментът, когато бих те прегърнал, и то нежно.

Ливия се засмя и избърса очите си.

— Не е добра идея.

— Толкова ли силно щеше да бъдеш против, ако го бях направил? Просто питам.

Тя не знаеше какво иска, нито от него, нито от някой друг. За хиляден път й се искаше просто да е нормална.

Карл пристъпи до нея и я погали по бузата.

— Знаеш ли, никога не съм виждал някой да може да поеме контрола над цяла банда убийци и главорези, както го направи ти. Само да не си помислиш, че се държа покровителствено, но се почувствах горд с теб. Искам да кажа, мисля, че Ларисън е във възхищение от теб. А Ларисън е шибаният ангел на смъртта и от опит знам, че никога не се възхищава.

Ливия се засмя отново, после пак се разплака.

Пръстите му си стояха на бузата й.

— Лаби?

— Да? — Тя подсмръкна.

— Мисля, че ще е най-добре да ми приложиш една от джудистките си хватки. Защото в противен случаи няма да успея да се въздържа и ще те целуна.

Ливия поклати глава.

— Не е добра идея.

— Защото сме в паркинга на „Уолмарт“ ли? Най-романтичните истории се случват точно на такива места. Веднъж го прочетох някъде.

— Не си го чел — разсмя се тя.

— Напротив. Добре де, първо го написах. После го прочетох. Но все пак…

Ливия отново се разсмя. Харесваше й начинът, по който я караше да се смее. Но и я натъжаваше.

— Съжалявам, че съм толкова… странна — каза Ливия и очите й пак се насълзиха.

— Не си странна — каза Карл. — Красива си.

После я целуна. Това не я притесни. Всъщност беше приятно. Харесваше й миризмата му. Което само я обърка и я накара да се разплаче.

— Толкова зле ли беше? — попита Докс. Но на устните му играеше сладка закачлива усмивка и Ливия разбра, че се шегува.

— Хубаво беше.

— Наистина ли? Честно казано, това е най-хубавото нещо, което съм чувал.

Ливия вдигна ръка и го погали по бузата. Жестът й беше непривичен, но й хареса, когато и той я погали.

— Внимавай — усмихна се Карл. — Може да свикна.

Думите му отново я натъжиха.

— По-добре недей.

— Все пак ще рискувам още веднъж. — След което я целуна отново, също като преди, но този път по-продължително.

Ливия усети, че се възбужда, но това я обърка, защото така не й харесваше. Харесваше й по начина, по който нещата се бяха стекли в онова място на плажа Районг в Тайланд. Тогава ги преследваха, двамата едва се познаваха и Ливия контролираше напълно ситуацията.

Откъсна се от устните му.

— Трябва… трябва да се връщаме.

— Да, права си. Извинявай.

— Не, няма за какво. Просто съм… малко объркана.

— Разбирам. Съжалявам, ако бях прекалено настоятелен. Но когато съм близо до теб, самият аз се чувствам малко объркан.

Замълчаха за миг. Ливия погледна надолу, защото се боеше да срещне очите му, боеше се какво ще види в тях и как ще я накара да се почувства това.

— Знаеш ли — каза Карл. — Нека да отложим този разговор до следващия път, когато сме в някой романтичен паркинг на „Уолмарт“. Засега просто ще се върнем в буса. Имам идея как да съберем информацията, която ни е нужна, за да унищожим това зверство, наречено „Детска игра“, като същевременно убием всички твари, които стоят зад него. Но на Джон няма да му хареса.

— Защо не?

— Защото в плана влиза взаимодействие с една жена в Париж. Една негова стара страст. И мога да те уверя, Джон може да протестира колкото си иска, но страстта все още е много гореща.