Кен Фолет
Обратно броене (59)

1:30 през нощта

Най-важната задача на радиопредавателите е да излъчат сигнали, давайки възможност спътникът да бъде проследен от наземните станции — по този начин се разбира, че е в орбита.

Влакът бавно потегли от Чатануга. В теснотията на купето Люк свали сакото си и го окачи на закачалката, после приседна на крайчеца на долното легло и развърза обувките си. Срещу него на другото легло, седнала с кръстосани крака, го гледаше Били. Светлините на гарата бавно започнаха да избледняват назад и набирайки скорост, влакът се понесе в нощта към Джаксънвил, Флорида.

Люк започна да развързва връзката си и Били каза:

— Ако това е стриптийз, не чувам музиката.

Той се усмихна кисело. Не насилваше нещата, защото не знаеше какво да прави. Бяха принудени да споделят това купе — други свободни просто нямаше. Копнееше да притисне Били в прегръдките си. Всичко, което до този момент бе разбрал за себе си и своя живот, му подсказваше, че именно Били е жената, с която трябва да бъде. И въпреки това се колебаеше.

— Какво? — попита го тя. — За какво си мислиш?

— Нещо много бързо стана.

— Седемнайсет години бързо ли е?

— За мен това са само два дни. Само тях помня.

— И все пак сякаш са минали години.

— И все пак аз съм женен за Елспет.

Били кимна сериозно.

— Но тя те лъже от години.

— И затова трябва от нейното легло да се прехвърля в твоето?

Тя като че ли се засегна.

— Трябва да направиш това, което искаш.

Люк се опита да обясни:

— Не ми харесва чувството, че сякаш си търся извинение — тя не отговори, затова той добави: — Не си съгласна, нали?

— По дяволите, не! — каза тя. — Искам да се любим сега. Спомням си какво беше и искам да е същото. Сега, веднага, на момента! — обърна поглед към прозореца, в който пробягаха светлините на малка гара. След десетина секунди купето отново потъна в тъмнина и Били продължи: — Но те познавам много добре. Ти не си такъв да се хващаш за момента. Даже и когато бяхме хлапета. На теб ти трябва време, за да се убедиш, че това, което правиш, е единствено вярното.

— Това толкова ли е лошо?

Тя се усмихна.

— Не. Радвам се, че си такъв. По този начин ставаш непоклатим като скала и човек може да разчита на теб. Ако не беше такъв, аз сигурно нямаше да… — гласът й заглъхна.

— Какво щеше да кажеш?

Били го погледна право в очите.

— Нямаше да те обичам толкова силно… и толкова дълго — смути се, но бързо преодоля смущението си, добавяйки: — Както и да е. Трябва да вземеш един душ.

Това бе вярно. Не бе свалял тези дрехи, откакто ги бе откраднал преди цели трийсет и шест часа.

— Всеки път, като се наканех да се преоблека, все се явяваше нещо неотложно — каза той. — В чантата си имам дрехи за преобличане.

— Добре. Защо не се качиш горе и не ми освободиш малко място, за да сваля обувките си.

Люк послушно се покатери по стълбата и легна на горното легло. После се обърна настрани, подложи лакът под главата си и каза:

— Да загубиш паметта си е все едно да започнеш нов живот. Сякаш си се родил отново. Получаваш възможност да вземаш решения втори път.

Тя изрита обувките си и се изправи.

— На мен не би ми харесало — каза. С бързо движение събу скиорския си клин и остана по пуловер и къси бели гащички. — Уловила погледа му, Били се ухили: — Няма нищо, можеш да гледаш.

После бръкна под пуловера зад гърба си и откопча сутиена. След това измъкна лявата си ръка от ръкава, бръкна с дясната, протегна я под пуловера към лявото рамо, за да махне презрамката, пъхна лявата си ръка обратно в ръкава и с тържествуващо движение на фокусник измъкна сутиена от десния ръкав.

— Браво — промърмори Люк.

Тя го погледна замислено.

— Значи ще спим, а?

— Май да.

— Добре.

Били стъпи на ръба на долното легло и се изправи нагоре, за да получи целувка. Той се наведе напред и докосна устните й със своите. Били затвори очи. Люк усети как езичето й пробяга по устните му, но след това тя се отдръпна и лицето й изчезна.

Той се отпусна по гръб, мислейки си за нея, опънала само на метър под него стройните си голи крака и гушнала закръглените си гърди под пухкавия пуловер. Само след няколко секунди вече бе заспал.

Присъни му се силно еротичен сън. Беше Кросното от „Сън в лятна нощ“ с магарешки уши и с феите на Титания със стройни крака и закръглени гърди. Самата Титания, кралицата на феите, разкопча панталона му, а колелата на влака потракваха равномерно в мрака…

Той бавно се събуди, с неохота разделяйки се с виденията, за да се върне към реалния свят на железниците и ракетите. Ризата му бе разгърдена, а панталоните — разкопчани. Били бе до него и го целуваше.

— Буден ли си? — прошепна в ухото му и се засмя. — Не ми се ще да си хабя усилията върху заспал мъж.

Той протегна ръка и я погали по хълбока. Още бе с пуловера, но гащичките ги нямаше.

— Буден съм — отвърна с внезапно пресипнал глас.

Тя се повдигна на ръце и крака и почти докосвайки с гръб тавана на купето, застана над него. Впила поглед в неговия, бавно се отпусна върху него. Люк пое рязко дъх и го задържа, изживявайки с всичките си сетива момента на проникването. Вагонът се люшкаше наляво и надясно, релсите пееха в еротичен ритъм.

Той плъзна ръце под пуловера й да я погали по гърдите. Кожата й бе гладка и топла. Били сведе устни до ухото му и прошепна:

— Бяха се затъжили за теб.

Колелата тракаха, Америка отлиташе назад в нощта километър след километър, Били не спираше да го целува и на моменти на Люк му се струваше, че продължава да сънува. Прегърна я здраво през гърба и я притисна към себе си, за да се увери, че това същество тук е от плът и кръв, а не приказна фея. И тъкмо докато си мислеше, че му се иска да продължи така цял живот, вълната на удоволствието започна да го залива с горещите си пориви, той се притисна към нея с всичка сила и глухо изстена.

— Стой така! Не мърдай! — извика тихичко Били.

Той застина, без да помръдне. Били завря глава в рамото му и горещият й дъх го опари по шията. Докато той лежеше неподвижно, тя като че ли танцуваше върху него, разтърсвана от спазми като от ток, отново и отново, докато накрая се просна върху него, изцедена, останала без дъх.

Двамата полежаха малко така, без да помръдват, но този път Люк не заспа. Явно и на Били не й се спеше, защото по едно време каза:

— Имам една идея. Хайде да се измием.

Той се засмя.

— Най-вече аз.

Били се изтърколи през леглото и слезе долу, последвана от него. В ъгъла на купето имаше миниатюрна мивка с шкафче над нея. Тя отвори шкафчето и извади калъпче сапун и кърпа за ръце. После напълни мивката с гореща вода.

— Първо аз ще те измия, после ти ще измиеш мен.

След това намокри кърпата, натърка сапун по нея и започна. Беше невероятно интимно и секси и Люк затвори очи. Тя насапуниса корема му и после клекна да измие и краката му.

— Прескочи една работа — каза й той.

— Не се безпокой. Най-хубавото го оставям за най-накрая.

Когато тя свърши, той й върна услугата и му се стори, че това беше дори още по-възбуждащо. После двамата отново си легнаха, този път на долното легло.

— А сега — каза тя, — какво си спомняш за оралния секс?

— Нищо — отвърна той. — Но мисля, че ще се справя.