Кен Фолет
Обратно броене (32)

8:30 вечерта

Отделението с измервателните прибори няма вратички, нито люкове. За да го достигнат, инженерите от Кейп Канаверал трябва да повдигнат целия капак. Това е много неудобно, но пък спестява ценно тегло — ключов фактор в борбата със земното притегляне.

 

 

Люк остави слушалката върху вилката с трепереща ръка.

Бърн се обади:

— По дяволите, какво толкова ти каза? Приличаш на призрак.

— Антъни й казал, че съм съветски шпионин — отвърна Люк. Бърн присви очи.

— И?

— Когато от ЦРУ разбрали за това, искали да ме убият, но Антъни ги убедил, че ще постигнат същия резултат, ако само изтрият паметта ми.

— Смътно правдоподобна история — хладно реагира Бърн. Люк гледаше като ударен.

— Исусе Христе, възможно ли е?

— По дяволите, не!

— Ти пък откъде си толкова сигурен?

— Сигурен съм.

Потискайки с усилие размърдалата се в него надежда, Люк го попита:

— Защо си толкова сигурен?

— Защото аз бях съветски агент!

Люк вторачи изумен поглед в него. Ами сега?

— Може и двамата да сме били агенти, без да знаем един за друг. Бърн поклати глава.

— Ти сложи край на кариерата ми.

— По кой начин?

— Искаш ли още малко кафе?

— Не, главата ми се замайва от него.

— Изглеждаш ужасно. Кога си ял за последен път?

— Били ме почерпи с някакви сладки. Хайде сега, не ми говори за ядене, ако обичаш. Казвай каквото знаеш.

Бърн се изправи.

— Ще ти направя един сандвич, преди да си припаднал от глад.

Люк изведнъж усети, че е адски гладен.

Двамата отидоха в кухнята. Бърн отвори хладилника и извади от него ръжен хляб, пакетче масло, малко говежда консерва и лук. Устата на Люк се напълни със слюнка.

— Това стана по време на войната — започна Бърн, мажейки нарязания хляб с масло. — Френската Съпротива бе разделена на голисти и комунисти и двете групировки маневрираха така, че да имат контрол след войната. Рузвелт и Чърчил искаха да са абсолютно сигурни, че комунистите няма да спечелят изборите. Затова всичкото въоръжение и боеприпаси отиваха при голистите.

— А какво беше моето отношение?

Бърн наслага месото върху филиите, намаза го отгоре с горчица и го посипа с кръгчета лук.

— Ти нямаше кой знае какво отношение към френската политика. Искаше просто да хвърлим един бой на нацистите и да се прибираме вкъщи. Обаче моето отношение бе друго. Аз исках да изравня нещата.

— Как?

— Подшушвах на комунистите за поредната доставка, хвърляна с парашути, за да успеят да ни устроят засада и да откраднат пушкалата ни — той поклати глава печално. — И те обикновено тотално осираха нещата. Уговорката винаги беше да ни причакват, като се връщаме, за да инсценират, че случайно са налетели на нас и да поискат честна подялба. А вместо това, те ни нападаха на мястото, където очаквахме да ни хвърлят пратката, още щом тя паднеше на земята. И ти накрая разбра, че някой е предател. А аз очевидно бях първият заподозрян.

— Какво направих?

— Предложи ми сделка. Трябваше веднага, още на място, да спра да работя за Москва, а ти щеше да мълчиш за всичко.

— И?

Бърн сви рамене.

— И двамата сдържахме обещанията си. Обаче според мен ти не можа да ми простиш. И приятелството ни след това вече не бе същото.

Неизвестно откъде се появи сива бирманска котка, погали се в краката на Бърн, измяука и той й хвърли парче месо на пода. Котката деликатно го изяде и започна да си лиже лапите.

Загледан замислено в нея, Люк каза:

— Ако съм бил комунист, щял съм да те прикрия.

— Абсолютно.

Люк започна да вярва в невинността си.

— Но може да съм станал комунист след войната.

— Забрави! Това е нещо, което ти се случва, докато си млад — или изобщо не ти се случва.

В това имаше нещо вярно.

— Обаче може да съм станал комунист за пари.

— Ти нямаш нужда от пари. Семейството ти е богато.

Това беше точно така. Елспет му го бе казала.

— Значи Антъни греши.

— Или лъже — Бърн сложи сандвичите в две различни чинии. — Сода?

— Да.

Бърн взе две бутилки газирана вода от хладилника и ги отвори. Подаде на Люк едната чиния, взе другата заедно с бутилката и тръгна пред него към хола.

Люк бе изгладнял като вълк. Изяде сандвича си на няколко хапки. Бърн го гледаше с весело пламъче в очите.

— Ето. Изяж и моя — побутна той чинията към него.

Люк поклати глава.

— Не, благодаря.

— Хайде, хайде, яж. Аз и без това трябва да пазя диета.

Без да се церемони повече, Люк го взе и впи зъби в него.

Бърн продължи прекъснатия разговор:

— Ако Антъни лъже, каква е тогава истинската причина да те накара да загубиш паметта си?

Люк преглътна.

— Сигурно е свързана с внезапното ми тръгване от Кейп Канаверал в понеделник.

Бърн кимна.

— В противен случай съвпаденията стават твърде много.

— Сигурно съм научил нещо важно, нещо толкова важно, че е трябвало да тръгна веднага за Пентагона и да го споделя с тях.

Бърн сбърчи вежди.

— А защо не си го казал на твоите хора в Кейп Канаверал?

— Може би защото на никого не съм имал доверие — отвърна Люк след кратък размисъл.

— Добре. Значи преди да успееш да стигнеш до Пентагона, Антъни те прибира.

— Точно така. И вероятно, тъй като съм му имал доверие, съм му казал какво съм научил.

— И след това?

— Той навярно си е помислил, че това е толкова важно, че трябва да изтрие паметта ми, за да е сигурен в запазването на тайната.

— Чудя се за какво ли става въпрос.

— Разбера ли това, ще разбера и какво е станало с мен.

— Откъде смяташ да започнеш?

— Според мен най-напред трябва да отида до хотела и да си прегледам нещата. Може би ще открия нещо.

— Щом е изтрил паметта ти, Антъни сигурно е претърсил и личните ти вещи.

— Да, може да е унищожил някои очевидни неща, но може и да е оставил нещо, което да му се е сторило, че няма отношение към въпроса. Тъй или иначе, трябва да проверя.

— А после?

— Другото място, където трябва да погледна, би трябвало да е Кейп Канаверал. Ще отлетя още тази вечер… — вдигна ръка и погледна часовника си. Минаваше девет часа. — … или утре сутринта за там.

— Можеш да преспиш тук — каза Бърн.

— Защо?

— Не знам. Не ми харесва мисълта да прекараш нощта сам. Иди в „Карлтън“, вземи си нещата и се върни. Сутринта ще те закарам на летището.

Люк кимна и почувствал някаква неловкост, каза:

— Страшно добър приятел си… че ми помагаш за всичко това.

Бърн сви рамене.

— Доста път извървяхме заедно.

За Люк това обаче не бе достатъчно.

— Но ти току-що ми каза, че след този инцидент във Франция приятелството ни не било същото.

— Вярно е — Бърн вдигна открит поглед към Люк. — Твоето становище по въпроса беше, че след като човек те е предал веднъж, може да го направи и втори път.

— Да, в такова нещо наистина мога да повярвам — каза Люк замислено. — Обаче очевидно съм сбъркал, нали?

— Да — потвърди Бърн. — Очевидно.