Кен Фолет
Обратно броене (12)

9:00 сутринта

Юпитер С е построена за армията от „Крайслер Корпорейшън“. Огромният ракетен двигател, тласкащ първата степен, е произведен от „Норт Америкън Ейвиейшън“. Втората, третата и четвъртата степен са проектирани и изпробвани от Лабораторията по реактивна тяга в Пасадена.

 

 

Люк се ядосваше на себе си. Беше сбъркал. Беше намерил двама души, които сигурно знаеха кой е… и ги бе изтървал.

Намираше се отново в бедния квартал близо до църквата на Ейч Стрийт. Зимният ден бе ярък, придавайки на улиците още по-мрачен вид — сградите изглеждаха още по-стари, а хората — още по-окъсани. Мина покрай един вход, в който седяха двама скитници и си подаваха бутилка бира. Той потрепери и побърза да се махне.

После изведнъж усети, че тук има нещо странно. На алкохолика му се пие по всяко време. Обаче от мисълта за бира толкова рано сутринта на Люк му се повдигаше. В такъв случай, заключи той с огромно облекчение, не съм алкохолик.

Но ако не е пияница, тогава какъв е?

Опита се да сумира всичко, което знаеше за себе си. Нямаше още четирийсет. Не пушеше. Не беше алкохолик, макар че приличаше на такъв. Някъде в миналото си се е занимавал със секретна дейност. И знаеше думите на „Какъв приятел имаме в лицето на Исус“. Беше адски малко.

Вървеше и се оглеждаше за полицейски участък, но досега не бе попаднал на нито един. Реши да помоли да го упътят. Минута по-късно, минавайки покрай празен паркинг, ограден с огъната и смачкана на места къдрава ламарина, видя от една от пролуките да се измъква униформен полицай. Люк се приближи към него и попита учтиво:

— Извинете, как мога да стигна до най-близкия полицейски участък?

Ченгето бе едър мъж е пясъчноруси мустаци. Изгледа Люк с презрение и отвърна:

— Качен в багажника на колата ми, ако не се разкараш от очите ми, и то по най-бързия начин.

Люк се стресна от грубия език. Какъв му беше проблемът на тоя човек? Беше му писнало да се мотае по улиците без цел, искаше някой да го упъти, затова настоя:

— Просто искам да разбера къде е участъкът.

— Няма да ти повтарям, лайнар такъв.

Люк се ядоса. За какъв се мисли тоя?

— Зададох ви учтив въпрос, господине — тросна се той.

За толкова едър човек ченгето се раздвижи много бързо. Сграби Люк за яката на окъсаното палто и го блъсна през пролуката. Люк залитна и падна върху бетона, удряйки болезнено ръката си.

За негова изненада, оказа се, че ченгето не е само. Зад оградата до пролуката бе застанала млада жена. Косата й бе изрусена, лицето — силно гримирано, а върху раздърпаните си дрехи бе облякла палто, разкопчано отпред. Беше с високи токчета и по чорапите й имаше бримки. Тъкмо си вдигаше гащичките. Люк разбра, че това е проститутка, току-що обслужила ченгето.

То влетя през отвора и ритна Люк в корема.

Люк се сви на бетона и чу проститутката да казва:

— За бога, Сид, какво е направил? Да не се е изплюл на тротоара?

— Тоя шибаняк трябва да се научи на малко уважение — отвърна разпенен полицаят.

С крайчеца на окото си Люк го видя да измъква палката и да замахва. Рязко се изтърколи встрани, но недостатъчно бързо и крайчето на палката го закачи по лявото рамо, моментално схващайки ръката му от болка. Ченгето отново замахна.

В главата на Люк изщрака някакво реле.

Вместо отново да се изтърколи по-далеч от ченгето, Люк се хвърли към него. Направил неволна крачка напред, увлечен от замаха, полицаят се препъна в него и се просна на бетона, изтървавайки палката. Люк скочи на крака, изчака оня да стане на крака и гмурвайки се под крошето му, го сграби за реверите на куртката. Отмятайки глава назад, той с все сила я тресна в лицето на полицая. Носът му изхрущя, счупен. Униформеният изрева от болка.

Люк го пусна, завъртя се на пета и с другия крак ритна ченгето в коляното. Очуканата му обувка не беше толкова здрава, за да чупи кости, но коляното бе слабо на удар отстрани и човекът падна.

Някъде дълбоко в себе си Люк се запита къде се е научил да се бие така.

От носа и устата на полицая течеше кръв, но той се привдигна на лакът и извади пистолета си.

Още преди оръжието да бе излязло от кобура, Люк вече се бе хвърлил върху него. Сграбчвайки въоръжената ръка малко над китката, той я тресна в бетона. Веднъж, два пъти. Пистолетът издрънча на земята. После изви ръката така, че накара полицая да се преобърне по корем. Извивайки ръката още по-нагоре, Люк отпусна и двете си колене, забивайки капачките им в кръста на ченгето. Накрая го хвана за показалеца, като го натисна докрай назад.

Ченгето ревна от болка. Люк натисна още по-силно. Чу се изпращяването на ставата и полицаят припадна.

— Доста време ще мине, преди да посегнеш отново на скитник — каза Люк. — Лайнар.

Изправи се, взе пистолета, извади всички патрони и ги пръсна по паркинга.

Проститутката не бе помръднала от мястото си и го гледаше втренчено.

— Кой си ти бе, мамка му? — смаяно го попита тя. — Елиът Нес^[1]?

Люк също я изгледа втренчено. Беше слаба и под грима изглеждаше зле.

— Не знам кой съм — отвърна той.

— Е, не си скитник, тва поне е сигурно — продължи тя. — Никога не ми е минавало през ума, че някой пияндур може да подреди Сидни по тоя начин.

— Така си мислех и аз.

— Дай да се махаме оттука — каза тя. — Като дойде на себе си, ще побеснее.

Люк кимна. Не го беше страх от Сидни, бесен или не, но скоро тук щеше да се напълни с ченгета, които не биваше да го заварват. Той се промъкна през пролуката, излезе на тротоара и закрачи бързо.

Тракайки припряно с токчетата, жената го последва. Той забави крачка, давайки й възможност да го настигне, усещайки нещо като колегиалност към нея. И двамата бяха пострадали от блюстителя на реда.

— Много ми беше приятно да видя Сидни да се опери на някого и да си го отнесе — каза тя. — Май съм ти задължена.

— Изобщо не си ми задължена.

— Е, ако следващия път ти се прииска да чукнеш нещо, заповядай за сметка на заведението.

Люк се опита да скрие отвращението си.

— Как се казваш?

— Дий-Дий.

Той вдигна вежди учудено.

— Е, по-точно Дорис Добс — призна тя. — Но какво име може да бъде това за момиче за развлечение като мен!

— Аз се казвам Люк. Не си знам обаче фамилията. Изгубих паметта си.

— Брей! Сигурно се чувстваш… не знам… странно.

— Дезориентиран.

— Аха — кимна тя след кратък размисъл. — Точно тази дума исках да употребя и аз.

Той я погледна. На лицето й потрепваше усмивка и Люк разбра, че не му вярват и от това му стана приятно.

— Не само името и адреса си не знам — обясни той. — Дори не знам какъв човек съм.

— Какво искаш да кажеш?

— Чудя се дали съм честен — може и да е тъпо, каза си той, да изливаш сърцето си пред някаква си уличница, но нямаше пред кого друг. — Дали съм верен съпруг, любящ баща и колега, на когото може да се разчита? Или съм някакъв гангстер? Яд ме е, че не мога да разбера.

— Сладурче, ако това те безпокои, вече знам какъв човек си. Ако си гангстер, щеше да се питаш дали си богат, дали биеш курвите и дали хората ги е страх от теб.

В това имаше нещо вярно. Люк кимна. Но още не беше доволен.

— Хубаво е да искаш да си добър човек, но може би не мога да живея така, както вярвам, че трябва да се живее.

— Добре дошъл сред хората, сладур — отвърна момичето. — Всички сме така — спря пред един вход. — Тежка нощ беше. Тука трябва да слизам от влака.

— Довиждане.

Тя се поколеба за миг.

— Искаш ли един съвет?

— Разбира се.

— Ако желаеш хората да не се държат с теб като с лайно, вземи се пооправи малко. Избръсни се, среши се и си намери палто, дето да не изглежда така, сякаш си го свалил от гърба на някой кон.

Люк си даде сметка, че момичето е право. Никой нямаше да му обърне внимание, камо ли да седне да му помага да разбере кой е, след като прилича на избягал от лудницата.

— Май си права — кимна той. — Благодаря.

Обърна се да си върви.

— И си намери една шапка отнякъде.

Люк се пипна по главата и се огледа. Беше единственият човек на улицата без шапка. Обаче как би могъл един скитник да се снабди с нов костюм или изобщо с някакви дрехи? С шепата стотинки в джоба си не можеше да купи кой знае колко неща.

Отговорът изникна в главата му, изцяло оформен и готов. Или е бил лесен, или и преди това е изпадал в същото положение. Трябваше да отиде на гарата. Това място обикновено е претъпкано от народ, който носи в куфарите и чантите си пълен комплект дрехи за смяна, заедно със самобръсначки и други тоалетни принадлежности.

Стигна до ъгъла на улицата и се огледа да разбере къде е. Намираше се на пресечката между улиците А и Седма. Когато рано тази сутрин излезе от гарата, Люк бе забелязал, че това е близо до ъгъла на улиците Еф и Втора.

Тръгна натам.