Майкъл Хартланд
Компания на смъртници (35)

33.
Хонконг

Занесох плика до кабинета на Фу и извадих познатия розов лист. Светкавична, строго секретна телеграма. За Нерн от генералния директор на Интелиджънс сървис. Беше с личния ми шифър, така че трябваше да си я дешифрирам сам.

Поставих кариран лист върху стъклото, което винаги професионалният Фу използваше вместо попивателна. Не трябваше да се оставят следи по долния лист. Преобразуването на редицата цифри в съобщение ми отне около час, но поне спрях да мисля за Рут.

Фу се оказа прав — Уокър съобщаваше малко неща, които не знаех. Лондон и Вашингтон бяха вбесени от китайската акция. Моята задача беше да получа възможно най-пълната информация чрез мрежата на Фу. В Токио вече получили инструкции. Налагаше се да отида там в следващите двадесет и четири часа и да подсигуря координацията между Хонконг и Токио. После трябваше да взема следващия самолет за Лондон, за да докладвам резултатите.

* * *

Отложих инструктирането на Фу, защото реших да отида с военния хеликоптер до Виктория и да се видя с дежурния офицер в контролната станция. Когато тръгнах по стъпалата към скалата, Фу ме спря и ме покани на вечеря с него и Рут — малко празненство.

— Страхотна идея, Бен — казах аз.

Помислих си, че нямам повод за празнуване, но вече се чувствах по-спокоен.

На острова ме посрещнаха с голяма черна кола. На предницата имаше адмиралски флаг, покрит набързо с кожена калъфка. До редицата бели двуетажни къщи имаше само няколко мили. Над тях се издигаше гора от антени. Зад телената ограда, станцията беше солидно охранявана от полицаи с автомати и кучета.

* * *

Късно следобед военен катер ме върна в Лин Чиао. Отидохме в ресторанта на Фу и вечеряхме чудесно в една частна зала. Не чувствах никакъв глад, но си спомням кръгла маса с великолепен порцелан и идеално подбрано меню — патица по пекински, телешко с черен боб, миди в джинджифилов сос. Залата беше осветена от китайски фенери, а по стените висяха копринени пана.

Вдигнах тост за здравето на Рут и Бен. Пихме и говорихме до късно през нощта. Бях изморен, емоционално изтощен и пих прекалено много. Когато се връщахме към бунгалото, почувствах, че едва се държа на краката си, и веднага си легнах.

Изкарах лоша нощ. Спах неспокойно няколко часа, като непрекъснато се въртях из леглото. Събудих се облян в пот. Мозъкът ми се тормозеше от загубата на Рут и досадните съмнения, предизвикани от втората част на телеграмата на Уокър. Избутах одеялата, за да се поразхладя. Лежах втренчен в сенките по стените, хвърлени от луната, която се промъкваше през процепите на щорите.

Имаше нещо нередно в цялата работа, но като че ли бях уплашен да го призная дори пред себе си.

Естествено, китайците имаха доста агенти и възможността да открият истината за съветските оръжия. Но те реагираха толкова бързо и решително. Подслушвателната ни станция беше прихванала интересен сигнал от Пекин до посолството им в Лондон. Съобщението беше направено на рядко използван, труден шифър, но нашите бяха успели да го дешифрират. То показваше, че Пекин знае за неуспешната операция от самото начало, а и въобще знае прекалено много…

Отпих солидна глътка ледена вода, облякох си ризата и панталоните и излязох на хладната тераса, за да помисля.