Майкъл Хартланд
Компания на смъртници (15)

13.
Лондон

Следващата сутрин паркирах колата си на застлания с чакъл параден плац на конната охрана и тръгнах забързано към Уайтхол, после завих надясно към Правителствения офис.

Правителственият офис е интересна сграда. Показва само една анонимна фасада към хората, които вървят по тротоара към Уайтхол. Не изглежда като основния център на правителството на една от великите сили. Но когато се озовете вътре, изведнъж старинните стени, иззидани по времето на Тюдорите, ви напомнят за една наистина дълга история. Министерството на околната среда разумно е разхвърляло няколко рицарски доспехи наоколо, за да напомни на равнодушните, че това е историческа зидария, а не просто стена, която са забравили да боядисат. Взимате асансьора до стаите на комитета в задната част и попадате във величествени зали, които гледат към оградената градина на самата „Даунинг стрийт“ №10.

Срещата на координационния комитет на разузнаването се състоя в стая А, която имаше висок таван, изработена от Адам^[1] камина, огромна махагонова маса и зелени кожени кресла. Само хората разваляха обстановката. Наистина повечето от половината бяха самоуверени апаратчици, облечени елегантно и добре поддържани: напомняне за селяните като мен, че има и друга страна на британското правителство, а не само трудовата борса в Пайсли, където аз израснах. Останалите имаха отпуснатия и циничен вид на чиновници от среден ранг, които са видели и по-добри дни.

Аз обаче не можех да им обърна внимание. Един час преди да тръгна от службата, от шифровъчната зала ми донесоха телеграма от Фу. Тя докладваше за пътуването на Рут до Макао и факта, че въпреки дузината мъже, които са се занимавали с работата, той не е успял да идентифицира другия китаец, когато е пристигнал в Хонконг. За снимка не можеше и дума да става.

Единственият проблясък на надежда идваше от агент от специалния отдел на летището, забелязал един китаец, който можеше да е нашият човек. Той взел самолета за Тайпе на следващата вечер.

Освен това Фу докладваше, че Рут е изчезнала. Това ме зашемети. Откак прочетох телеграмата, беснеех срещу себе си заради безумната тъпота, която проявих, като я изпратих там. Бях объркал безнадеждно работата и личния си живот. В Далечния изток все още се случваха ужасни неща на агентите. Знаех опасностите прекалено добре и както седях до масата на комитета и се преструвах, че слушам, усетих отчаяна тревога.

Седях там два часа, отговарях механично на въпросите и от време на време взимах участие. До пет часа вече бях решил: ще отлетя за Хонконг.

* * *

Фу нервно се разхождаше по терасата на убежището си в Лин Чиао. Чарли Йенг от специалния отдел му правеше компания. Сивата полицейска лодка, с която беше пристигнал, го чакаше закотвена в малкото заливче. Говореха английски, за да са сигурни, че полицаите с черни значки няма да ги разберат (много от ченгетата в Хонконг говорят само китайски и носят черни значки на униформите си. Тези, които говорят английски, имат червени значки).

— Всички дежурни имат нейното описание, Фу Ли-ших — каза Йенг. — Но не е твърде вероятно тя да се мотае наоколо, нали? Сигурно е скрита в някоя сграда или в лодка в пристанището.

— Или мъртва — рязко отвърна Фу.

— Или мъртва — кимна полицаят кротко. — Надявам се, че не е. Дори и така да е, имам нужда от съгласието ти за претърсване, ако искаш да я намеря. Мога да разровя някои от скривалищата на националистите като начало: провеждане на фалшиво претърсване за наркотици на лодките в пристанището.

Фу изстена и прокара пръсти през косата си.

— Има хиляди места, където да я скрият. Това трябваше да е тайна операция. Ако започнеш да се ровиш навсякъде, край с нея.

— Не е ли вече приключена?

Преди Фу да отговори, звъненето на телефона прекъсна разговора им. Той влезе в бунгалото, за да отговори. Когато се върна, изглеждаше отрезвен.

— Да, приключена е. Напълно. Обадиха се от офиса ти. Твоите хора на летището току-що са видели Лин да взима самолет за Япония, който спира в Тайпе. Много ще се учудя, ако при кацането на самолета в Токио той се намира на борда. Изплашили сме го. Започвай, разрови проклетата колония! Намери я, ако можеш.

Йенг тръгна бързо по стълбите към катера.

— Ще изпратя радиосъобщение от катера. Не се измъчвай, Фу Ли-ших, сигурен съм, че ще я намерим. — Той спря стеснително. — Молил ли си някои от другите си контакти да направят нещо?

— Естествено. Няма и следа. Ти имаш повече шансове сега с открито полицейско претърсване.

Фу седна на стъпалата и скри глава в ръцете си.

— Щом Лин е избягал, сигурно първо е почистил зад себе си. Момичето е мъртво. Сигурно е мъртво.

Йенг погледна Фу с разтревожени очи, притеснен от отчаянието му. Беше свикнал с друг човек — по-твърд и загадъчен. Не каза нищо, само забърза надолу към катера.