Майкъл Хартланд
Компания на смъртници (21)

19.
Лондон

Напуснахме хотела в шест часа на следващата сутрин. Жълтите фарове на сааба осветяваха пътя покрай масивната каменна катедрала и после улиците на спящия град. По пътищата нямаше движение и изминахме половината път до Лондон, преди да видим бледото ноемврийско слънце да се издига над равнината.

Отидох в службата малко след десет и останах там почти четири дни.

* * *

Изложението на Левшина беше отпечатано късно на втория ден, но много преди това имената и датите, които ми беше дала, започнаха да изсипват информация. От мазето излязоха прашни досиета. Такива пристигаха дори от архива в Хейс. Фотокопия и микрофилми бяха изпратени от гигантския архив на ЦРУ в Ленгли, Вирджиния. Левшина се оказа важната връзка, от която имахме нужда, и сега всичко започна да се подрежда.

Лин беше най-лесен. Левшина го идентифицира със сигурност като Тан Шен-чи по рисунката на Лазар и снимките, които направихме в Хонконг. ЦРУ знаеше повече от нас за него.

Той не останал във Виетнам, тогава Френски Индокитай, дълго след Левшина и любовника й. През 1951 година се установил в Пекин, бил партиен чиновник от среден ранг. Работел за отбраната и външното министерство. Изровихме от фотоархива една снимка от военния парад на Мао през 1952 година. Около него са известни личности като Лин Бяо и Чжу Де, но между второкласните сановници и привърженици стоеше Тан/Лин във военна униформа.

Останал партиен чиновник и офицер до края на петдесетте години, но през 1958 изведнъж го обвинили в шпионаж в полза на националистите в Тайван. Той изчезнал. Последните данни на американците бяха от швейцарски консулски чиновник в Пекин — вероятно един от многото чужденци, които им помагаха, докато те нямаха собствено представителство в Китай. Швейцарецът съобщил, че според китайската преса другарят Тан Шен-чи бил обвинен в предателство и уволнен от всичките си постове. Швейцарецът не знаел какво е станало с него, но присъдите без съд все още действали десет години след победата на революцията. Той приел, че Тан бил осъден тайно и разстрелян. ЦРУ също повярвало на това: досието било приключено и оставено в архива за унищожение след двадесет години. Само година-две още, и досието щяло да бъде изгорено.

Очевидно обаче Тан не бил разстрелян. По време на хаоса в Китай след скъсването със СССР, когато руснаците от съюзници се превърнали във врагове, той някак си успял да се измъкне. Вероятно националистите пуснали слуха, че е мъртъв — това било напълно възможно. Така или иначе, няколко години по-късно той бил възкресен и се превърнал в Лин от Хонконг.

Ровех се из овехтелите досиета на бюрото ми, някои с печат „Секретно“ или „Строго секретно“ с алени диагонални ивици. Възможно ли е Лин да е бил националистически агент в Пекин, или просто е попаднал в ръцете на националистите след бягството си от Червен Китай? Вероятно никога няма да узнаем отговора, но поне беше ясно, че работи за националистите, откак е заживял в Хонконг.

После идваше приятелката от детските години на Левшина — Надя Кирова. Тя доста ме заинтригува. Знаехме много малко за нея, освен факта, че беше човек на КГБ, и то с голяма власт. Бяхме приели, че генерал-майор Н.А. Киров всъщност е мъж. Чудех се дали приемането на мъжка фамилия не е опит да се прикрие от западните разузнавания.

Беше бегло спомената в „Правда“, след като Хрушчов обяви свалянето на Сталин на Двадесетия партиен конгрес през 1956 година: едно от имената в дългите списъци на хора, затваряни и измъчвани по време на режима, но после реабилитирани. Описваха я като полковник Н.А. Киров. Името не означаваше нищо и тя е била приета като армейски офицер, неизвестен и вероятно възрастен. Всъщност това е била младата Надя Александровна от Ленинград, подполковник в НКВД и само тридесет и две годишна.

По-нататък досието отбелязваше, че е възможно Киров да е по-млад, отколкото се предполага, и че е прехвърлен от армията в КГБ. После той/тя изчезнал от Москва към провинцията. Решихме, че Киров е офицер на КГБ от среден ранг, изпратен да ръководи местното управление в някой прашен град в степта.

В един момент по време на дългото си, объркано изложение в болницата, Левшина спомена подозрението си, че е била разменена за Киров на унгарската граница; после каза, че тогава била доста объркана и не била сигурна. Проверих и се оказа напълно възможно. Разменили Левшина за жена, чието име ние никога не сме узнали. Била прибрана съвсем случайно, когато кацнала в Престуик на път от Канада. Имала билет до Париж. Няколко дни по-рано един руски дипломат беше избягал в Хелзинки и ни беше дал списък с няколко подправени финландски паспорта, които се използвали от КГБ. Безименната жена пътувала с един от тях. Имиграционните власти я прибрали, финландското посолство прибрало паспорта, а нея изпратили в Лондон за разследване.

Не успяхме да я пречупим, по-скоро тя ни пречупи. Седя кротко един месец и не каза нищо — буквално, без да произнесе нито дума, нито на разпитите, нито на надзирателите в затвора. Накрая видяхме, че нямаме друг избор, освен да я депортираме. Единственото престъпление, което беше извършила на британска територия, беше влизането тук с фалшив паспорт. Знаехме, че е от КГБ, но не разбрахме дали е важна, или е само куриер. Тъй като винаги сме скептици, решихме, че не е важна, дори когато съветското посолство направи безцеремонно предложение да я размени.

Но сега, след поглед назад, бях уверен, че това е била Киров. Нямаше нищо важно в досието на разменената жена. Но е имало снимка и някак си, докато досието е било архивирано в сейфа, снимката е изчезнала…

Застанах до прозореца и се загледах надолу към познатите железопътни линии. Спомних си респекта и лекия ужас, с които Левшина говореше за умната си приятелка от детството. Колко сме сгрешили. Киров не е изчезнала от Москва, защото не е била важна. Напротив, била е толкова важна, че съществуванието й нарочно е било забулено в тайнственост. И това свърши работа. Беше в ръцете ни цял месец, но никаква полза. Без случайността, която беше събрала Рут и Левшина във Виена, ние никога нямаше да обърнем внимание на Киров.

Но все още знаехме прекалено малко. Къде се намира тя? Какво всъщност прави? Защо е нужна цялата тази тайнственост? Съществува ли връзка с Лин, или тя няма нищо общо със сегашния случай? Може би трябва да пратя изложението на Левшина на съветския отдел, те да се занимават с двете досиета, а аз да забравя за Киров. Въздъхнах и се заех с последното име в списъка — Головкин.

Бедният нещастник, помислих си аз, когато видях, че това, което ни е известно за него, се побира на едната страна на листа. За разлика от Киров, знаехме малко за него, защото наистина не беше важен. За него пазехме кратко досие, каквото имахме за почти всеки офицер на КГБ, който е работил в Москва и следователно някой го е идентифицирал. Постъпил в НКВД през 1941 година. Неопределени задължения вън от Москва за периода 1947–1950 — тогава е бил в Индокитай. Майор в главното управление от 1950 до 1974 година. Двадесет и четири години в унил московски кабинет, без повишения, половината, прекарани в разглеждане на досиета на затворници в лагерите. Най-после го преместили, все още не повишен, на друга работа вън от столицата. Нищо в досието не указваше къде е бил изпратен.

Всъщност имаше и още няколко дреболии: през 1976 година минал през летище „Хийтроу“ като куриер от Москва до съветското посолство в Мексико. Пътувал с руски дипломатически паспорт. Оттогава е забелязван няколко пъти в ролята на куриер. Смяташе се, че след пенсионирането си е заел пост, подобен на нашите собствени кралски куриери. Това беше дар от небето. Като куриер, той пътуваше извън Съветския съюз непрекъснато. Знаехме, че ще е податлив на изнудване, особено ако види като доказателство изложението на Левшина. Нямаше да е трудно да го хванем, когато отново излезеше от Русия.

Сипах си едно уиски и продължих да чета. Странно, последните няколко пътувания на Головкин бяха до Банкок и Делхи. От Делхи има полети до Катманду… Започвах да усложнявам нещата, но едно съвпадение е разбираемо, а две — вече е странно. Върнах се към по-практичния въпрос за намирането на Головкин, направих няколко обаждания и дадох инструкции на Рут и Хемлок. После изпратих строго секретно съобщение до Хонконг и се прибрах вкъщи.

* * *

На следващата сутрин напуснах апартамента си в Чизуик в осем часа. Предното стъкло на колата ми беше покрито с тънък лед. Реката извиваше до Кю и представляваше единствената определена точка в объркания ми живот. Виждаха се малки островчета и завързани за през зимата лодки, побелели от скреж.

Взех полета на британските линии до Делхи в десет и десет. Пристигнахме в два и половина на следващата сутрин. Когато вратите на самолета се отвориха, усетих непоносимата жега отвън.