Жан Мелиа
Мустафа Кемал или Нова Турция (9)

За да стане Турция истинска Турция

Позападноевропейчване на Турция ли преследва Мустафа Кемал със своите реформи или по-просто нейното модернизиране?

Това може би е много по-малко въпрос на настоящето, отколкото условие за бъдещето, тъй като днешният ден представлява един преходен период, а утрешният е който отбелязва целта, която ще трябва да се постигне. А миналото — то вече не съществува, освен като един спомен: неговите предписания са остарели. Да се позволи, щото миналото да господствува над днешния свят би значело за една страна не само да тъпче на място, но и да върви назад, да стигне до пълен упадък и в очите на другите нации да представлява само една лесна плячка, чиято подялба предстои в близко бъдеще.

А пък Мустафа Кемал, възродител на своето отечество, желае, щото Турция да започне едно ново съществуване, приспособено към настоящето, и да стане способна да се въодушевява от всичко, което позволява да се предчувства бъдещето; той желае с една дума турският народ, както западните или други народи, да стане един модерен народ, който във всяко отношение да бъде на своята висота.

Но между това, което е Турция, и това, което Мустафа Кемал желае тя да бъде, има голяма разлика. Ето защо трябва да се действува решително. Смелостта на Мустафа Кемал — една патриотическа смелост — е неговата сила и неговата надежда.

И той има смелостта да се обяви не против божественото, което Коранът крие в себе си, това би било едно ненужно светотатство, а против ония негови предписания, които Мохамед е издал, когато е създавал своята религия.

По онова време всичко на земята е било прогнило. Неговата религия следователно, за да се развие и разрасне, трябвало да бъде изградена върху здрави основи, с вечна сила на съпротива. Цял един свят трябвало да се реформира.

За да се обнови душата и подобри тялото, трябвало да се възлезе до примитивната чистота, да се издадат закони, да се основат институции, да се създадат други навици, други обичаи, които, за да станат задължителни между племената, навикнали на най-голяма разпуснатост, би могло другояче, освен да им се придаде религиозен характер. Сам Господ за щастието на човешкия род ги е предписал на Мохамед, своя пратеник на земята, чрез устата на ангела Гавраил.

Тогава това трябвало да бъде така; Мохамед не се излъгал. Ето защо, той дал на своята религия името El Islam, което означава резигнация, примирение, подчинение на повеленията на Бога. В стих 78, глава III на Корана е казано: „Ние сме подвластни на волята на Бога (т.е. ние сме мюсюлмани)“.

Само така, държейки в ръце своя народ, Мохамед може да го води към висши и легитимни съдбини, които той съзира за своята религия.

Защото той е човек, без съмнение необикновен, но все пак човек като другите. Той не се е родил от девственица, той не е правил чудеса, той е умрял, както умира всеки един от неговите подобни. Не бидейки нито свещеник, нито калугер, той не е отрупал новия култ нито с митология, нито с метафизически спекулации. Той е водач, едновременно воин и политически мъж.

Ако се върнеше днес на земята, той би могъл пак да възвести, че има само един Бог; той би могъл да бъде още пратеник на Бога; неговият идеал, неговата вяра биха били същите, но светът би бил друг. Най-естествено, той би издал в такъв случай други закони, различни от тия, които е издал преди векове, тогава, когато Ислямът беше още в своята люлка; той би основал нови институции, би създал други правила, с една дума, той би взел в съображение духа на модерните времена.

Чрез това той би обявил сам остарелия характер на своите първи повеления, преходността на личния мюсюлмански статут. Другите религии разбраха това; те разрушиха тесните рамки, в които, за да ги създадат, ги бяха поставили. За да живеят, те разшириха своя хоризонт, запазвайки това, което съставляваше самата вяра, т.е. това, което беше божествено и което следователно трябваше да бъде вечно неизменно, те се отказаха от това, което не отговаря повече на начина на мислене и на живеене, т.е. на личния статут.

Ислямът до Мустафа Кемал не бе извършил тази еволюция. Това, което бе създало неговото величие и неговата сила в началото, когато трябваше да се бори с развалата на нравите и да подхрани душата с нова вяра, се превърна в негова слабост. Затворен в себе си, считащ личния статут на своите последователи като нещо неизменно, смесвайки вярата с правилата, позволявайки по този начин миналото да задушава настоящето и да отрича бъдещето, с това отрицаване на развитието тогава, когато светът, част от който е и той, еволюира всеки момент, Ислямът изпадна в декаданс.

Турция? Мустафа Кемал се страхува за нея. Той вижда своята страна все повече и повече да загива и много държави да се трупат около нейното легло, за да ограбят нейните останки. Турция трябва да бъде извикана към нов живот; тя трябва да се изправи, да се пресъздаде чрез брадвата, която да отсече всичко остаряло и изгнило, което може да причини нейната смърт.

По този начин Мустафа Кемал желае да запази на религията нейната духовна власт, но той иска да даде на държавата всичката светска власт. Да направи Турция да заживее като една съвременна нация значи да я модернизира. И понеже това модернизиране е свойствено на западните страни, казаха, че Мустафа Кемал поевропейчва Изтока; никога обаче едно твърдение не е било по-неотговарящо на фактите и на техния истински смисъл.

Мустафа Кемал е турчин. Той се гордее със своята страна; той желае Турция да запази своята същина, своето благородство, всичките си особености. И за да стане Турция истинска Турция, след като прояви дейност като воин и държавник, той влезе в ролята на реформатор. Не направи ли същото Мохамед? Истинската и велика слава на Мустафа Кемал е, че той е един реализатор.