Жан Мелиа
Мустафа Кемал или Нова Турция (8)

Дългът към турската независимост и Република

Председател на Републиката, Мустафа Кемал е в същото време и председател на Партията на народа. Пред конгреса на тая партия по повод новите законодателни избори в продължение на шест дни той обрисува картината на всички събития, в които е участвувал. Неговата реч е безпримерна, тя трае тридесет и шест часа и тридесет и три минути.

Както сам той казва, тази негова реч е описание на цяла една преживяна епоха. Той се постара да покаже какво трябва да бъде схващането на една велика нация за националния живот, как тя може да спечели своята независимост и да се издигне до положението на една модерна държава.

Той отправя апел към генерациите, които възхождат към бъдещето, и това служи за заключение на неговата дълга и забележителна реч, на 20 октомври 1927 г.

„Резултатите, които постигнахме, са наградата за националните нещастия, които преживяхме през течение на вековете и за кръвта, с която напоихме всички кътове на нашето отечество. Аз поверявам тия резултати на турската младеж. Ти, турска младеж, твоят най-пръв дълг е да защищаваш винаги турската независимост и турската Република. Това е единствената база на твоето съществувание и на твоето бъдеще. Тази база е твоето най-ценно съкровище. Ти ще имаш работа с вътрешни и външни зложелатели, които ще поискат да ти отнемат това съкровище.

Ако един ден се видиш принудена да защищаваш независимостта и Републиката, ти ще обсъдиш възможностите, условията и положението, в което ще се намериш, за да се хвърлиш в изпълнение на твоя дълг. Тия възможности и тия условия могат да бъдат крайно неблагоприятни. Враговете, които атентират против Републиката и против твоята независимост, могат и да победят. Всички крепости на нашето скъпо отечество могат да бъдат превзети със сила или с хитрост, всички корабостроителници и цялата армия — разпръснати, всички кътове на страната завзети. Нещо по-лошо: тия, които ще държат кормилото на управлението, могат да се заблудят или да съединят личните си интереси с политическите аспирации на нападателите. Народът, изнемощял, може да изпадне в бедност и мизерия. Ти, турска младеж, която си син на турското бъдеще, твой дълг е и при тия тежки условия да спасиш независимостта и турската Република. Силата, от която ще имаш нужда, ти ще я почерпиш от благородната кръв, която тече в твоите жили“.

Тия вълнуващи и горди думи могат да се сравнят с ония, които Мустафа Кемал произнесе друг път с легитимната гордост, която му вдъхна неговата страна:

„Турчинът започва оттам, гдето свършва.

Нашият народ не може да умре. Ако той някога умре, земята не би имала сила да издържи неговия ковчег“.

Изборите са един нов триумф за Мустафа Кемал. Националното събрание — трето по ред — свикано на 1 ноември 1927 г., го преизбира за председател на Републиката. В манифеста, който по този случай отправя към турския народ, той излага каква ще бъде задачата, която му предстои и в какъв смисъл той смята да бъде това, което е бил винаги преди всичко друго:

„Моята първа и най-главна задача през този нов период ще бъде да запазя спокойствието на страната, националното единство, престижа и мощта на Републиката. Основата на нашите схващания се състои в това да считаме силата на закона и респекта към него за главен фактор на щастие и сигурност. Председателят на Републиката, който е един обикновен гражданин, ще използва със строгост и без колебание върховната власт, която му е дадена, единствено за прилагане на законите.

Той е твърдо убеден, че колективните усилия за щастието на отечеството ще се увенчаят с успех и в бъдеще, както се увенчаха с такъв и в миналото. Ние ще се постараем да изпълним върховната задача, която се пада на нашата благородна нация в нейния възход в света. Един народ, който, когато стане нужда, знае да действува като един човек, е неоспоримо велик и заслужава велика съдба“.

Това почтено и достойно положение на Турция Мустафа Кемал желае да затвърди още повече чрез договори за арбитраж и помирение и с други сили, даже и с тия, с които неговата страна бе във война; с това той показа, че за доброто на страната трябва да замлъкнат всички лоши чувства.

Но все пак у него остана едно-единствено такова, но то прави чест на неговата човешка съвест. Ахмед Зогу, председател на Албанската Република, се обявява за крал през септември 1928 г. Мустафа Кемал е възмутен от това негово клетвопрестъпничество и не се стеснява да изрази публично чувствата си. Той заявява, че не желае да признае Зогу I. Турското правителство отзовава своя министър от Тирана, толкова повече, че в замяна на земите, които султаните притежаваха в Албания, Турция рекламира едно обезщетение от 18 милиона златни франка, които новият суверен не изглежда разположен да признае.

Италия иска да посредничи, но Мустафа Кемал се показва непримирим. За да се разбере това негово държане, трябва да се изтъкне, че някои турски провинции изразиха желание да видят Мустафа Кемал да стане доживотен председател на Републиката. Но Мустафа Кемал е дал клетва в името на Конституцията, той се е клел в своята чест и смята да остане верен на дадената си дума.

Това обясни през декември 1925 г. един от вестниците, който изразява неговата мисъл: „Кемал не желае и не ще приеме едно такова предложение. Той желае да бъде готов утре, както бе и вчера, да напусне всичко за свещената борба. Ако искаме да му направим удоволствие, нека се въздържаме от този род пожелания“.

Но този инцидент с Албания не попречи на Мустафа Кемал да продължи своето дело и да влезе в преговори даже с Гърция, вековен неприятел на Турция, за сключване на договор не само за ненападение, но също тъй и за приятелство. Исмет паша, председател на министерския съвет, в една реч, която произнесе в Малатия, от гдето е избран депутат, заяви:

„С Гърция нямаме нито един въпрос, който да не може да бъде разрешен. Единствените неразрешени въпроси между Гърция и Турция са въпроси из областта на частното право“. Касае се за размяната на населенията и за постигане съгласие по финансови въпроси. От своя страна и Венизелос, станал председател на гръцкия министерски съвет, показва примирителни разположения. Исмет паша и Тевфик Рушди бей министър на външните работи, го поканват в Ангора за ускоряване сключването на договора. Но преговорите се преустановяват, тъй като двете страни не могат да се съгласят върху размяната на населенията и техните имоти и Турция, чиято железопътна линия Одрин — Цариград минава в един пункт през гръцка територия, желае една поправка на границата.

В същото време и за същата цел Турция започва преговори и с България и един проект за договор за ненападение, арбитраж и неутралитет се приготовлява с общо съгласие на двете страни.

В началото на януари 1929 г. Турция сключва договор за приятелство и с Унгария и по този именно случай официозът Хакимиет-и-Милие заявява:

„Този договор е едно ново доказателство, че Турция, която вътре в себе си преследва една политика на развитие, а вън — политика на мир, продължава неспирно своите усилия. Този договор има голямо значение, не само защото съставлява едно политическо събитие, но защото отговаря на чувствата на двете страни, чиито исторически и расови традиции се приближават“.

Така Мустафа Кемал, който, когато беше съвсем млад, мечтаеше за лаври по бойните полета, който въпреки волята на своята майка постъпи във Военното училище в Пандакли, Мустафа Кемал, героят на турската независимост, гаази т.е. победоносният Мустафа Кемал разбра, че истинската слава се намира в полето на мира.

Военният човек, веднага, щом като събитията по националното освобождение му позволяват това, става един умиротворител par excelence, показващ по този начин на всички други водители на народи пътя, по който трябва да се върви.

Мустафа Кемал разбира, че войната носи всякакви неизвестности, че всички победи завършват най-после с поражение и че човек трябва да се спира навреме.

Той разбира, че само мирът може да изгради трайни паметници и този мир той го желае за Турция, за да може тя да се обнови чрез реформи и да укрепне в най-полезен и плодоносен труд.

Храбрият воин, станал най-разсъдителен и най-решителен държавник, иска да осигури на своята страна най-голяма слава чрез нейното процъфтяване.

Това процъфтяване е вече отбелязано от генерал Сару, френски военен аташе в Ангора, на изказването, което той направи на месечното събрание на Дружеството за социална география в Цариград в началото на януари 1922 г. Полковник Сару придружи в Азиатска Турция пълномощния министър Анри Франклен Буйон, който от името на Франция подписа с Мустафа Кемал Ангорското съглашение. Военният аташе при френското посолство казва:

„Днес при кемалисткия режим турската администрация, която пет години на война бяха напълно разстроили, е вече реформирана, здраво организирана и силно подкрепена от една подходяща жандармерия. Пред опасността да видят Турция окончателно да загине управниците в Ангора реставрираха един нов режим, при който дисциплината: социална, административна, икономическа и военна, е станала основата на ежедневния живот, цял изпълнен с упорен труд, жертви и борби“.