Жан Мелиа
Мустафа Кемал или Нова Турция (13)

Други реформи

Това модернизиране на Турция, премахването на Халифата, отменянето на всички закони на Корана, се чувствува през последните години.

Така през февруари 1924 г. по причина, че болните се смущават, правителството на Ангора реши да отмени обичая да се прави зов за молитва или да се известява за смъртните случаи от висотата на минаретата.

Също тъй през 1925 г. за първи път чиновниците във всички администрации бяха задължени да работят през месеца на Рамазана^[1] както обикновено, като че ли не беше никакъв Рамазан, тъй като през време на Рамазана нощем се правят гуляи, а денем всеки се отдава на почивка и леност. Това причинява в държавната и обществена служби смущение и забавяне и не може да бъде търпяно в една страна, социалният живот на която трябва да се развива в хармония с тоя на другите страни. За първи път също през март 1926 г. сигналът за започване на постите на Рамазана в Цариград бе даден от обсерваторията, вместо да се даде, както дотогава, от овчари и наблюдатели при появяването на новолунието.

Събарят се всички преживелици на миналото и относно погребенията. Законът на Корана предписва мъртъвците да бъдат обвивани само в един саван. Сега се употребяват оловни или дъбови ковчези. По-рано мъртвецът беше носен върху специално носило от родителите, приятелите и даже минувачите по улицата. Сега всичко се модернизира. През март 1926 г. във вечерните вестници в Ангора бе дадено следното описание на погребението на един министър:

„Днес в два часа се извърши погребението на министъра на публичните работи Сюлейман Сири бей. Ковчегът беше пренесен в джамията върху един общински автомобил. В шествието следваха председателят на Републиката Мустафа Кемал паша — Победоносния, първият министър Исмет паша, с цилиндър, целият министерски съвет, председателят на Великото национално събрание, много депутати и голяма маса народ. Едно отделение войска и жандарми придружаваха шествието. Голяма маса народ присъстваше при опелото и всички бяха със свалени шапки“.

Някога беше запретено погребението да се придружава от музика; беше запретено върху турските гробове да се слагат венци. Сега мъртвите могат да бъдат изпращани до вечното им жилище при звуците на погребални химни, а гробовете се отрупват с грамади от цветя.

Друга промяна също предизвика сензация в Турция.

В стих 92, глава V, на Корана се казва: „О верующи, виното, хазартните игри, статуите са нещо отвратително, изнамерено от сатаната; въздържайте се от тях и ще бъдете щастливи“.

Всъщност думата ансаб, употребена в Корана, се отнася до камъните, които се издигат в някои свещени места, но тая дума беше разпространена върху всички други изображения. Оттук и осъждането на фотографията и скулптурата, които възпроизвеждат човешки черти.

През март 1924 г. се случи следното: няколко ученици в Цариград бяха наказани от учителите им, защото се фотографирали. Уведомено за това правителството заповяда анкета. Комисарството на Народната просвета заяви, че ако фактите излязат верни, учителите и всички, които считат фотографирането за неморално, ще бъдат уволнени.

На 30 май 1926 г. Мустафа Кемал заяви в Бруса на учениците в Училището за изящни изкуства:

„Някога хората боготворяха идолите и затова нашата религия запрещаваше изобразяването на живи същества. Но времената се измениха. Дойде време да разберем това. Нищо вече в нашата страна не е против рисунъка, живописта и скулптурата. Ние не можем да бъдем повече за една религия, която е против изящните изкуства“.

Всъщност морална революция се извърши и когато след няколко месеца бе осветена статуята на самия Мустафа Кемал, изработена от един виенски скулптор.

Министърът на Народната просвета реши в същото време да поръча при най-добрите чуждестранни артисти тип модел за бюста на председателя на Турската република.

През август 1928 г. един голям и висок паметник — дело на италианския скулптор Каноника бе издигнат в Цариград (Истанбул), на площад Таксим. Той представлява различните страни на турската революция с много статуи на Мустафа Кемал Гаази, т.е. Победоносният. Този паметник бе осветен в присъствието на членовете на правителството, голям брой депутати и многоброен народ.

Позволявайки неговата статуя да се издигне навсякъде — в Ангора има две, от които едната на кон — Мустафа Кемал събужда във всички турски умове любов към изкуството с най-щастливи последствия, каквито са учредяването при Министерството на Народната просвета на комисия за изящните изкуства, основаването на дружество на турските артисти и създаването на Национален музей за живопис и скулптура.