Жан Мелиа
Мустафа Кемал или Нова Турция (15)

Турският език

Така Турция можа да създаде своето национално единство. Тя желае да постави собственото си съществуване вън от всяко чуждо влияние. Твърде дълго е била плячка на всякакви домогвания и вмешателства и откакто доби съзнание за себе си, тя преживява твърде естественото явление да се осмисли, да дойде на себе си, не се бои да отхвърли всичко, което е външно у нея, в своята велика и легитимна амбиция да стигне дотам, че да се самозадоволява.

Турция иска преди всичко нейният език да бъде турски. От много отдавна вече нейният език претърпя много изменения, в него проникнаха много чужди думи. Турция иска да се възвърне към неговото чисто начало, към езика на прадедите, при мисълта, че езикът е, който отразява гения на един народ и който съставлява самата душа на нацията.

Тя полага, прочее, усилия за изучаването на някогашния истински свой език, тя желае да възкреси това, което на пръв поглед изглежда архаично, тя желае да се освежи чрез народния говор, тя иска с една дума да достигне неговото очистване и да пресъздаде това свое богатство.

Великото национално събрание назначи една комисия по езика, която да се занимае с наименованията на местностите от гръцки и арменски произход. Така например, Кирклисе, което значи четиридесет църкви, стана Киркили, което значи област на четирийсетте; остров Принкипо стана Буюк Ада, което значи Големия остров; Сан Стефано стана Иешил кьой, което значи Зеленото село.

Турският език, като език национален, трябва също тъй да бъде единствено употребяван в Турция — в министерствата, администрациите, а също и във всички учреждения, публични служби, банки, анонимни дружества и пр. за всякакви операции, кореспонденции или договори, счетоводства или деловодства.

Гласуваният по този повод закон през април 1926 г., влязъл в сила през 1927 г., предвижда осъждане на глоба при нарушение и при повторение на нарушението — запрещение да се продължава по-нататък всякаква търговия или индустрия.

По заповед на цариградския валия менютата на ресторантите трябва да бъдат написани най-напред на турски език и с този език трябва да си служат телефонните абонати при искане линия, както и търговците при афиширане на стоката си.

Трябва да се забележи, че още преди закона някои общини бяха побързали да вземат такива решения; така през юли 1925 г. общинските власти в Бруса бяха разпоредили да се поканят турските граждани да не употребяват друг, освен турски език. Тази покана под угрозата на строги санкции се отнасяше най-вече до хотелиерите, търговците и директорите на публичните предприятия.

Впоследствие движението още повече се засили: от една страна министърът на Народната просвета издаде едно окръжно, което задължаваше всяко чуждестранно училище да има най-малко трима турци, които да преподават най-малко тринадесет часа седмично турски език, история и география и да бъдат оставяни да повтарят класовете ония ученици, които не издържат успешно изпит по тия предмети.

От друга страна турският език трябва да се приложи и по отношение на самия Коран. Ако езикът е душата на една нация, ако Коранът е душа на турското население, недопустимо е тия две души да остават разделени и турчинът да не чете своята свещена книга на своя национален език. Превеждането на Корана на турски език, прочее, се налагаше. Трябваше да стане същото и с другите литургически мюсюлмански книги.

Една специална комисия бе назначена официално за тази цел. Впоследствие бе решено тази комисия да разшири работата си. Ето защо през януари 1927 г. тя бе разделена на три секции: първата, посветена единствено на превеждането на Корана, на втората бе възложена неговата редакция и прибавянето към текста на коментари, а на третата — да събере в сбита форма и да издаде един сборник с речи и проповеди на турски език, които да послужат на мюсюлманските проповедници.

Не може да съществува партикуларизъм, когато се касае за националното дело. Ето защо не трябва да се учудваме, че по силата на един закон, създаден през 1925 г., според който само турските търговски камари бяха официално признати, полицията в Цариград уведоми чуждестранните търговски камари, че от 12 август 1926 г. те трябва да пристъпят към тяхното закриване.

„Търговските и индустриални камари в Цариград нямат легално положение. Тия камари, съставени от гърци и чужденци, се ползват с известни права, принадлежащи на държавата, и трябва да останат под контрола на Министерството на търговията. Те трябва следователно да спрат своите функции“.

Това обявление засягаше търговските камари: френска, основана още преди повече от 50 години, английска, създадена през 1887 г., американска, италианска и морската смесена камара.

Това закриване на търговските камари се счете като последица от унищожаването на капитулациите. Представителите на чуждите държави протестираха. Турското правителство не можеше да не знае, че тия търговски камари можеха да допринесат за развитието на търговските отношения на Турция и че представляват центрове, в които се събират документи и сведения и за турските търговци. Но в своето национализаторско дело правителството искаше чрез този акт да ги накара да си променят фирмите, за да не се смесват с официалните учреждения, и преди да разреши тяхното повторно откриване, да ги подчини на известни условия.

Някои казаха тогава, че това е триумфът на „туркизма“, че Мустафа Кемал иска всичко да „потурчи“, без да съзнават, че това е най-красивата почит, която те отдават на неговия патриотизъм. Но в делото на обновление на своята страна Мустафа Кемал не се спира пред никакви съображения. Турция преживява една криза на издигане. Трябва да се осигури успеха на всички реформи, които ще я направят по-силна, по-благоденствуваща, по-могъща, т.е. равна на най-великите модерни нации.

Като тия велики модерни нации Турция трябва да притежава всичко, което може да подпомогне развитието на нейната литература, и да установи всички думи на своя език. И в края на декември 1928 г. става известно, че Мустафа Кемал е решил да създаде чрез декрет Академия на литературата със седалище в Ангора и с петнадесет професори — литератори, избирани измежду най-известните в Турция, а тъй също, че в началото на януари 1929 г. той е натоварил назначената по езика комисия, която функционира при Великото национално събрание, да състави един речник, подобен по замисъл и изпълнение на френския речник Larousse.