Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mustapha Kémal ou la rénovation de la Turquie, 1929 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Александър Папанчев, 1929 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 1 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- Karel (2023)
Издание:
Автор: Жанъ Мелиа
Заглавие: Мустафа-Кемалъ или Нова Турция
Преводач: Ал. Папанчевъ
Издател: Печатница Ел. Петковъ
Град на издателя: София
Година на издаване: 1929
Тип: Очерк
Печатница: Печатница Ел. Петковъ — София
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19557
История
- — Добавяне
Социални реформи
Трябва ли да говорим и за други реформи? Законът за седмичната почивка съществува в Турция от февруари 1924 г. Избраният за почивка ден е петък, който за мюсюлманите, съставляващи грамадното болшинство, отговаря на нашата неделя. Този ден всички жители трябва да почитат, защото по-рано израилтяните затваряха заведенията си в събота, католиците — в неделя, което се отразяваше зле върху търговията и индустрията. От страна на чуждестранните училища имаше известна съпротива. През март 1924 г. правителството обяви, че ще пристъпи към затваряне на всяко училищно заведение, което би се опитало да функционира в петъчен ден.
Но в своя дух към еволюция и прогрес Турция не упорствува, щом види, че известна реформа не дава желания резултат при прилагането й. Констатира се, че петъчната седмична почивка се отразява зле върху турския икономически живот в сравнение с европейския икономически живот, че спирането на работата в петък внася бъркотия в търговските отношения.
По инициатива на Турската търговска камара в Цариград и на депутати от този град Националното събрание в Ангора бе сезирано с една проекторезолюция, която обяви неделния ден, а не вече петъка, за седмичен ден за почивка.
Изработен бе и закон за труда. Според този закон никое публично или частно предприятие не може да приема като ученици или работници деца по-малки от дванадесет навършени години и се запрети да работят в мините лица, които не са достигнали осемнадесетгодишна възраст.
Продължителността на работата не може да превишава шестдесет часа седмично, ведно с времето необходимо за обедна почивка, за молитва и за поддържането на заведението, машините и инструментите. Работниците имат право най-малко на един час дневна почивка. Почивката не е задължителна, ако продължителността на работата не надминава шест часа дневно или пет часа нощна работа.
Ако една група работници, за да отиде на мястото на работата, трябва да напусне жилището, което й е определено от господаря, и да си служи с превозни средства, времето необходимо за пътуване, отиване и връщане се брои в десетте часа ежедневна работа. Продължителността на работата в мините или под земята не може да надминава шест часа дневно, в които влиза и един час минимална почивка, както и времето необходимо за молитва.
С изключение на юношите, които нямат навършени седемнадесет години, работниците са длъжни при случай на форс-мажор[1] да работят и повече от регламентираното време; за своята допълнителна работа те получават допълнително възнаграждение. Когато се касае за първични материи или хранителни продукти, подлежащи на развала, работата може да бъде продължена най-много два часа дневно. Общото число на тия допълнителни часове не може да превиши 130 на работник годишно. За допълнителните часове нормалната работа се заплаща с увеличение най-малко от 50%.
Нощната работа за юноши, които нямат навършени седемнадесет години, е забранена, с изключение на службите по телефона. Работата между 20 ч. и 6 ч. се счита нощна. Тия, които работят през нощта, не трябва да работят през деня и обратно. Един интервал от дванадесет часа трябва да измине между нощната и дневната работа.
Една реформа, която бе благоприятно посрещната в Турция, бе премахването през 1924 г. на „дима“ или феодалния данък, който тежеше върху селското съсловие и събирането на който, поверявано на не съвсем скрупульозни агенти, даваше основания за безброй оплаквания. Този феодален данък „дим“ беше заместен с консумативен данък върху произведенията на земята и с увеличение размера на поземления данък.
Друг закон бе законът за поданството, приет през юни 1928 г. и приложен от 1 януари 1929 г., според който всички деца, родени в Турция след 1 януари 1929 г. от баща чужденец, сам роден в Турция, са турски поданици, с изключение децата на дипломатическия или консулски корпус, които могат при навършване на пълнолетие да избират между поданството на баща си и майка си. Туркините, които се омъжват за чужденци, запазват турското поданство, докато чужденките, които се омъжват за турци, придобиват поданството на съпрузите си.
През февруари 1924 г. започна сеченето на новата турска монета. На лицевата страна две дъбови клонки и един сноп житни класове в средата. На другата страна полумесец и над него шестовърха звезда. Монетата носи надпис: Турска република.
През октомври 1925 г. по искане на Министъра на хигиената се премахна и мушарабието, тази прозоречна преграда от летви, която скриваше турските жени.
За обновата на една страна от значение е да се знае какъв е точният брой на жителите в градовете и селата и общият брой на цялото население. В зависимост от броя на това население се явяват редица въпроси от най-съществено значение за развитието на страната. Ето защо всяка политическа или икономическа власт трябва да прибягва до услугите на демографската наука. Преброяването на населението се налага.
А нямаше нищо по-мъчно от това за Турция, в която населението е разпръснато и гдето къщите нямат портиери и следователно няма кой да бъде натоварен, както в другите страни, с попълването на преброителните листове. Освен това, ако в самия Цариград повечето от половината улици бяха някога без имена и номера и много улици претендираха за едно и също наименование, какво да се каже за другите градове, в които градски управления почти не съществуваха или бяха с много дефекти?
Абдул Хамид се беше опитал да извърши преброяване на поданиците си, но постигна най-относителни резултати. За да се добере до точни цифри, правителството на Мустафа Кемал взе най-строги и оригинални мерки.
Организирана бе централна статистическа служба, поставена в зависимост от председателството на Министерския съвет и обхващаща 50 000 чиновници. Тази служба се постави под ръководството на един белгийски техник, г. Жакард. За извършване на операцията се избра петък — мюсюлмански ден за седмична почивка — 28 октомври 1922 г. Цариград бе разделен на 2476 сектора, всеки един обхващащ по около 120 жители, с по двама преброители във всеки сектор. На цялото население бе дадена заповед да остане през целия ден на 28 октомври по домовете си и се организираха медицински служби, за да не напуща никой жилището си под какъвто и да било предлог. Заповядано бе също всеки под страх от глоба от 25 турски лири, веднага събираеми, да отговори на всички въпроси на преброителите. Вечерта един топовен изстрел извести на населението, че преброяването е свършено и че то може да излезе от домовете си.
По този начин преброяването се извърши твърде лесно. Според получените резултати населението на Турция възлиза на 13 660 275 жители. Цариград брои 810 000 и Ангора 74 784, от които само 25 000 жени.
Осем града имат население по и над 40 000 жители; 147 имат по и над 5000 жители; 240 населени пункта — центрове на кази[2] и вилаети[3] имат население по-малко от 5000 жители.
Статистиката позволи да се установи, че Азиатска Турция обхваща 92,35% от населението и 95,85% от общата повърхност на страната, че на кв. километър се падат по 18 жители, при средна гъстота 43 жители на кв. километър в Европейска Турция и 17 в Азиатска Турция. В последната най-голямата гъстота достига до 29 жители на кв. километър за вилаетите край Черно море и само 8 жители на кв. километър за вилаетите на Източния Анадол.
Това преброяване показа на Мустафа Кемал и на неговото правителство, че турската земя е твърде обширна за броя на нейните жители и следователно, че тя цялата не може да бъде използвана. То показа също, че в Турция трябва да се вземат мерки за увеличение на населението и да се започне една политика на имиграция.
Турция разчита понастоящем на размяна на населенията с Гърция; тя отправи също апел към своите синове, които живеят в Югославия, Румъния, България и другаде, да се завърнат в родната си страна, осигурявайки им веднага след завръщането им земя за обработване, земеделски инструменти и даже капитали.
През януари 1929 г. стана известно, че старите мерки и теглилки, като оката и аршина, не ще се употребяват повече и че ще бъдат заменени с метъра, килограма и литъра. Един законопроект, целящ унифицирането на мерките и теглилките, е вече внесен в Националното събрание в Ангора.