Жан Мелиа
Мустафа Кемал или Нова Турция (3)

Първото национално събрание и победата над гърците

През това време, на 16 август 1920 г., великият везир Дамад Ферид паша слага подписа си под Севърския договор между Турция и Съглашенските държави.

Но на следващия 14 септември унизена Турция смело се изправя. Мустафа Кемал свиква един народен конгрес в Сива, на който се приема националния пакт:

„Турция не ще сложи оръжие, докато не постигне освобождението на своята територия и етнографските си граници.

Едно национално събрание, избрано свободно, ще замести в името на народа цариградското правителство, изменник на отечеството, и ще ръководи съдбините на Държавата“.

Изборите се провеждат. Мустафа Кемал е избран за председател на Националното събрание и последното, за да потвърди своето решение да се бори докрай и за да изрази своята вяра във възстановяването, се премества в Ангора, т.е. до самите неприятелски линии. Зданието, в което то се помещава има вид на военно помещение: една голяма зала, по-дълга отколкото широка, твърде скромна, с ученически чинове и две бели железни лампи на тавана. В същото това място през младотурската революция са ставали заседанията на комитета „Обединение и прогрес“. Триста и четиридесет депутати едва се побират в нея, а освен това е оставено място и за публиката. Това младо събрание, цяло трептящо от надежди, гласува на 21 януари 1921 г., т.е. още в първото си заседание, Закона за политическата организация на нова Турция. Това е големият факт, който съдържа всички зародиши на бъдещето.

Ето и неговите основни положения:

„Член 1. — Суверенитетът принадлежи на Нацията безрезервно и безусловно. Режимът на управление почива на следния принцип: народът решава сам фактически и непосредствено своята съдба.

Член 2. — Изпълнителната и законодателната власти принадлежат на Великото национално събрание, което единствено представлява истински Нацията.

Член 3. — Турската държава се управлява от Великото национално събрание и нейното правителство се нарича «Правителство на Великото национално събрание на Турция».

Член 4. — Великото национално събрание се състои от членове, избрани от народа във вилаетите…

Член 5. — Съществените права, като изпълнението на постановленията на Шериата^[1], създаването, изменението и отменянето на законите, сключването на конвенции и договори за мир, извикването под знамената за защита на страната, принадлежат на Великото национално събрание…“

През това време тази нова Турция е притисната от всички страни. Трябва да се признае, искат да задушат кемалистката съпротива, правят усилия да подпомогнат гръцкото нахлуване и за тази цел действуват едновременно: арменците в Кавказ, англичаните в Месопотамия и Франция, противно на чувствата на своя народ, в Киликия.

От друга страна Ангора преговаря с Москва, толкова повече, че болшевишкото проникване в Грузия, Азербайджан и Армения, осигурява на Мустафа Кемал известно спокойствие откъм тая страна. Няма нищо общо между Ангора и Москва, нито от социална, нито от държавна гледна точка; няма никаква общност на идеи и от политическа гледна точка. Ангора се държи резервирано към Москва. Единствено това са обстоятелствата, които заставят Нова Турция, която иска да живее и която се чувства подгонена от толкова европейски държави, да се разбере със Съветите: тя намира в Русия поддръжката, която другаде й липсва.

Ето защо на 16 март 1921 г. делегатите на Ангорското Велико национално събрание подписват с г. Чичерин, комисар на външните работи в Русия, един договор, по силата на който двете нации се задължават да не признават никакъв мирен договор или друг международен акт, който биха желали да наложат на една от тях. Това не попречи ни най-малко на Мустафа Кемал да потуши комунистическата пропаганда в Турция, основавайки се на твърденията на Москва, че III Интернационал и Съветска Русия са две съвсем отделни неща.

Постигнатото съглашение дава възможност на Мустафа Кемал да се организира още по-добре. Той има това, от което армията му се нуждае. От една страна германците, изтегляйки се от Анадола, изоставиха нарочно цели складове със снаряжения и муниции: динамит, гранати и артилерия; от друга страна италианците от Адалия^[2] и Кония^[3] снабдяваха по контрабанден начин войниците на Мустафа Кемал с оръжие, а тези последните успяват да си вземат обратно материала на турската кавказка армия, който англичаните бяха поставили под секвестър^[4].

Мустафа Кемал е не само изкусен организатор, но и отличен вдъхновител. Негови са думите, отправени към войниците след един период на обучение:

„Онова, което нашата армия трябва да представлява, трябва да се определи така: една единица от нашата армия трябва да може да победи всяка друга еднакво силна единица от чужда армия и да спре всяка два пъти по-силна от нея единица. Повече от това не искам от вас; бойните качества на нашата раса ще направят останалото. Но минимумът, който ви означих, трябва да се поддържа на всяка цена. Ако ние го поддържаме, бъдете сигурни, че ще можем винаги да запазим Турция от всякакво нападение. Аз имам вяра в две неща: в устрема на нашия народ и в стойността на нашата армия“.

В това време гърците възвестяват шумно своята голяма офанзива. Мустафа Кемал се е приготвил за отбрана. Гърците започват своята акция в същия този месец юли 1921 г., който за Франция трябва да бъде преход към мира. Турските флангове се съпротивляват, но центърът отстъпва, образува се една широка вдлъбнатина — пътя към Ангора е открит.

Гърците превъзнасят вече своята победа при Сакария. Но скоро те ще трябва да бият отбой: на 10 септември 1921 г. с едно върховно усилие войските на Мустафа Кемал контраатакуват и принуждават гърците да започнат отстъпление. Поражението застига гърците при Сакария.

Гърция получава европейски насърчения и обещания. От страна на Съглашението се предлага примирие и гърците веднага го приемат, но Мустафа Кемал, когото едно оправдано недоверие прави твърде благоразумен, не се съгласява да го приеме, освен при условие, че гърците ще се изтеглят веднага от Анадола.

През април 1922 г. Мустафа Кемал продължава военните си приготовления; тогава гърците се опитват да направят една диверсия. Подтикнати и поддържани от Великобритания, която мисли само как да управлява скрито тяхната страна, те подхващат старата си мечта за възкресяване на някогашната Византийска империя и поискват да завземат Цариград. Но ще им стане твърде много.

Силата на английската политика в Ориента се дължи в голяма степен на слабостта на френската политика. Франция се решава тогава да спаси едно тъй компрометирано положение, да осигури запазването на договорите и за да прегради пътя на гръцката армия, френските войски в Цариград, последвани въпреки желанието им от английските, се отправят към Чаталджанските позиции.

Опитът, прочее, не сполучи: английската политика, която нищо не спира, когато не може да успее в подлите си комбинации, съобщава тогава официално чрез агенция Ройтерс, че: „Гръцкото правителство е било предупредено от Съглашението, че настъпление към Цариград не ще бъде допуснато“.

И ето че съдбата се приближава бърже и всички гръцко-британски тайни планове се сгромолясват с разгрома на подставените от Англия гръцки войници, с поражението на Гърция, „по-мощната империя“ на Великобритания.

На 25 август 1922 г. армията на генерал Трикупис е атакувана от турската армия в Трас. На 2 септември в сражението при Ушак тя е разбита напълно и турците вземат 50 000 пленници, 700 оръдия, 2000 картечници и огромно количество муниции. На 9 септември турците достигат пред Смирна, която гърците опожаряват, преди да избягат. Но Анадола е освободен от неприятеля.

Великобритания се вижда принудена да се намеси открито. За да попречи на напредването на Мустафа Кемал, тя концентрира всичките си морски сили при Дарданелите, в Мраморно море и Босфора. Но Мустафа Кемал е постигнал вече военните си цели: Анадола и Трас са спасени; той може, прочее, да приеме примирието в Мудания на 11 октомври 1922 г.

Тогава за пръв път в историята една победена, разпокъсана и изтощена от четиригодишни кървави изпитания страна, след това, което претърпя от 1913 до 1918 г., доказа пред очите на целия свят дълбоката си и несравнима жизненост. Тя изникна от поражението си, без съмнение, чрез предаността на най-верните си синове, но най-вече чрез върховната енергия, която почерпи от своя патриотизъм.