Жан Мелиа
Мустафа Кемал или Нова Турция (17)

Въвеждането на латинската азбука

Заменянето на турската с латинската азбука бе също възприето без никакви принуждения. Абдул Хамид беше отдавна заявил, че няма нищо чудно в това, гдето една голяма част от турското население не знае нито да чете, нито да пише, „защото не е лесно да изучи човек мистериите на нашето писмо“. И той бе изразил, както за грегорианския календар, следното пожелание:

„Може би задачата на нашия народ трябва да се облекчи, като се възприеме латинската азбука. Без съмнение, това ще създаде големи мъчнотии за някои звукове на нашия език, но сигурно то ще може да се нареди. Никой разумен човек не може да бъде против образованието“.

Повелителят на правоверните е на мнение да се възприемат много добри нововъведения при следната резерва: „Веднага щом като моят народ бъде в състояние да ги смели“.

Мустафа Кемал заявява от своя страна: „Нашият хубав и хармоничен език трябва да достигне до оная степен на развитие и съвършенство, за която неговите качества му дават право да претендира“.

Решено е необходимата трансформация да се извърши в най-кратък срок. Той не се бои да ускори този момент, защото в наши дни на аероплани и безжични телеграфи бързината трябва да бъде свойствена на човека и една твърде бавна еволюция ще доведе до отслабени от забавянето решения.

Турският език се пише с арабски букви. Тяхното означаване обаче е твърде сложно. Това позволява наистина на краснописците да правят от един куп букви цяла живописна и интересна картина, но за децата тя е тъй мъчителна, че те не могат да я усвоят; за възрастните пък е необходимо да добият по някакъв друг начин образование, преди да станат експерти в собствения си език, а чужденците тя обезсърчава със същата тази мистерия, за която говореше Абдул Хамид.

И това е, което беше причина, както казваше един от най-авторитетните журналисти на нова Турция, депутатът Фалик Рифки, че „колкото и да се бяха приближили до европейците, щом турците вземеха перото в ръка, те се чувствуваха веднага още по-различни от тях, отколкото ако бяха продължавали да носят феса“.

Измежду образованите хора се беше вече създало голямо движение в полза на приемането на латинската азбука — по-лесна за изучаване от децата, по-достъпна също тъй и за един все по-многочислен елит, както и за всички чужденци. Освен това латинската азбука е по-малко скъпа при книгопечатането, вестниците и изданията — неща необходими за живота на един народ, най-вече при желанието му за усъвършенстване и при волята му за широко разпространяване на неговите идеи.

Малко след това стана същото и с еврейските букви в Палестина — и това, което прави най-силно впечатление е, че начело на движението за възприемането на латинската азбука застана публицистът и писател Бен Яви, син на знаменития Елиезер Бен Иохудал, протагонист на възстановяването на древноеврейския език. През декември 1928 г. Бен Яви публикува в своето списание Palestine Weekly статии, както и една биография на своя баща, на древноеврейски език с латински букви.