Жан Мелиа
Мустафа Кемал или Нова Турция (16)

Изменението на календара

Мустафа Кемал и управниците в Ангора се занимават с още една дълбока и важна реформа — тая на календара.

Колкото консервативен и да бе в качеството си на шеф на мюсюлманската религия, султан Абдул Хамид се беше все пак спрял на възможността за отменянето на ислямския календар и заместването му от грегорианския календар. Той казваше:

„Време е да се въведе у нас грегорианския календар. Аз не считам това за невъзможно, както твърди Шейх-юл-Ислям; трябва само тази работа да се изпълни сръчно. Това ще създаде сигурно голямо вълнение, но пък какви преимущества ще се извлекат от възприемането на този календар!

Годишнината на моето възшествие на трона вече се празнува по този модерен календар на 31 август, без да е имало от страна на нашите верноподаници някакъв сериозен протест. Разликата от 12 дни между нашето изчисление на лунните месеци и слънчевата година докарва с течение на времето големи усложнения; така например, годишнината на едно раждане, което е станало през лятото, може с течение на времето да дойде да се празнува всред зима; добре ще е да се натовари една комисия да проучи основно този въпрос за реформиране на календара“.

Грегорианският календар се базира на слънцето и определя годината чрез настъпването на сезоните. Мюсюлманският календар не се занимава със сезоните, а се базира само върху фазите на луната. Оттам и различието между двата календара относно дните и месеците. Мюсюлманската ера датира от егирата, т.е. бягството на Мохамед. Първата година на тази ера е започнала в петък на 16 юли 622 г. след Христа. Времето, което изминава в различните фази на луната, е равно на 29 дни, 14 часа, 44 минути, 2 секунди и 8/10 от секундата. Всички тия различия между грегорианския и мюсюлманския календари бяха причина на постоянни досади.

Ето защо Националното събрание в Ангора не се поколеба да разреши смело въпроса; лунният календар изчезна. На 27 декември 1925 г. Националното събрание в Ангора гласува въвеждането на грегорианския календар, който влезе в сила от 1 януари 1926 г.

„Член 1. — В употребявания в турската Република календар първият ден в годината е този, означен в календара на другите нации.

Член 2. — Денят, който следва 31 декември 1341 (от егирата) е първи януари 1926 г.

Член 3. — Календарът на егирата може да се прилага в частните работи; първите дни на егирата и месечините се определят официално от обсерваторията“.

Един друг закон от същия ден се отнася до разпределението на времето:

„Член 1. — Върху територията на Турската Република денят започва в полунощ и часовете се броят от нула до двадесет и четири.

Член 2. — Меридианът, който отбелязва 30-я градус източна дължина (Гринуич), минаващ в околността на Исмид, се взема за база на изчисление за часовете в турската Република“.

По този начин турската Република, със съзнаване на бъдещето, което е запазено за нейната територия и за нейните жители, във всички области на мисълта и индустрията, на изкуството и търговията, на политиката и науката, сваля всички препятствия и подготвя пътища във всички направления. Мустафа Кемал, чувствувайки, че турският народ е с него, има̀ куража, колкото и смело да изглежда, да осъществи онова, което Повелителят на правоверните в своя страх и нерешителност се беше ограничил само да пожелае: „Сигурно това би предизвикало голямо вълнение“. А пък при Мустафа Кемал това не повдигна никакво вълнение.