Валерия Вербинина
Милион във въздуха (32)

Епилог

На 12 октомври 1897 година Клеман Адер провежда първите изпитания на своя нов самолет „Аквилон“, над когото работи няколко години. Но повторните изпитания след два дни в присъствието на представители на военното министерство завършват с неуспех. Скоро министерството прекратява финансирането за създаването на самолети и Адер никога повече не се връща към този проект.

Приблизително двадесет години преди това, през 1878 година, американският предприемач Милтън Райт подарява на своите синове Уилбър и Орвил летяща играчка, направена по чертежите на някой си Алфонс Пено̀. Така започва увлечението им по полетите, което ще ги съпътства цял живот. След множество проби и грешки, на 17 декември 1903 година проектираният от тях самолет се издига във въздуха, използвайки релси за засилката. Този полет става начало на нова ера в историята на авиацията.

На 13 септември 1906 година в Париж бразилецът Алберто Сантос-Дюмон, споменат в романа, за пръв път издига самолет във въздуха без използване на допълнителни приспособления, само за сметка на двигателя. По-нататък развитието на авиацията се развива главоломно. През 1907 година Пиер Корню създава вертолета. Луи Блерио за пръв път в историята прелита през Ла Манш на 25 юли 1909 година. През март 1910 се появява първият хидросамолет, построен от французина Анри Фабр. През 1913 Ролан Гарос пръв пресича със самолет Средиземно море. После ще дойдат полетите през Атлантика, през Тихия океан, въздушните боеве и бомбардировката на Хирошима… Но всичко това ще е по-късно.

Самият „Аквилон“, единственият в света самолет, създаден по образ и подобие на прилеп, е съхранен до наши дни. Той се намира в Музея на изкуствата и занаятите в Париж. А ние ще завършим нашия роман с малка дописка, публикувана в „Petit Journal“ през юли 1898 година:

„Поредната гонка Париж — Руан завърши с уверена победа на граф Кристиан дьо Ламбер, който преодоля всички препятствия с автомобил, носещ поетичното име «Аделаида». Нашият кореспондент се опита да разбере от господин графа каква тайна се крие зад това название, но той, като истински рицар, предпочете да се отклони от отговор. Граф дьо Ламбер и преди е участвал в състезания, но най-голямото му постижение досега беше едва третото място. На въпроса за бъдещите си планове щастливият победител отвърна, че мечтае да достигне до скорост сто километра в час, а след това да се заеме сериозно с полети, за които също така говори с голямо въодушевление. По този начин ние сме принудени да заключим, че която и да е мадмоазел Аделаида, в чест на която графът е нарекъл своя железен приятел, на нея необикновено й е провървяло.“