Валерия Вербинина
Милион във въздуха (13)

Глава 13: Четвъртият мускетар

Амалия дочете сутрешния вестник, сгъна го и го хвърли на масата.

— Същата работа — каза баронесата на приятелите си, които седяха около масата и я гледаха с предани очи. — Нито дума за това, че в „Златната стрела“ оня ден е станало убийство. А трябва да е станало!

— Но защо комисар Папийон да не може да се занимава с изчезнал багаж? — плахо попита Мей. — Защо му е да лъже?

— Той не лъже — поправи я Кристиан. — Той премълчава.

— Комисар Папийон е най-добрият полицай в Париж — рече Амалия. — Забележете, че ние с вас съвсем не сме в Париж. Това първо. А второ, Папийон се занимава само с особено важни дела и по-голямата част от разследванията му са на убийства — Амалия присви очи. — Всъщност, какво искаше да научи от вас?

— А нима… — започна Уолтър.

— Не, нито Дьопре, нито Папийон са идвали при мен — изпреварвайки въпроса, отвърна Амалия — Та за какво си говорихте с него?

— Питаше дали не съм забелязала нещо подозрително — помисли и отговори Мей. — Питаше още може ли да сте излизали и да сте видели нещо. Но аз му казах, че през цялото време сме били заедно. Сигурно затова не ви е навестил.

— Не — внезапно каза Амалия, — не го е интересувало дали сте видели някого. Интересувало го е дали имам алиби. Затова ви е питал дали сме се разделяли.

— Искате да кажете, че комисарят подозира вас? — недоверчиво попита Уолтър — Но защо?

— Ръкавицата, мистър Фрейзър, ръкавицата — нетърпеливо напомни Амалия. — Люляковата ръкавица с етикет на този, който я е направил по поръчка. Представете си, че сте полицай и край нечий труп намирате тази ръкавица. Да установите, че ръкавицата е моя, е от лесно по-лесно. Това е идеалната улика.

— Така — каза Кристиан. — Струва ми се, че разбирам. Убиецът е влязъл във вашето купе, докато сте били във вагон-ресторанта, откраднал е вашата ръкавица и е подхвърлил ножа на мис Мей. Но защо точно на нея?

— Куфарите ни бяха един до друг — поясни Амалия. — Така се случи. На едно нейно куфарче стояха инициалите на Мей, но тя го преобърна, после събра нещата и го сложи на нейния диван. Другият куфар остана до моите вещи. Той е нов и е от тези модели, които лесно се отварят. Така че няма нищо удивително в това, че ножът се е оказал именно там.

— Искате да кажете, че и ножа са искали да подхвърлят на вас? — попита свещеникът. — Но защо?

Амалия въздъхна.

— На този въпрос щеше да ми бъде по-лесно да отговоря, ако знаех кого са убили. А става дума за убийство, защото кръвта по ножа е човешка. Моят познат, който направи анализите, е напълно сигурен в това.

— Ами ако убийството и похищението на ценен багаж са се случили едновременно? — предположи Мей. — Комисарят говори за кражба, но не казва при какви обстоятелства е станала тя.

Баронеса Корф се намръщи.

— Да допуснем, но съгласете се, че такава тайнственост все пак е тревожна.

— Така или иначе — каза Кристиан, — трябва да разберем кой е бил убитият и наистина ли са му откраднали нещо.

— Да разбирам ли, че възнамерявате да разследвате тази работа заедно с мен? — попита Амалия.

— Разбира се! — възкликна Мей.

— Разбира се, че няма да отстъпим — обяви свещеникът. — Този негодник, който и да е той, не е имал никакво право да подхвърля ножа и така да изплаши Мей… исках да кажа, мис Уинтърбъри.

— Аз лично съм заинтригуван — подкрепи го Кристиан. — Всичко това е много странно. Ако не друго, ще имам все пак някакво развлечение до началото на следващата гонка. Така че съм с вас.

— Длъжна съм веднага да ви предупредя, че няма да е лесно — каза Амалия след известна пауза. — Властите премълчават нещо, но вече само по това, че са извикали спешно Папийон от Париж, е ясно, че се е случило нещо извънредно.

— Не ме е страх от Папийон — каза развълнувана Мей. — И мисля, че ви е напълно по силите да го оставите… как се казва… с пръст в уста, да. Ето! А ние ще ви помогнем. Трима сме, така че ще бъдем като тримата мускетари.

— Колко мило! — възхити се Уолтър.

— Тогава аз ще съм д’Артанян — каза Кристиан с блеснали очи. — Да, да, и не спорете! Между другото, този господин ми е бил прароднина.

— Значи, на мен ще ми се наложи да стана Арамис — обяви Уолтър. — В края на краищата, той също е бил свещеник като мен. Макар че съм длъжен да кажа, че не одобрявам методите му.

— Господа, господа — усмихна се Амалия, — всичко това е прекрасно, но каква ще бъде Мей?

— Констанс Бонасьо, мисля — предположи графът. — Или Атос.

— А, не — задърпа се Мей. — Никога не съм харесвала Констанс, а Атос изобщо е лош човек, защото убива жена си, и то два пъти. Ще бъда Портос!

— Но ти съвсем не приличаш на Портос! — удиви се свещеникът.

— Нищо не разбираш — възрази Мей и тръсна къдрици. — Портос е добър. И винаги е бил най-порядъчният. Да.

— Тогава на госпожа баронесата й остава да избере между Атос и Констанс — каза Кристиан. — Макар че бих казал, че нашата домакиня прилича повече на милейди. Има в нея нещо такова…

Амалия сърдито погледна младият човек.

— А, не — отвърна предизвикателно тя. — По-добре да съм кардинал Ришельо.

— Трима мускетари под предводителството на кардинала — това е нещо ново — отбеляза графът. — Пренаписваме Дюма?

— Дюма е най-великият писател, когото никой никога няма да може да пренапише — махна с ръка Амалия. — Не, ще напишем съвсем друга история. Готови ли сте за битка, господа мускетари?

— Да — в хор отвърнаха съучастниците й, изплашвайки едно врабче, което седеше отвън на перваза на прозореца.

— Тогава да действаме. Първо, трябва отново да попадна на „Златната стрела“. В същата композиция и в същия вагон. Тъй като има няколко композиции на „Златната стрела“, това няма да е толкова просто. Господин граф!

— Да, Ваше преосвещенство?

— Надявам се, че ваша милост ще съумее да разузнае кога точно нужната ни „Златна стрела“ ще мине през Ница. Вие, доколкото си спомням, с лекота завързвате дружба с най-различни хора. Поговорете с началника на гарата, с кондукторите, с касиерите, накратко, с всички, които биха могли да разберат нещо. Предполагам, че няма нужда да ви напомням, че ако някой започне да разправя за труп, намерен в някое купе, си струва да се научи всичко възможно. Има и още един въпрос, който много ми се иска да изясня. Това е списъкът на пътниците. Но щом е замесен Папийон, предполагам, че списъкът вече е недосегаем. Все пак се опитайте да го доставите, току-виж се получило.

— Ваше преосвещенство може напълно да разчита на мен — обяви младият човек.

— Сега за полицията. Трябва да знаем какво знаят те и най-вече какво стои зад цялата тази странна работа. Ако съм права за изгубената ръкавица — а аз мисля, че все пак съм права, — любезният господин префект няма да ми каже нито дума. Налага се да получим информацията по заобиколни пътища. Какво ще кажете, мистър Фрейзър?

— Струва ми се, че лейди Брекенуол е в добри отношения с префекта — отвърна свещеникът. — Ще се опитам да я предразположа и да я накарам да го разпита.

— Само действайте по-деликатно, скъпи отче — посъветва го графът. — Не трябва да плашим хората преждевременно. Да допуснем, че до вас са достигнали слухове, те не ви касаят, но все пак… И лейди е заинтригувана и изпраща за префекта, за да иска от него разяснения.

— Сър — каза сухо Уолтър — бих ви помолил да не ме учите как да действам. В края на краищата, Арамис е бил най-умният от мускетарите!

Оказа се обаче, че Кристиан ненапразно спомена, че д’Артанян се числи сред предците му. Или поне и графът, също като гасконецът, не беше лесно да бъде надприказван.

— За ума не знам — подхвърли в пространството той, — но по отношение на женския пол определено му е вървяло. Докато д’Артанян е ухажвал прислужницата на кралицата, господин Арамис е успял да се запознае отблизо с най-очарователните херцогини.

— Ако д’Артанян и Арамис ще се карат — с меден гласец се намеси Амалия, — кардинал Ришельо ще нареди да им отсекат главите. И няма да се стигне нито до херцогините, нито до прислужниците.

И тя мило се усмихна.

— Ами Портос? — разтревожи се Мей. — Какво ще прави Портос?

— А на Портос няма да му е лесно — каза Амалия. — Защото той трябва да намери граф и графиня дьо Мирамон и да ги разприказва. И не само тях, но и безименната рижа дама, която пътуваше с графа, но, съдейки по всичко, вече е зарязана. Трябва да разберете следните неща: ходил ли е при тях Папийон и за какво са говорили, помнят ли нещо странно, любопитно или просто интересно, и, накрая, кого от пътниците познават и кой в кое купе е бил. Можете да започнете разговора с това, че сте пътували в един влак, а в Ница при вас се е появил някой си Дьопре да ви разпитва и с историята за изчезналия багаж. Вие сте ужасно смутена. Вие не разбирате какво става и така нататък. Особено ме интересува историята с вика през нощта. Графинята каза, че й се е присънил кошмар, но ако това изобщо не е така? Може да е чула нещо в съня си и това да я е изплашило?

При мисълта, че ще й се наложи да разговаря с непознати хора, срамежливата Мей почувства трепет. Но вече беше стигнала твърде далеч и освен това не възнамеряваше да разочарова Амалия.

— А вие? — попита Кристиан стопанката на вилата. — Какво ще правите вие?

— Ще мисля — кратко отвърна Амалия. — Освен това, ще изпратя някои телеграми. Възможно е това да се окаже полезно.

Усетил, че деловата част е завършена, графът искаше да се върне съм разговора за връщането на пауните, но в този момент Амалия се изправи.

— Всъщност, сега си спомних нещо — каза тя, обръщайки се към Мей. — Преди няколко дни ми изпратиха рокля от сестрите Кало, но според мен Мадлен^[1] нещо е объркала размера. Може би ще ви подхожда? Не съм я обличала, а на вас, мисля, ще ви стои идеално.

И щом видя, че девойката се изчервява, тя добави:

— Смятайте го за малък аванс за Портос за неговото съдействие. Става ли?