Джанин Фрост
Обвързани от пламъци (21)

21

Първото ни бракосъчетание се извърши в балната зала на замъка му с две хиляди свидетели, които ни поздравяваха. Въздухът беше тежък от мириса на цветя и свещи от пчелен восък, а аз носех изискана бяла рокля, докато Влад беше облечен в пурпурно и черно като крал от Средновековието.

Този път бяхме във вила във Вегас и носех проста синя рокля, която за щастие вече не съвпадаше с цвета на кожата ми. Както Менчерес беше обещал, боровинковият цвят беше изчезнал в рамките на час. Влад беше облечен в черни панталони и яке, бялата му риза беше единственото контрастно нещо в тъмното му облекло. Свидетелите ни се състояха от сестра ми, Марти, Менчерес, Кира и около две дузини пазачи на Влад. Тъй като баща ми не присъстваше, или Влад не го беше поканил, или той беше отказал да дойде. Вместо да се чуват аплодисменти от свидетелите ни като последния път, беше почти зловещо тихо.

Влад извади нож, чието острие беше по-късо от сантиметър. Видях как няколко вежди се повдигнаха, но само аз, Влад и Менчерес знаехме защо беше толкова късо. С това острие не можех да се самоубия, даже и ако имах един час на разположение. С ръцете ми в тези на Влад, нямах абсолютно никакъв шанс.

Острието може и да беше с размер на нокът, но беше остро. С пръсти, все още обвити около моите, той направи линия от единия край на дланта си до другия и притисна порязването до моята ръка.

— Чрез кръвта си — каза силно и равно той, — обявявам теб, Лейла Далтън Дракул, за моя жена.

Неговата част беше извършена, без духовен член, съдия или нотариус. Това, което липсваше на вампирския брак като формалност, беше изпълнено със значение. Подобно на заклинанието в кожата ми, само смъртта можеше да наруши клетвата, която щях да направя.

Въпреки това не бях ни най-малко нервна, когато взех ножа и срязах собствената си длан.

— Чрез кръвта си, Владислав Басараб Дракул, те обявявам за мой съпруг — казах ясно, преди да му подам ножа и да притисна окървавената си длан към неговата.

Устните му се извиха с познатата арогантност, сякаш никога не се беше съмнявал, че бих се обвързала с него по този начин. Може би не беше. Не вярвах в съдбата, но когато устните му се сключиха с моите в целувка, която ме накара да се олюлея, се почувствах повече сигурна от което и да е решение, което някога бях вземала. Наречете го съдба, неизбежност, каквото и да е. Сега знаех, че се намирам точно където трябваше да бъда и се почувствах сякаш душата ми си пое дълбоко въздух, за да запомни момента.

Тялото ми не беше замечтано като ума ми. Докато Влад ме целуваше, то се запали от нужда толкова силна, че дори аз можех да подуша страстта, която започна да се излива от мен. През изминалите седмици почти бях умирала повече пъти, отколкото исках да броя и бъдещето ни беше несигурно. Сякаш нещо в мен настояваше да не чакам, а да взема това, което беше мое, потапяйки срама под древно, нечовешко желание, което беше сурово, силно и най-вече неоспоримо. Да се пропилява дори момент изглеждаше почти като престъпна неблагодарност.

От стягането на хватката му и новата, груба чувственост в целувката му, съдех, че Влад се чувстваше по същия начин. Гостите ни се разпръснаха, когато той се отскубна достатъчно, за да изръмжи „Изчезвайте“, преди да ме притисне към най-близкия застопорен предмет.

Прилепих се към него, имайки нужда от всяка ласка на езика му и горещото напрежение от устните му. Дрехите му бяха пречка, на които не показах пощада. Паднаха на парчета в краката ни, докато отчаяно се опитвах да усетя кожата му.

Той не си направи труда да разкъса роклята ми, просто я вдигна нагоре, но бельото ми раздра. Когато пръстите му ме намериха мокра, издаде тъмен звук на удоволствие. Размърдах се срещу ръката му, стоновете ми се изостриха, когато пръстите му навлязоха дълбоко. Устата му опустошаваше моята, докато ме галеше бързо и силно, карайки вътрешните ми мускули да се стягат с неотложност, която превърнаха нуждата в непоносима заповед.

— Ти си моя — издиша той срещу врата ми, когато устните му се откъснаха от моите, за да се спуснат надолу. — Завинаги. Кажи го.

— Твоя съм — заклех се, думите ми бяха остри от страст. — Завинаги. Сега ме вземи и го докажи.

Устата му отново се премести върху моята и хвана бедрата ми с двете си ръце. Дълбок, изгарящ тласък ме накара да извикам, след това още един и още един, докато той се движеше с едва овладяна свирепост. Ръцете му бяха факли на бедрата ми, тялото му беше лава, ограничена от твърди като камъни мускули. Удоволствието се смеси с чувства, прекалено приятни за болка, но въпреки това само агонията ме правеше достатъчно чувствителна към края на всяко мое нервно окончание. Започнах да стена, но краката ми се затегнаха около бедрата му, а ако стиснех главата му още по-силно, докато се загубвах в целувката му, можех да го смажа.

Изкрещях в устата му, докато свършвах толкова силно, че почувствах тялото си сякаш на парчета. Ръцете ми се отпуснаха, главата ми падна напред и силата ми изведнъж ме напусна, точно както преди бях изпълнена с горяща, неконтролируема страст. Бях без кости, придържана единствено от хватката му, тялото му и от усещанията в мен, подобни на пукането на милиони балончета от шампанско.

Той дръпна назад главата ми, устните му бяха извити в първичен триумф, докато ме гледаше, след което падна на колене, смъквайки ме с него, тъй като не можех да се придържам сама. С едно плавно движение застана зад мен, едната му ръка ме дръпна към гърдите му, докато другата се плъзна между бедрата ми.

Смяната на позицията го вкара по-дълбоко в мен и се задвижи с онези мощни тласъци, от които имах чувството, че ме разпарят по средата, а летаргията от оргазма ми изчезна. Захапах устна, за да задържа вика, който се надигаше в гърлото ми, но не успях, когато той тласна толкова дълбоко, че челото ми докосна колоната, която беше пред нас.

По-късно щях да бъда засрамена от това колко силно крещях. Всеки вампир в хотела вероятно ме чуваше, но в момента не ме интересуваше. Удоволствието беше неописуемо и с една ръка се подпрях на колоната, докато с другата издрах бедрото на Влад, докато не усетих кръв.

Смехът му ме подмамваше да не спирам, както и емоциите му, карайки ме да движа тялото си със същата ярост, с която се движеше неговото. Накрая екстазът заля и двама ни и той легна заедно с мен на мраморния под. Исках да се обърна да го целуна, но не можех да помръдна.

Не беше резултат от нещо свръхестествено или знак за наближаване на изгрева, просто не можех да събера сили. Устата ми обаче все още можеше да се движи и когато му казах какво искам, усетих как се усмихва зад мен.

— Позволи ми — отговори ми, завъртайки ме, докато не бях обвита от ръцете му и лицата ни бяха толкова близо, че почти се докосваха.

— Всички си тръгнаха, нали? — попитах, едва сега чудейки се дали бяхме направили безплатно шоу на някого.

Усмивка.

— Да. Бих убил всеки, останал да гледа.

Усмихнах се, преди да реша, че изисква прекалено много усилия.

— Втората ми брачна нощ — промърморих. — Предполагам, че това е твоята… какво? Трета? Четвърта?

Той се стегна леко и се отпусна, когато осъзна, че не ревнувах. Просто бях любопитна.

— Трета човешка, първа вампирска — отговори ми, прокарвайки устни по моите. — И най-добрата досега.

Усмихнах се срещу устните му.

— Няма нужда от ласкателства, вече ти се отвори парашута.

— Познаваш ме по-добре, за да мислиш, че бих използвал ласкателства, за да направя нещо, което искам.

Нямаше да използва. Възприемаше го като лъжа, а каквито и недостатъци да имаше, Влад беше най-честният човек, когото някога бях срещала.

— Освен това — продължи той, свивайки уста. — Първата ми брачна нощ беше депресираща, а втората я прекарах сам.

— Какво се случи, че едната е била лоша, а втората самотна? — Гласът ми беше мек, въпреки че се чудех дали ще ми отговори. Влад рядко говореше за тази част от миналото си и след всяко късче бях все по-заинтересувана.

За няколко мига той не каза нищо. Тъкмо бях решила да сменя темата, когато той проговори.

— Първият ми брак беше уреден от баща ми, когато бях дете, често срещана практика за времето. Знаеш какво се случи, докато бях затворник като дете и как ми се отрази, но не можех да разваля годежа, без да загубя важен съюзник. — Усмивката му стана крива. — И не можех да призная на годеницата си, баща й или който и да било друг, че не зная дали ще издържа да бъда близо до нея, за да създам деца, както се очакваше от мен, които да продължат кралската линия.

Не знаех защо тази информация ме изненада. Беше ми казал колко брутално се бяха отнасяли с него, което беше причина да мрази да бъде докосван, дори случайно. Поради някаква причина бях останала с впечатлението, че има предвид други мъже. Влад беше толкова чувствен, ненаситен и доминиращ в леглото, беше трудно да си го представя така, както го описваше.

— Преди сватбата се уверих, че мога да се представя както се очаква — продължи без емоции в тона си. — Отне ми няколко неуспешни опита с проститутки, които знаеха по-добре, отколкото да посочат проблемите ми, преди да свършим. После се ожених за Клара и възможно най-бързо изпълних съпружеските си задължения с минимален допир. Когато забременя, бях облекчен, защото това означаваше, че мога най-накрая да спра.

Сърцето ми се късаше за това колко нещастен трябва да е бил, неспособен да говори с когото и да било, защото емоционалната травма от насилването му щеше да се смята за слабост през петнадесети век.

— Толкова съжалявам — прошепнах.

Сега ми се усмихна накриво.

— Не ме съжалявай. Съжалявай Клара, която беше принудена да се омъжи за травматизиран варварин, който не можеше да й покаже нежността, която заслужаваше. Някак си тя не ме мразеше заради това и бременността й подобри нещата между нас. След като вече не бях принуден да я вкарвам в леглото, не намирах докосването й за отвращаващо и да чувствам как детето ми мърда в корема й беше първият път, когато, слагайки ръка върху друг човек, чувствах само радост.

Очите ми започнаха да щипят, но нямаше да позволя на сълзите да излязат. Влад, който беше пред мен не искаше да плача за мъжа, който е бил. Както вече заяви, щеше да го приеме като съжаление, а нямаше нищо от това, което беше направил, за да преодолее препятствията, което да бъде достойно за съжаление. Нямах представа, че въпросът ми щеше да доведе до толкова болезнени и горчиви спомени. Фактът, че ги беше споделил с мен с обичайната си честност, беше допълнително доказателство, че вътрешната му сила съвпадаше с невероятната му мощ и способности.

— Клара те е обичала — казах дрезгаво. — Почувствах го в есенцията, останала по теб, така че каквато и вина да си чувствал заради тези първи дни, преодолей я. Компенсирал си я вече.

Ръката му беше топла ласка върху лицето ми, като първите слънчеви лъчи след дълга зимна нощ.

— Опитах се, но ти от всички хора знаеш колко трудно е да се живее с нея.

Задържах ръката му срещу лицето си.

— Ти може и да не си най-лесният човек, но кой е? Освен това лесното е надценено, сравнено с невероятната ти, непостоянна, загадъчна слава.

Той се усмихна, познатата арогантност беше в изражението му.

— Ще ти напомня, че си го казала, по време на следващия ни спор. — Протегна се, движението накара мускулите му да се раздвижат по начин, който отне вниманието ми достатъчно дълго, за да пропусна началото на това, което казваше.

— … вторият брак също беше уреден, но този път от мен. Кралят на Унгария имаше нужда някой да се омъжи за бременната му братовчедка, преди състоянието й да стане очевидно, а аз имах нужда от съюз с Унгария, за да си спечеля трона обратно.

— Чакай, Жилегай е бил чичото на краля на Унгария, нали? Тоест ако си се оженил за братовчедката на краля, това означава, че Жилегай ти е…

— Технически свекър — довърши той, извивайки уста закачливо. — Доказвайки отново, че никой няма силата да те ядоса повече от собственото ти семейство.

Дали това означаваше, че технически и аз се причислявах към семейството на Жилегай като жена на Влад? Без да мисля, ръцете ми се свиха в юмруци. Ако беше така, значи да, понякога семейството беше гадна работа.

— Втората ми жена, Илона, имаше малко интерес към мен, освен името ми за неродения си син — продължи той. — Аз имах дори по-малко интерес към нея, така че бракът ни остана неконсумиран, въпреки че когато за втори път забременя, отново заявих, че детето е от мен.

— Защо? Не беше ли ядосан? — Женската изневяра по онова време е било нещо много сериозно, а Влад не беше от споделящия тип.

Той въздъхна.

— Илона не означаваше нищо за мен, както казах. Още повече че като вампир не можех да я даря с деца и изглеждаше грешно да й отказвам втори шанс като майка. Тя беше дискретна, с който и да й е бил любовник, така че нямаше клюки, че бебетата не са били мои. По онова време първородният ми син беше неоспорим наследник на моя трон, така че не виждах синовете на Илона като заплаха. — Чертите му се втвърдиха. — Грешах. Жилегай стоеше зад убийството на първия ми син и като допълнение към личните си мотиви сложи детето на Илона на моя трон, след като уби моето.

Отново не се щадеше в разказа си и трябваше да захапя устна, за да не кажа, че съжалявам, въпреки че беше така. Бил е на моите години, когато е преминал през всички тези зверства и ужасни събития. Съмнявах се, че аз бих се справила с непокътнат разсъдък и душа, а той беше успял, дори с няколкостотин години допълнително.

Приплъзнах се по-близо, искайки да намаля болезнените спомени на миналото му, давайки му нещо друго, върху което да се фокусира.

— Благодаря ти, че ми отговори на въпросите. Сега искам да ти кажа нещо лично. Не е толкова дълбоко или важно, но… Радвам се, че си единственият мъж, с когото съм спала. Години наред волтажът ми ме държеше девствена, независимо от желанието ми, но когато те срещнах се почувствах сякаш… ти си този, заради когото съм чакала, дори когато не го знаех. — Гласът ми пресекна. — Дори с ужасните неща, които се случиха, ако можех да се върна назад, пак бих хванала онзи паднал електрически стълб, защото той ме доведе до теб.

Той ме целуна, бавно, дълбоко и с повече нежност, отколкото бях осъзнала, че беше способен, след което се отдръпна усмихвайки се, но с намек за сянка.

— Ценя подаръка на девствеността ти, но ако я беше дала на друг, пак щях да те обичам по същия опасен начин. Ти си в душата ми и нищо, което си направила, преди да те срещна или в бъдеще, не може да промени това. И за да отговоря на въпроса, който никога не ми зададе, да, обичам те повече, отколкото обичам Клара. Ако сега беше жива, пак бих избрал теб.

Сълзи напълниха очите ми и не можех да проговоря. Как знаеше за тайното ми съмнение дали някога бих се доближила до това, което е чувствал към нея? Беше абсурдно в най-добрия случай и егоистично в най-лошия да ревнувам от починала жена, но чувствах спомена на Клара като стена заобикаляща Влад, която никога нямаше да мога да разруша, нито се бях надявала той да го стори.

— Не знам какво да кажа — успях да кажа задавено, все още борейки се със сълзите си.

Усмивката му беше бавна, предизвикваща и чувствена. Преди да усетя какво става, той ме беше вдигнал на ръце и ме носеше към спалнята.

— Ти вече каза: да. Сега го кажи отново.