Джанин Фрост
Обвързани от пламъци (18)

18

— За пореден път, вече се чувствам добре — извиках, но отговорът на Влад беше иронично изсумтяване от другата стая. — Сериозно, вече можеш да ме пуснеш — продължих.

Никакъв отговор, само звука от местене или изнасяне. Е, не си бях мислила, че ще се предаде. Още се справях с травмата от близкото ми самоубийство, като реших да го игнорирам. Иначе ужаса от това колко близо бях до смъртта щеше да пречупи крехкия контрол, който имах и щях да се разпадна. Както Влад беше казал по-рано, първо оцеляването. Паниката, самообвиненията и истерията по-късно.

Влад имаше свои методи за справяне. Опитах се да седна по-удобно, но беше невъзможно, най-вероятно защото бях във ваната, на която се бях възхищавала, с голямо пиано и пет мраморни колони върху себе си. Можех да се измъкна, но Влад щеше да чуе опита ми далеч преди да успея да освободя и един пръст.

И тогава наистина щеше да стане по-зле.

Влад не беше забравил, че Менчерес беше телекинетик, когато ме затрупа, за да могат двамата да разчистят вилата от всичко смъртоносно в нея. Не, Влад ми даваше еднотонна бележка, че повече свързвания с Жилегай няма да има. Да, бях го достигнала лесно, и да, сега знаех, че той се движеше с непознат млад мъж, но това не беше достатъчно, за да кажа къде беше. Влад нямаше да ми позволи да опитам отново, независимо дали бях обезопасена или не.

— Не знаеш дали заклинанието няма да се активира отново, когато получи възможност — беше заявил, докато ме затрупваше с тежките предмети. — Жилегай ще се смее в ада, ако го открием и убием, а след това се самоубиеш заради останки от заклинанието му.

— Заклинанията на Синтияна винаги се изтощаваха, когато прекъсвах връзката си с нея — оспорих.

— Не и преди смъртоносно последствие — беше краткият отговор на Влад. — Сега си жива, единствено защото беше човек и имаше достатъчно вампирска кръв, за да те върна.

— Тогава нека се опитам да се свържа с Максимус. Той тръгна с него, така че може да е на мястото, накъдето Жилегай се е насочил…

— След спасението ти или е мъртъв, или е обвит от подобно заклинание — отговори Влад брутално. — При всеки случай отговорът е не.

Имаше логични заключения и не исках да умирам, както и Влад не искаше да се самоубивам заради заклинание, но идеята, че Жилегай беше само на психична връзка разстояние беше толкова примамлива, колкото и ядосваща заради коварността си. След всичко, което беше направил, го исках мъртъв. Наистина, истински мъртъв, но това не можеше да стане, докато не го намерехме, а след скорошното ми спасяване вероятно отново се беше скрил. Беше успял да се крие за стотици години, колко му струваше да го направи отново?

След, както имах чувството, часове, Влад премахна тежестите и ме пусна. Извих гръб, за да облекча болката, която се появи при приземяването на пианото върху мен, и започнах да се изтупвам, преди да спра. Какъв беше смисълът? Роклята беше покрита с толкова много кръв, малко прах нямаше значение.

— Съсипана е — казах, преди абсурдността на изявлението ми да ми направи впечатление. Една съсипана рокля буквално беше най-малката ни тревога.

Влад не каза нищо, просто ме гледаше с очаквана предпазливост, сякаш всеки миг беше готов да скочи при най-малкото ми движение.

— Ще се върна след няколко часа — чух вика на Менчерес и затварянето на вратата обяви излизането му.

— Отиде да играе хазарт с останалите? — попитах, най-вече за да наруша тишината, отколкото от заинтересованост какво ще прави.

— Не — отговори Влад, спокойният му тон не можеше да ме заблуди. — Казах ти, че Менчерес беше добре запознат с магията. Би могъл да разбие заклинанието на Жилегай с правилните съставки.

Бях зашеметена. Ако Менчерес можеше да махне това моджо, защо губи време да помага на Влад да мести мебели? (Думата „моджо“ първоначално се е отнасяла до народната вяра в свръхестествените способности на магьоснически амулет, често под формата на парче плат или малка торбичка. Даже някои хора все още използват думата в това нейно полусуеверно значение.)

— Може да намери каквото му е нужно във Вегас? — Прищя ми се да изкрещя „Обичам те, Вегас!“

— Тъмните изкуства още са живи тук. Как иначе би обяснила коронният номер на Цирк дьо Солей?

Тъй като никога не съм била на техни представления, никога не бях имала причина да се чудя.

— Изобщо не ме интересува. Просто съм толкова облекчена, че Менчерес може да махне заклинанието, изобщо не мога да изразя колко много.

Усмивката на Влад определено беше остра.

— Няма нужда.

Разбира се, че не. Ако имаше човек, който можеше да разбере облекчението ми при новината, то това беше той.

— Докато Менчерес търси каквото му трябва, отивам да измия тази кръв — казах, усмихвайки му се криво. — Не мога да се нараня с малко сапун и вода, нали?

— Недей.

Думата ме спря, преди ръката ми да докосне вратата на душа. И добре, че го направи, защото с вълна от топлина стъклото започна да се топи като лед под горелка. Отскочих назад, за да избегна парещата локва, образуваща се близо до краката ми.

— Защо? — успях да попитам.

Влад дори не погледна към желатиненото петно, което до преди малко бяха красиви, глазирани стъклени врати.

— Можеше да ги счупиш и да използваш парчетата като оръжие. Сега не можеш, но ще е най-добре, ако изчакаш да се охлади, преди да влезеш под душа, иначе можеш да си изгориш стъпалата.

Можеше да остане и да гледа, за да се увери, че няма да пробвам нищо с вратите, но той ги беше разтопил. Ако това не ме накараше да осъзная, че тазвечерните събития му бяха повлияли повече от обичайното, не знам кое щеше.

— Добре — казах търпеливо. — Предполагам, че на ред е огледалото?

Той оголи зъби повече като заплаха вместо усмивка.

— Предполагаш правилно.

Емоциите му бяха прикрити, но меднозелените му очи блестяха с дивост, която бях виждала само когато се бие. От начина, по който аурата му се извиваше като десетки змии, готови да нападнат, разбирах, че едва се сдържаше от по-драстични мерки. Ако аз бях преживяла достатъчно през изминалите няколко седмици, то той също беше, а тазвечерното изпълнение определено беше последната капка.

Отидох до него, внимавайки да не стъпя в едно от ручейчетата, които се разливаха от голямата локва от стъкло, увих ръце около врата му и се наведох към него. Чувствах тялото му по-горещо от обикновено, сякаш сдържаше огъня в себе си с голямо усилие. Може би беше добре, че стопи стъклените врати. Беше като малко освобождение, така да се каже.

Е, аз знаех друг, по-ефективен метод за освобождение на напрежението.

— Така или иначе не харесвах тези врати — въздъхнах срещу гърдите му. — Този нов, отворен план е много по-хубав.

Кратката му въздишка не беше истински смях, но беше най-близкото до него, което бях чула, откакто беше нахлул в подземното леговище на Жилегай, за да ме спаси. Ръцете му се обвиха около мен и затворих очи от удоволствието да ги чувствам около себе си.

— Стъклото няма да те изгори — прошепнах, целувайки гърдите му през блузата. — И имаш нужда от душ.

Издаде по-остър звук, преди да ме вдигне, оставяйки стъпки в бавно втвърдяващата се локва, докато ме внасяше в душ-кабината. Вътре пусна водата, вдигайки облаци пара там, където струята уцелваше разтопената маса на пода. Наклоних глава назад, оставяйки водата да измие кръвта от лицето и врата ми. Пръсти, по-топли от водата, разкопчаха роклята ми и пареща уста направи пътечка от гърлото до предната част на сутиена ми. Той падна под напора на зъбите му, разкривайки гърдите ми, докато роклята се спускаше мокра около бедрата ми.

Простенах, когато устата му се затвори около гърдата ми, опарвайки я, преди одраскването на зъби да ме накара да го привлека по-близо. Той не ме ухапа, въпреки че исках да го направи. Вместо това леко прокара зъбите си по върха й, преди да оближе и засмуче зърното ми, докато не запулсира със същата интензивност, която би имало, ако ме беше захапал. Опитах се да дръпна главата му нагоре, за да го целуна, но ръцете му се стегнаха на гърба ми, пречейки ми да се движа. Когато се премести на другата ми гърда, отделяйки й същото бавно и страстно внимание, спрях да се противопоставям и се отдадох на усещанията.

Водата беше отмила кръвта по времето, когато той вдигна глава. Много бавно ме свали да стъпя на пода, позволявайки на тялото ми да се плъзне по неговото. През цялото време устата му пътуваше от гърдите ми, през рамото, чак до врата ми. Когато най-накрая стигна до устата ми, целувката му беше повече настоятелна, отколкото чувствена, сякаш нуждата му далеч беше минала етапа на страстта и беше станала нещо много по-силно.

Зарових ръце в косата му и отворих уста да го поема по-дълбоко. Имаше вкус на полети с вино фантазии, смесени с тъмни, неназовани желания. Не беше достатъчно да галя езика му със своя или да наклоня назад глава от силата на целувката му. Исках още и стонът, който извибрира в гърлото му, когато пробих езика му, за да може да опитам кръвта му, само засили нуждата ми.

Прекалено рано ме откъсна от себе си, хватката му на косата ми пречеше да продължа целувката. С другата си ръка дръпна роклята и бельото ми нетърпеливо. Вече бях покрита само от водата, която продължаваше да се излива върху нас, и си поех остро дъх, докато погледът му ме обхождаше с очевиден глад.

— Влад.

Казах името му повече като молба. Кожата ми настръхна, по свой начин молейки за вниманието му. Дрехите му бяха просмукани с вода, но той все още не ги сваляше. Когато започнах да ги дърпам, той хвана ръцете ми, след това премести своите на кръста ми, докато заставаше на колене.

— Лейла.

Името ми беше ръмжене, което ме накара да потреперя още преди устата му да докосне стомаха ми. Когато се смъкна по-надолу, потреперванията се превърнаха в силно треперене. Всички мисли изчезнаха, когато почувствах езика му да ме изследва. Дори не можех да оформя думи, докато той продължаваше да ближе, смуче, навлиза и еротично да измъчва плътта ми. В един момент не се сдържах и хванах главата му и когато той ме дръпна по-близо и зарови език по-дълбоко, стоновете ми се превърнаха в хленчене от удоволствие.

Последвалият екстаз ме накара да се почувствам като разтопеното стъкло — в единия момент бях в твърдо състояние, в следващия се разтопих. Смътно усетих, че ме вдига, чух звук от късане и плясъка на мокър плат върху плочки, и той ме изнесе от душа.

Едва регистрирах потъването на матрака от тежестта ни. Устата му покри моята, преди да успея да простена името му и чувството от твърдото му, голо тяло беше почти прекалено за сетивата ми. Кожата му беше толкова гореща, че очаквах пара да замести капките вода по него, а когато се премести между краката ми се извих от отчаяна нужда.

Устата му пое вика ми, когато навлезе в мен, докато отпускаше емоционалната бариера. За няколко зашеметяващи момента бях погълната от океан от яростна нужда и изумително удоволствие, без да зная на кого принадлежи. Всеки нов тласък усилваше усещанията, докато не се загубих в тях. Емоциите ни бяха толкова силно свързани, че сякаш вече не бяхме отделни личности.

Прокарах нокти по гърба на Влад и той се изви от острото удоволствие. Навлезе по-дълбоко в мен и потреперих от възхитителното стискане на плътта ми около него. Насърчих го да се движи по-бързо, но той забави, защото имаше нужда да чуе как го моля от удоволствие.

Когато най-накрая отпусна контрола си, освобождението му, което го накара да вика, ме доведе и до моето. Докато продължавах да треперя от екстаза, той ме дръпна върху себе си и отмести косата от лицето ми. С все още преплетени емоции без съмнение знаех, че ако Жилегай ме беше убил, Влад щеше да изпепели целия свят, ако това беше нещото, което щеше да отнеме, за да си плати. Никога не го бях обичала повече и въпреки това част от мен се страхуваше какъв би станал, ако нещо се случеше с мен.