Метаданни
Данни
- Серия
- Натаниъл Маккормик (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Isolation Ward, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Никола Костов, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джошуа Спеноугъл
Заглавие: Изолатор
Преводач: Никола Костов
Година на превод: 2007
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска (не е указано)
Печатница: Симолини
Редактор: Стефка Симеонова
Коректор: Ангелина Вълчева
ISBN: 978-954-761-290-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18027
История
- — Добавяне
Глава 39
Не знаех какво да кажа. Брук, очевидно, също. Накрая тъпо попитах:
— Кога е станало?
— Нощес или рано тази сутрин.
Опитах се да го заобиколя и да вляза вътре, но той с лекота препречи пътя ми.
— Не може да влезете. Това е местопрестъпление.
— Аз съм лекар. И двамата сме лекари.
— Тя няма вече нужда от лекари, освен от коронера.
— Вижте — промълвих отчаяно, — трябва да поговорим с някого…
— Говорите.
— Иисусе Христе!
Стояхме така, лице срещу лице, двама служители на обществото, въвлечени в малка война за надмощие. Изглежда добрите отношения между полицията и общественото здравеопазване бяха специалитет само на Източния бряг. Погледнах Брук, която извади от чантата си бележник и писалка.
— Полицай — казах, — загрижени сме поради възможността г-ца Томас да е разполагала с известна информация, засягаща спешен проблем на общественото здравеопазване.
— Както вече казах, г-ца Томас не е в състояние да ви помогне.
— Кой разследва случая?
— Полицейското управление на Сан Хосе. Какво правите? — обърна се ченгето към Брук.
— Записвам номера на значката ви, полицай… — Тя се вторачи в значката и записа името му — Сътър. — Аз представлявам Здравния департамент на Санта Клара и съм убедена, че на моите началници няма да им хареса…
— Окей, окей. Въобще не ми пука. Жената е мъртва и няма да може да ви каже нищо. — Отмести се и влязохме вътре, а той се провикна подире ни: — Отзад са, в гаража. Търсете детектив Уокър.
— Направо го очарова — казах на Брук, когато вече не можеше да ни чуе.
— Това е ползата от обучението за работа с хората — бе категорична тя.
Когато влязохме в коридора и подминахме малкия офис, се извиних наум на Джон Майърс за неоснователните обвинения. Събитията от изминалата седмица ме бяха изнервили и засилваха параноята ми. Което не беше зле, стига да можех да се контролирам.
Шум от множество гласове изпълваше коридора. Наляво, в дневната, видяхме ято от седем-осем жени, скупчени на групички по кушетките. Имаше и двама души от персонала: едната обясняваше нещо на групата, а другата — Розалинда — се опитваше безуспешно да утеши една от жените. Когато ме видя, се намръщи гневно.
Коридорът завършваше с люлееща се врата. Бутнах я и влязохме в скромната кухня, в дъното на която стъклена врата даваше път към вътрешния двор, където се виждаше някаква пристройка, вероятно гараж. На вратата на гаража стоеше човек, висока чернокожа жена със силно опъната прибрана коса. Брук и аз излязохме навън, слязохме по дървените стъпала в дворчето и доближихме жената, която записваше нещо в бележника си.
— Детектив Уокър? — попитах.
— Да? — Тя се обърна към нас и ни изгледа. Ченето й се трудеше над парче дъвка. — Кои сте вие?
Измъкнахме отново удостоверенията си.
— Какво търсите тук? — попита детективката, след като ги прегледа бегло.
— Гладис Томас беше обект на разследване, над което работим. — Разказах й за избухналото огнище в Балтимор и за възможната връзка на Гладис Томас със заразен човек.
Уокър ме изслуша мълчаливо и записа две-три неща в бележника си. След като приключих повествованието си, я попитах какво се е случило.
— Фасулска работа — каза, трудейки се усилено над дъвката си. — Поне засега така изглежда. Обадиха ни се около седем сутринта. Снощи г-ца Томас е излязла. Никой не е разбрал, че е навън, освен съквартирантката й, но…
— Какво?
— Съквартирантката. Пълна шантавелка. Все пак, на сутринта решава да вдигне тревога. Персоналът се появява и оглежда цялата къща. Звънили са в спешното отделение и след като и там не са я намерили, някой се сетил да погледне в гаража. — Покани ни с жест да я последваме вътре. — Само до вратата, ако обичате. Мястото и без това е достатъчно замърсено.
Брук ме изпревари, вмъкна се в гаража и рязко спря. Чух я как изпъшка силно.