Джефри Арчър
Иде часът (47)

45.

— Започвам да вярвам, че мисис Тачър ще спечели следващите избори — каза Ема, след като се върна от срещата на районната партийна група.

— Включително и Бристолското пристанище ли?

— Почти със сигурност. Избрахме впечатляващ кандидат и той е приет много добре от избирателите.

— Джайлс няма да остане доволен.

— Ще остане още по-малко доволен, ако можеше да види резултатите от проучванията ни за Западна Англия. Ако нещата са същите в цялата страна, в близко бъдеще Маргарет ще се настани на номер 10. Ще знам повече след националната среща в централата, когато тя ще говори пред нас.

— Изглежда доста забавно — рече Хари.

— Не се подигравай, или ще бъдеш хвърлен в тъмницата.

— Доста те бива за началник на тъмница.

— И вие с Джайлс ще сте първите на пангара.

— Ами Себ? Което ми напомня, че снощи се обади да каже, че вече му се налага да си уговаря срещи, за да се видите, така че бог знае какво ще е след изборите — разбира се, ако Тачър победи.

— Всъщност след изборите ще е доста по-лесно, защото нямам право да се кандидатирам за втори мандат като председател на районната група. Ще мога да посветя повече време на болницата и се надявам, че след време Себ ще се съгласи да заеме мястото ми начело на „Барингтън“. Компанията се нуждае от свеж въздух, ако искаме да завършим най-новите луксозни лайнери.

Ема целуна съпруга си.

— Той винаги гласува за консерваторите — каза тя. — Трябва да бягам, че ще закъснея. След един час има среща на една подкомисия в болницата.

— Ще се видиш ли с Джайлс, когато си в Лондон? Защото ако се видите…

— Определено не. Няма да имам вземане-даване с врага до изборите, когато той отново излезе в опозиция.

 

 

— Май имаме предател в редиците си — каза Пенгели, след като свиха от пътя и той се увери, че никой не може да ги чуе.

Карин се мъчеше да скрие нервността си. Непрекъснато живееше в страх, че Пенгели може да разбере кой всъщност е предателят. Неведнъж беше споделяла опасенията си с баронеса Форбс-Уотсън, която вече бе не просто нейна надзорничка, но и приятелка и довереница.

— Мога ли да знам кого подозираш, другарю директор?

— Да, защото началниците в Москва искат да участваш в плана за разобличаването му. Един от агентите ни в Украйна ще подхвърли особено деликатна информация на агент Крамър с инструкции да те запознае с нея. Ако не го направи, ще знаем, че работи за противника.

— Ако се окаже така, какво следва?

— Крамър ще бъде отзован в Москва и повече никога няма да чуем за него.

— А ако се укрие?

— Ще го открием и ще го накажем по начина, по който наказват всички предатели, преминали на другата страна.

Известно време вървяха мълчаливо, след което Пенгели заговори отново.

— Маршал Кошевой има и друга задача за теб, другарко. Неочакваната оставка на Харолд Уилсън от премиерския пост предизвика много спекулации и партията иска да се възползваме от това.

— Барингтън ми каза, че докторът на Уилсън открил ранни признаци на Алцхаймер и го посъветвал да се оттегли, преди да стане очевидно.

— Но той не посочи заболяването като причина за оставката. Несъмнено са го посъветвали да не го прави. Така че ние намерихме свое обяснение.

— И какво е то?

— Че винаги е бил на заплата от Москва. МИ6 са открили и са му казали, че ако не подаде оставка, ще го разкрият.

— Но това е абсурдно и маршал Кошевой със сигурност го знае.

— Определено го знае, но в Парламента има достатъчно хора, които ще повярват с радост.

— Какво се очаква от мен?

— Кажи на Барингтън, че си чула слуха, и го питай дали в това може да има някаква истина. Той ще се изсмее, разбира се, но ти ще си посадила идеята в ума му.

— Но нима очаквате обществеността да повярва?

— Както е казал Сталин, другарко, ако повтаряш една лъжа достатъчно пъти, тя се превръща в истина.

 

 

— Здрасти, Джини, Бък Тренд се обажда.

Вирджиния не харесваше да я наричат Джини — ама че просташко име. Но когато човекът, който го прави, ти изпраща и чек за 7500 долара месечно, се научаваш да се усмихваш и да търпиш.

— Обаждам се да ви предупредя — продължи Бък, — че нашият изтъкнат губернатор на Луизиана, почитаемият Хейдън Ранкин, смята да посети Лондон през юли. И според източниците ми ще има среща с бившия ви съпруг лорд Барингтън.

— Какво общо могат да имат те? — попита Вирджиния.

— Точно това се надявах да ми кажете.

— Източниците ви нямат ли някакви идеи?

— Само тази, че Сайръс Д. Грант III е близък приятел с губернатора и един от основните спонсори на кампанията му. Така че няма да е зле вие и малкият Фреди да се махнете от града, когато губернаторът прекоси Атлантика.

— Не се безпокойте, Фреди ще прекара ваканцията в Шотландия, а аз ще бъда на Бахамите и ще се наслаждавам на заслужената си почивка.

— Чудесно. Но ако все пак разберете защо губернаторът иска да се види с бившия ви, обадете ми се. Трябва да знам дали не се опитва да намери начин да спре месечната ви издръжка, а ние не искаме това, нали, Джини?

 

 

Не обсъждаха нищо сериозно, докато не дойде ред на чая и двете препечени питки.

— Джайлс ще бъде под доста сериозно напрежение с наближаването на изборите.

— Всяка седмица е в различен избирателен район — каза Карин.

— Още ли смята, че е възможно лейбъристите отново да победят?

— Всяка сутрин на закуска ме уверява, че могат, и щях да му повярвам, ако не говореше насън.

Баронесата се разсмя.

— Значи по-добре да се подготвим за доста неприятни изживявания.

— Два чая и две препечени питки, милейди.

— Благодаря, Стенли.

— Е, с какво се е захванал Пенгели? — Тонът й се промени веднага щом сервитьорът се отдалечи.

— Москва смята, че Джулиъс Крамър може да е двоен агент.

— Наистина ли? — каза баронесата, докато пускаше трета бучка захар в чая си. — И какво смятат да правят?

— Крамър ще бъде инструктиран да ми пробута някаква доста деликатна информация и ако не го направи, ще го отзоват в Москва.

— Но ако го направи ще означава, че не проверяват Крамър, а теб. Ако не го направи, значи си чиста и в този случай животът му ще бъде в опасност и ще трябва да го махнем незабавно от фронтовата линия. Не бива да допускаш да се компрометираш, Карин, колкото и деликатна да е въпросната информация. Така че след като ми докладваш, трябва да я предадеш колкото се може по-бързо на Пенгели. — Баронесата отхапа парченце от питката си. — Пенгели каза ли нещо друго, което трябва да знам?

— Всички агенти са инструктирани да пускат слухове, че реалната причина Харолд Уилсън да подаде оставка е, че МИ6 са открили, че е на заплата при руснаците.

— Значи е крайно време да си купи нов шлифер с всички тези спечелени пари. — Тя отхапа отново от питката си и добави: — Смешно е, но някои могат и да повярват.

— Освен това поиска да кажа на Джайлс, че съм чула слуха, и да видя как ще реагира.

— Ще кажа на сър Джон да обясни на Джайлс истинската причина за оставката на Харолд. Нямаше да е зле премиерът да беше признал за заболяването си още тогава.

— Има ли нещо, което да предам?

— Да, мисля, че е време досадният ти „татко“ да бъде отзован в Източна Германия. Така че можеш да му кажеш…