Метаданни
Данни
- Серия
- Хрониките на Клифтън (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cometh the Hour, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Венцислав Божилов, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2016)
Издание:
Автор: Джефри Арчър
Заглавие: Иде часът
Преводач: Венцислав Божилов
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 07.03.2016
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-664-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1723
История
- — Добавяне
43.
Тостмайсторът изчака аплодисментите да затихнат, след което удари няколко пъти с чукчето.
— Ваше Превъзходителство, милорд, дами и господа, моля за тишина за младоженеца, мистър Себастиан Клифтън.
Себастиан стана от мястото си начело на масата и бе посрещнат с топли аплодисменти.
— Речите на кумовете са почти винаги ужасяващи — почна Себ, — а Виктор определено е човек, който не вярва в нарушаването на традицията. — Обърна се към стария си приятел. — Ако имах втори шанс да избирам между теб и Клайв…
Разнесоха се ръкопляскания и смях.
— Първо искам да благодаря на своя тъст за щедрото му разрешение двамата със Саманта да се оженим в това великолепно посолство с неговото романтично минало. От Джесика научих, че дворецът има отделен параклис за дамите, и не мога да измисля по-идилично място, на което да се оженя за жената, която обичам.
Още ръкопляскания и смях.
— Искам да благодаря и на родителите си, с които се гордея безгранично. Те продължават да определят стандарти, които никога не мога да се надявам да достигна, така че съм благодарен, че се ожених за жена, която може. И разбира се, искам да благодаря на всички вас, дошли от различни части на света, за да бъдете с нас в Рим, за да отпразнуваме събитие, което трябваше да се случи преди десет години. Обещавам, че възнамерявам да прекарам остатъка от живота си в компенсиране на това изгубено време.
— И накрая — завърши Себ, — искам да благодаря на моята преждевременно развита възхитителна и талантлива дъщеря — беля Джесика, която съумя да ни събере с майка й, за което ще й остана вечно благодарен. Надявам се всички да се забавлявате и да останете с чудесни спомени от Рим.
Себастиан седна сред продължителни аплодисменти, а Джесика, която седеше до него, му подаде менюто с десертите. Той започна да изучава различните блюда.
— От другата страна — каза тя, като се мъчеше да скрие нетърпението си.
Себ обърна менюто и откри рисунка с въглен на самия себе си, как държи реч.
— Ставаш все по-добра и по-добра — каза той и я прегърна през рамо. — Би ли ми направила една услуга?
— Каквото кажеш, тате. — Джесика изслуша молбата му, ухили се и тихомълком се изниза от масата.
— Ама че вълнуваща работа е да си посланик — каза Ема.
— Особено в Рим — каза Патрик Съливан. — Аз пък често се питам какво е да ръководиш голяма болница с толкова много различни и сложни проблеми всеки ден — не само пациентите, а доктори, медицински сестри и…
— И паркинга — каза Ема. — Бих се радвала да имам вашите дипломатически умения, когато става въпрос за този проблем.
— Никога не съм имал проблем с паркинг — призна посланикът.
— Аз също, докато не реших да направя болничния паркинг платен. Един местен вестник започна кампания да размисля и ме описа като безсърдечна брантия!
— И вие размислихте ли?
— Разбира се, че не. Бях отпуснала повече от милион паунда обществени пари за построяването на паркинга и изобщо не очаквах всички да го използват безплатно всеки път, когато тръгнат да пазаруват. Затова реших да поставя същата такса като на най-близкия общински паркинг с изключение на работещите в болницата и пациентите, така че да се използва само от хората, за които е замислен. И в резултат — врява, протестни шествия, подпалени чучела! А в същото време една смъртно болна пациентка била разкарвана цял час из района, защото съпругът й не можел да намери място за паркиране. А на всичкото отгоре, когато се обадих на главния редактор на вестника и му обясних защо е необходима таксата, той ми каза само — разбира се, Ема, права сте, но една добра кампания винаги означава добра продажба на вестника.
Мистър Съливан се разсмя.
— Май предпочитам да си остана американски посланик в Рим.
— Бабо — каза детско гласче зад нея. — Малък спомен за днес. — И Джесика й връчи рисунка, изобразяваща как Ема обяснява нещо на посланика.
— Джесика, чудесна е. Определено ще я покажа на редактора на вестника и ще му обясня защо размахвам пръст.
— На Джайлс харесва ли му в Камарата на лордовете? — попита Хари.
— Никак — отвърна Карин. — Предпочита да се върне в Камарата на общините.
— Но сега е член на кабинета.
— И не е сигурен, че ще остане още дълго. След като торите избраха за свой лидер Маргарет Тачър, Джайлс смята, че имат големи изгледи да спечелят следващите избори. И си признавам, че бих гласувала за нея — прошепна Карин и побърза да смени темата.
— Как върви кампанията за освобождаването на Анатолий Бабаков?
— Боя се, че няма особен напредък. Руснаците дори не ни казват дали още е жив.
— А как се справя съпругата му?
— Премести се в Ню Йорк и нае малък апартамент в Долен Уест Сайд. Посещавам я всеки път, когато съм в Щатите. Елена си остава непоколебима оптимистка и продължава да вярва, че всеки момент ще освободят Анатолий. Нямам сърце да й кажа, че това няма да се случи в близко бъдеще, ако изобщо се случи.
— Нека помисля малко върху това — каза Карин. — Живяла съм толкова години зад Желязната завеса, така че може и да измисля нещо, което да раздразни руснаците достатъчно, за да преразгледат позицията си.
— Можеш да споменеш за липсата на напредък и на баща си. В края на краищата той мрази комунистите не по-малко от теб — каза Хари, като внимателно наблюдаваше каква ще е реакцията й. Тя обаче не издаде нищо.
— Добра идея. Ще поговоря с него, когато отида да го видя в Корнуол — каза тя съвсем убедително, макар че Хари се съмняваше, че изобщо ще спомене за Анатолий Бабаков пред надзорника си.
— Карин — каза Джесика и й подаде менюто. — Малък подарък за спомен от първата ни среща.
— Ще го пазя до сърцето си — отвърна Карин и я прегърна.
— Имаш ли вести от Гуинет или Вирджиния? — попита Грейс.
— От Гуинет от време на време — отвърна Джайлс. — Преподава английски в Монмът, което сигурно ще ти хареса, и неотдавна се е сгодила за един от главните учители.
— Прав си, това определено ми харесва — каза Грейс. — Чудесен учител е. А Вирджиния?
— За нея знам само онова, което чета от клюкарските колонки. Баща й умрял преди два месеца. Смахнат дъртак, но си признавам, че доста го харесвах.
— Отиде ли на погребението му?
— Не, не ми се видя уместно, но писах на Арчи Фенуик, който наследи титлата, че се надявам да играе активна роля в Горната камара. Получих много любезен отговор.
— Но нали не одобряваш наследствената система?
— Да, не я одобрявам. Но докато продължаваме да губим от торите за Камарата на общините, реформирането на Камарата на лордовете ще трябва да се загърби до следващите избори.
— А ако мисис Тачър спечели изборите, реформирането ще бъде не само загърбено, а направо погребано. — Грейс допи шампанското си и добави, засягайки по-чувствителна тема: — Много съжалявам, че с Карин нямате деца.
— Бог ми е свидетел, че опитахме всичко, дори секс. — Грейс не се разсмя. — Ходихме и по лекари. Изглежда, че Карин има някакъв проблем с кръвта, и докторът смята, че след две помятания рискът ще е твърде голям.
— Колко тъжно — каза Грейс. — Никой няма да те замести в Камарата на лордовете.
— Нито пък на първото батиране за Англия, което е по-важното.
— Мислили ли сте за осиновяване?
— Да, но засега оставих въпроса за след изборите.
— Не го бави твърде дълго. Знам, че ще ти е трудно да повярваш, Джайлс, но има и по-важни неща от политиката.
— Извинявай, че те прекъсвам, лельо Грейс, но мога ли да ти дам един малък подарък? — каза Джесика и й връчи поредния си портрет.
Грейс изучи рисунката известно време, преди да каже мнението си.
— Макар че не съм експерт, определено имаш заложби, скъпа. Гледай да не пропиляваш таланта си.
— Ще се опитам, лельо Грейс.
— На колко си години?
— На единайсет.
— А, на годините, на които Пикасо направил първата си изложба. В кой град, млада госпожице?
— В Барселона.
Грейс я награди с лек поклон.
— Ще поставя портрета си в рамка, ще го окача в кабинета си в Кеймбридж и ще кажа на колегите и студентите си, че си ми внучка. Защото не съм ти леля, а баба.
— Сериозна награда — каза Джайлс. — А моят къде е?
— Днес не мога да те вместя, дядо Джайлс. Може би друг път.
— Ще го запомня, да знаеш. Искаш ли да останеш при мен в Барингтън Хол, докато родителите ти са на медения си месец? В замяна можеш да нарисуваш портрет на Карин и мен. И ще можеш да гостуваш на дядо си и баба си, които са съвсем наблизо, в Имението.
— Те вече ме поканиха да остана при тях. И не се опитаха да ме подкупят.
— Не забравяй, скъпа, че дядо ти Джайлс е политик — каза Джайлс.
— Някакви вести от Националната банка? — попита Хаким.
— Нищо официално — отвърна Арнолд Хардкасъл. — Но неофициално сър Пиърс ми се обади в петък следобед да ми каже, че Гавин Бъкланд не се е явил на втория разговор и комисията е решила да прекрати разглеждането на въпроса.
— Можех да им кажа, че е малко вероятно да се появи, защото след срещата с комисията намерих оставката му на бюрото си.
— Никой няма да му предложи работа в Сити — каза Арнолд. — Чудно ми е какво ли ще прави.
— Заминал е за Кипър — каза Хаким. — Бари Хамънд го проследи до Никозия, където си е намерил работа в брокерския отдел на местна турска банка. Беше добър в работата си, така че да се надяваме, че в Кипър няма много надбягвания.
— Някакви новини за Слоун или Мелър?
— Покрили са се според Бари. Но той е сигурен, че ще цъфнат отново, когато измислят някой нов номер.
— На негово място не бих бил толкова сигурен — каза Арнолд. — Миналата седмица бях в Бейли и един сержант от полицията ми каза, че…
— Малък подарък за вас от името на баща ми, мистър Бишара. — Хаким нервно се обърна, решил, че някой може да е подслушал разговора им.
— Каква чудесна изненада — каза той, когато видя портрета си. — Винаги съм се възхищавал на рисунката на майка ти, която виси в кабинета на баща ти, и определено ще сложа тази в моя.
— Надявам се, че ще нарисуваш и мен — каза Арнолд, докато се възхищаваше на портрета.
— С най-голямо удоволствие, мистър Хардкасъл, но трябва да ви предупредя, че имам почасова такса.
Откъм главната маса отново се разнесоха ударите на чукчето. Гостите млъкнаха, а Виктор Кауфман се изправи отново.
— Няма да изнасям отново реч, обещавам. Искам само да ви кажа, че булката и младоженецът след няколко минути заминават, така че, ако желаете, можем да излезем и да ги изпратим.
Гостите започнаха да стават от местата си и да излизат от балната зала.
— Къде ще изкарат медения си месец? — обърна се Ема към Хари.
— Нямам представа, но съм сигурен кой знае. Джесика!
— Да, дядо — каза тя и дотича при тях.
— Къде ще прекарат медения си месец майка ти и баща ти?
— В Амстердам.
— Прекрасен град — рече Ема. — Има ли някаква конкретна причина да изберат него?
— Там татко за първи път поискал ръката на мама преди единайсет години.
— Колко романтично — каза Ема. — В „Амстел“ ли ще отседнат?
— Не, татко е наел таванската стая на „Пансион дьо Канал“, където са отседнали миналия път.
— Още един научен урок — каза Хари.
— А решиха ли най-сетне в коя страна ще живеят? — попита Ема.
— Аз реших — отвърна Джесика. — В Англия.
— А те знаят ли?
— Тате едва ли ще може да управлява „Фартингс“ от Вашингтон, а и на мама веднага й предложиха работа в „Тейт“.
— Много се радвам, че си успяла да наредиш всичко така, както ти харесва — рече Ема.
— Трябва да бягам — каза Джесика. — Отговарям за раздаването на конфетите.
След няколко минути Саманта и Себастиан слязоха по стълбището, хванати под ръка. Куцането на Себ вече почти не се забелязваше. Двамата минаха бавно през тунела изпращачи, които хвърляха конфети към тях, и излязоха на следобедното слънце в двора, където бяха наобиколени от приятели и роднини.
Саманта погледна към десетината изпълнени с очакване млади жени, обърна се и хвърли назад букета от рози. Той полетя високо и се озова в ръцете на Джесика, което беше посрещнато със смях и аплодисменти.
— Бог да е на помощ на мъжа й — каза Себастиан, докато шофьорът отваряше задната врата на чакащата ги кола.
Посланикът прегърна дъщеря си и сякаш не искаше да я пусне.
— Моля те, грижи се за нея — прошепна той на Себ, след като най-сетне я освободи.
— До края на живота си, сър — отвърна Себ и седна до съпругата си на задната седалка.
Колата потегли бавно, мина през украсения със скулптури портал и излезе на улицата, преследвана от неколцина от по-младите гости.
Новите мистър и мисис Клифтън се обърнаха назад и продължиха да махат, докато не се скриха от поглед. Сам отпусна глава на рамото на Себ.
— Помниш ли миналия път, когато бяхме в Амстердам, скъпи?
— Как бих могъл да забравя?
— Как забравих да спомена, че съм бременна.