Джефри Арчър
Иде часът (41)

39.

Кабинетът на губернатора

12 юни 1976

Скъпи лорд Барингтън,

Може би не ме помните, но се срещнахме преди дванайсет години при първото плаване на „Бъкингам“ до Ню Йорк. По онова време бях конгресмен от единайсети окръг на Луизиана, по-известен като Батън Руж. По-късно станах губернатор и неотдавна бях преизбран за втори мандат. Позволете да Ви поздравя за завръщането Ви в кабинета като лидер на лордовете.

Пиша ви, за да ви уведомя, че в края на юли ще бъда за няколко дни в Лондон, и се питах дали можете да отделите време да се срещнем по един частен въпрос, свързан с мой близък приятел, избирател и един от големите поддръжници на моята партия.

Приятелят ми имаше неприятно изживяване с някоя си лейди Вирджиния Фенуик при посещението си в Лондон преди около пет години, за която впоследствие научих, че е била Ваша съпруга. Въпросът, по който искам да потърся съвета Ви, не поставя в добра светлина лейди Вирджиния, с която може би все още сте в добри отношения. Ако случаят е такъв, разбира се, ще Ви разбера и ще се опитам да разреша проблема по някакъв друг начин.

Очаквам с нетърпение отговора Ви.

Искрено Ваш:

Хейдън Ранкин

Джайлс много добре си спомняше губернатора. Проницателните му съвети и дискретност бяха помогнали да предотвратят сериозна катастрофа, когато ИРА се опита да потопи „Бъкингам“ на първото му плаване, и той определено не беше забравил прощалните думи на Хейдън Ранкин: „Длъжник сте ми“.

Джайлс незабавно написа отговор, че за него ще е удоволствие да се види с Хейдън при идването му в Лондон. Не на последно място (макар да го пропусна в писмото) защото с нетърпение очакваше да научи как така бившата му жена се е забъркала с един от най-близките приятели на губернатора на Луизиана. Това би могло и най-сетне да разреши мистерията около малкия Фреди.

Зарадва се, че Хейдън е бил преизбран за втори мандат, но не се чувстваше така уверен за шансовете за успех на собствената му партия на следващите избори, макар че не изгаряше от желание да го признае, особено на Ема.

След изненадващата оставка на Харолд Уилсън през април 1976 г. новият премиер Джим Калахан се беше обърнал към Джайлс с молба отново да поеме кампанията за спорните места и през последните два месеца той обикаляше избирателни райони на далечни места като Абърдийн и Плимут. Когато Калахан помоли Джайлс за реалистична оценка на резултатите от бъдещите избори, той предупреди „късметлията Джим“, че този път може и да не изкара особен късмет.

 

 

— Мога ли да говоря със Себастиан Клифтън?

— На телефона.

— Мистър Клифтън, обаждам се от Съединените щати. Ще приемете ли разговор за ваша сметка с мис Джесика Клифтън?

— Да.

— Здрасти, тате.

— Здрасти, Джеси, как си?

— Чудесно, благодаря.

— А майка ти?

— Още работя върху нея, но се обаждам да се уверя, че ще бъдеш с нас в Рим следващия месец.

— Вече резервирах стая в „Албегро дел Сенато“ на Пиаца дела Ротонда. Точно срещу Пантеона. Вие къде ще отседнете?

— При дядо и баба в американското посолство. Не знам дали си се срещал с дядо, но той е супер готин.

— Да, срещал съм се. Посетих го, когато бе шеф на мисията в посолството в Лондон, и поисках разрешението му да се оженя за майка ти.

— Колко очарователно старомодно от твоя страна, татко, но не си струва да се тормозиш да го правиш отново, защото вече получих одобрението му и не се сещам за по-романтичен град от Рим, в който да поискаш ръката на мама.

— Само не ми казвай, че се обаждаш на посланика в Рим за негова сметка!

— Да, но само веднъж седмично. С нетърпение очаквам да видя дядо Хари и дядо Джайлс. Така ще мога да ги добавя към списъка си и ще им кажа, че смяташ да поискаш ръката на мама.

— Да разбирам ли, че вече си избрала датата, часа и мястото?

— Да, разбира се. Ще трябва да е във вторник, когато имаме билети за галерията Боргезе. Знам, че мама с нетърпение очаква да види творбите на Бернини и „Паолина Боргезе“ на Канова.

— Знаеш ли, че галерията е кръстена на сестрата на Наполеон?

— Не знаех, че си бил в Рим, тате.

— Може и да се изненадаш, Джеси, но има хора, които бродят по тази земя отпреди шейсет и пета.

— Да, знам. Чела съм за тях в учебниците по история.

— Случайно да ти се иска да управляваш банка?

— Не, благодаря, тате. Просто нямам време покрай подготовката за следващата изложба и опитите да организирам вас двамата.

— Направо не мога да си представя как сме оцелявали преди теб.

— Не много добре, доколкото разбирам. Между другото, да си попадал някога на човек на име Морис Суон от Шифнал в Шорпшър?

— Да, но няма начин да е още жив.

— Жив е, и още как, защото покани мама да открие училищния му театър. За какво става дума?

— Дълга история — отвърна Себ.

 

 

Дезмънд Мелър закъсня няколко минути и след като Вирджиния му наля уиски, заговори направо по същество.

— Удържах на думата си и дойде време вие да удържите на своята. — Вирджиния не коментира. — Направих много пари през годините, Вирджиния, и наскоро получих сериозна оферта за „Мелър Травъл“, която може да ми позволи дори да придобия основен дял във „Фартингс Банк“.

Вирджиния отново напълни чашата му с „Глен Фенуик“.

— И какво мога да направя за вас?

— С две думи, искам рицарското звание, което обещахте, че ще ми уредите, когато се нуждаехте от помощта ми да убедя онези американски детективи, че при вас всичко е изрядно.

Вирджиния много добре си даваше сметка, че самата идея Дезмънд Мелър да стане рицар е абсурдна, но вече бе видяла начин да обърне това в своя полза.

— Честно казано, Дезмънд, изненадана съм, че още не сте номиниран за титлата.

— Така ли става? — попита Мелър. — Някой трябва да ме номинира ли?

— Да, почетният комитет, подбрана група благородници, необходимите препоръки — и ако те сметнат кандидата за подходящ, дават одобрението си.

— Случайно да познавате някой от въпросния комитет?

— Никой не бива да научава кой членува в него. Това е старателно пазена тайна. В противен случай непрекъснато ще ги заливат с препоръки за напълно неподходящи хора.

— В такъв случай какви шансове имам? — попита Мелър.

— По-добри, отколкото повечето — отвърна Вирджиния, — защото председателят на комитета по една случайност е стар семеен приятел.

— Кой е той?

— Ако ви кажа, трябва да се закълнете да го пазите в тайна, защото ако си помисли дори за момент, че знаете, ще се простите завинаги с изгледите да станете рицар.

— Имате думата ми, Вирджиния.

— Херцогът на Хартфорд, Перегрин за приятелите си, е председател на комитета през последните десет години.

— Как, по дяволите, мога да се срещна с херцог?

— Както казах, той е личен приятел, така че ще го поканя на коктейл, на който ще ви се удаде възможност да се запознаете. Но преди това имаме много работа за вършене.

— Каква работа?

— Първо трябва да започнете голяма кампания, ако искате да ви приемат сериозно.

— Каква кампания?

— В пресата редовно трябва да излизат статии за фирмата ви и колко успешна е била през годините, с особено ударение върху износа. Почетният комитет винаги реагира благосклонно на думата „експорт“.

— Това лесно може да се уреди. „Мелър Травъл“ има клонове по целия свят.

— Освен това харесват думата „благотворителност“. Ще трябва да ви видят да поддържате различни местни и национални каузи с редовни снимки, които да привлекат вниманието им, така че щом името ви се появи пред комитета, някой да каже „Между другото, този се занимава с много благотворителност“.

— Явно знаете доста за тези неща, Вирджиния.

— Надявам се. В тези води сме от над четиристотин години.

— Е, ще ми помогнете ли? Очевидно няма да мога да се справя сам.

— При нормални обстоятелства бих ви помогнала с огромно удоволствие, Дезмънд, но вие най-добре знаете, че вече не съм дама без ангажименти.

— Но вие ми дадохте думата си!

— И смятам да я удържа. Но ако искате всичко да стане както трябва, Дезмънд, ще трябва да отделя много време, за да съм сигурна, че ще бъдете канен на всички подходящи благотворителни балове, да ви канят да изнасяте речи на подходящите бизнес конференции, като в същото време ви уреждам срещи — без никой да научава, разбира се — с определени членове на почетния комитет, включително с херцога.

— Петстотин паунда месечно ще помогнат ли това да се случи?

— Плюс разходите. Ще се наложи да се срещам с някои доста влиятелни хора.

— Споразумяхме се, Вирджиния. Още днес ще напиша нареждане по сметката ви да бъдат превеждани по петстотин паунда месечно. И тъй като винаги съм вярвал в стимулите, ще получите бонус от десет хиляди в деня, в който мечът на Нейно Величество докосне рамото ми.

Бонус, който Вирджиния приемаше, че никога нямаше да осребри.

Когато Мелър най-сетне си тръгна, Вирджиния въздъхна с облекчение. Наистина бе стара приятелка с херцог Хартфорд, но много добре знаеше, че той не е член на почетния комитет. Все пак нищо не пречеше да покани Перегрин на коктейл, за да го запознае с Мелър, щом това щеше да поддържа надеждите му живи и в същото време да гарантира, че тя ще получава ежемесечния си чек плюс разходите.

Започна да мисли за други подходящи кандидати за почетния комитет, които да запознае с Мелър. Завладяващо бе, че някой, който обикновено е така проницателен и пресметлив, може да е толкова наивен и лековерен, когато не е в свои води. Все пак Вирджиния реши, че не може да си позволи да прекалява.