Джефри Арчър
Иде часът (16)

14.

Вирджиния остана будна през по-голямата част от нощта, заслушана в гръмовното хъркане на Сайръс. Той се въртеше и мяташе, а когато се събуди, беше само за няколко секунди, след което захърка отново. Вирджиния не можеше да повярва, че Ели Мей е спала някога с този мъж.

Лежеше, часовете се точеха мъчително и тя осъзна, че се очертава дълга нощ. Сайръс не само беше пиян, но сигурно му се отразяваше и часовата разлика. Вирджиния посвети времето на подготвяне на план, който щеше да задейства веднага щом той се събуди. Дори репетира какво ще каже, докато не овладя думите съвършено.

Той се събуди малко след шест сутринта, но мина известно време преди да се освести, което даде на Вирджиния време да репетира на голо. Няколко минути преди седем Сайръс протегна ръка и след известно опипване в тъмното успя да запали нощната лампа, което бе знак за Вирджиния да затвори очи, да се обърне и тихо да въздъхне. Сайръс като че ли я видя чак сега и изхриптя:

— Какво, по дяволите?

Вирджиния се прозя и се протегна, като се преструваше, че се буди бавно. Когато отвори очи, видя истинско въплъщение на Кросното^[1] — небръснато лице, зяпнала уста, потно чело. Трябваха му само магарешки уши, за да завърши образа.

— Добро утро, скъпи — каза Вирджиния.

Надигна се и го целуна. Дъхът му бе отвратителен, но тя не се дръпна, а само се усмихна и прегърна потното му тлъсто тяло. После плъзна ръка нагоре по крака му.

— Беше великолепен нощес, мой малки дундьо — каза тя. — Лъв, истински лъв.

— Какво е станало нощес? — успя да измънка Сайръс и дръпна чаршафа да прикрие голото си тяло.

— Нямаше спиране. Не знам колко пъти се любихме и беше толкова романтично, когато ми каза, че никога не си срещал друга като мен и че трябва да прекараме остатъка от живота си заедно.

— Какво съм казал?

— „Ами Ели Мей?“ — настоях аз. — „Как изобщо мога да мисля за Ели Мей, след като срещнах богиня“, отвърна ти. „Ще те направя кралицата на Луизиана“. После стана от леглото, коленичи и поиска ръката ми.

— Какво съм направил?!

— Предложи ми брак и признавам, че останах запленена от мисълта да прекарам живота си с теб в Батън Руж. После ти сложи пръстена на пръста ми. — Тя вдигна лявата си ръка.

— Нима?

— Да, и сега трябва да позволим на света да сподели щастието ни. — Ченето на Сайръс оставаше все така увиснало. — Ето какво ще направя, скъпи — продължи Вирджиния, докато ставаше от леглото и дърпаше завесите, така че слънчевата светлина да изпълни стаята. Зяпнал, Сайръс се взираше в голото й тяло. — Първата ми работа ще е да ида до вкъщи да се преоблека. В края на краищата, макар вече да съм ти годеница, не искаме някой да ме види в същите дрехи, които носех снощи, нали така, мой малък дундьо? — Тя се изкиска, наведе се и го целуна по устата.

После вдигна телефона от своята страна на леглото и каза:

— Закуска за един. Чай, препечени филийки и оксфордски мармалад, а може би и „Върджин Мери“. Годеникът ми има ужасен махмурлук. Благодаря, да, колкото се може по-скоро. — Остави слушалката. — Ще се върна към десет, дундьо — обеща му тя, — след което можем да идем на пазар. Мисля да започнем с „Мос Брос“. Трябва ти цилиндър и фрак за Аскот и може би сиво копринено шалче, ако искаш да те виждат редовно в кралската ложа. А после може да ми правиш компания, докато огледам пролетната колекция на „Хартнел“. Ще трябва да намеря нещо подобаващо за победителя в надбягването на крал Джордж VI и кралица Елизабет — добави тя, докато нахлузваше полата и закопчаваше блузата си.

На вратата се почука. Вирджиния излезе от спалнята и отвори вратата, за да може сервитьорът да вкара количката.

— Годеникът ми още е в леглото. Влизайте. Закуската ти пристигна, скъпи — обяви Вирджиния, влизайки след сервитьора в спалнята. — И задължително изпий „Върджин Мери“, защото ни чака натоварен ден — добави тя, докато поставяха подноса в скута му. После отново се наведе и го целуна. Сайръс седеше в леглото и я гледаше неразбиращо. — Трябва да помисля и как точно да обявим годежа ни в Кръглия двор. Нещо просто, но достойно, което да покаже на света колко е важно събирането на двете ни фамилии. Разбира се, всички ще очакват тържествена сватба в „Сейнт Маргарет“ в Уестминстър, макар че аз бих предпочела нещо по-скромно, може би в Батън Руж. — Сервитьорът извади сметката. — Аз ще подпиша — каза Вирджиния и преди да го изведе, добави двайсет процента бакшиш, за да е сигурна, че младежът няма да забрави на какво е станал свидетел. След това лепна една последна целувка на Сайръс и каза: — Ще се видим след два часа, дундьо.

Измъкна се от стаята преди той да успее да отговори.

Бързо и целеустремено тръгна по дългия коридор и взе асансьора до партера. Никой не й обърна внимание, докато минаваше покрай рецепцията. Всички бяха свикнали да виждат дами да се измъкват рано сутрин от хотела; някои от тях бяха платени, други не — а Вирджиния определено възнамеряваше да бъде изцяло възнаградена. Облечен в ливрея портиер й отвори вратата и я попита дали й трябва такси.

— Да, ако обичате.

Портиерът вдигна ръка, изсвири пронизително и след секунда едно такси се материализира пред нея.

Вирджиния направи точно това, което бе казала на Сайръс. Прибра се у дома, дълго кисна в топлата вана, след което си изми косата и си смени бельото. После избра подходящ костюм за завръщането в „Риц“.

Докато закусваше, прегледа сутрешните вестници: в края на краищата магазинът, който възнамеряваше да посети, отваряше чак в десет. Излезе от апартамента си в Кадоган Гардънс малко след девет и четирийсет и взе такси, този път до Бонд стрийт, която изглеждаше като пустиня по това време. Слезе пред „Челини“ няколко минути след десет.

Натисна звънеца, извади кърпичката си и със задоволство видя, че същият асистент пристъпва да отвори вратата. Тя сведе глава и избърса несъществуваща сълза.

— Всичко наред ли е, мадам? — съчувствено попита асистентът.

— Боя се, че не — с треперещ глас отвърна тя. — Любимият ми размисли и ме помоли да върна това — каза и свали годежния пръстен от пръста си.

— Много съжалявам, милейди.

— Едва ли повече от мен — каза тя, докато оставяше пръстена на тезгяха. — Попита ме дали можете да върнете чека му.

— Невъзможно, мадам, внесохме го веднага в банката и тъй като взехте пръстена със себе си, поискахме осребряване още същия ден.

— В такъв случай ще ми трябва чек за пълната сума като компенсация. В края на краищата видяхте как ми дава пръстена и се разбрах с адвокатите му да не повдигам повече този въпрос. Винаги става много неприятно, когато се намеси и пресата, не мислите ли? — Асистентът я погледна с безпокойство. — Никой не иска това да се разгласи, нали? И разбира се, възможно е любимият ми да размисли и да се върнем. Така че ще ви помоля да запазите пръстена за няколко дни.

Асистентът се поколеба.

— На чие име да напиша чека, милейди?

— Лейди Вирджиния Фенуик — каза тя и го дари с топла усмивка.

Асистентът изчезна в задната стаичка и остана там сякаш цяла вечност. Накрая се върна и й връчи чек за 14 000 паунда. Докато Вирджиния прибираше чека в чантата си, той излезе иззад тезгяха и отвори вратата.

— Приятен ден, милейди. Надявам се да ви видим отново.

— Да се надяваме — отвърна Вирджиния, докато излизаше навън. Спря такси и каза на шофьора да я откара до „Коутс“ в Странд. И този път обмисли внимателно думите за… както му беше там името.

Щом спряха пред банката, каза на шофьора да я изчака, тъй като щяла да се бави само няколко минути. Слезе, влезе в „Коутс“ и тръгна право към кабинета на директора. Влезе и го завари да диктува писмо на секретарката си.

— Можете да ни оставите, мисис Пауъл — каза мистър Феърбръдър. Канеше се да каже на Вирджиния, че не е склонен да я вижда отново без предварително уговорена среща, когато тя остави чека на бюрото му. Банкерът се вторачи невярващо в сумата.

— Погрижете се незабавно да изчистите всичките ми неуредени сметки — каза тя. — И бъдете така добър да не ме безпокоите в бъдеще.

Преди той да успее да отговори, Вирджиния излезе от кабинета и затвори вратата.

— „Риц“ — каза тя на шофьора. Таксито направи обратен завой и продължи към Пикадили. След десет минути спряха пред хотела. Вирджиния плати с последния си паунд, изкачи стъпалата и отиде на рецепцията.

— Добро утро, мадам, с какво мога да ви помогна?

— Моля, обадете се на мистър Сайръс Д. Грант в Нелсъновия апартамент и му предайте, че лейди Вирджиния Фенуик го очаква на рецепцията.

Служителят я погледна озадачено.

— Но мистър Грант освободи апартамента преди повече от час, милейди. Аз лично поръчах лимузина да го откара до „Хийтроу“.