Джефри Арчър
Иде часът (44)

42.

Четиримата седяха срещу комисията в тъмна, облицована с дъбова ламперия стая, в която никой от работещите в Сити не би искал да попада. За повечето, които се намираха от неправилната страна на дългата дъбова маса, това означаваше край на кариерата им.

От другата страна на масата седеше председателят на комисията сър Пиърс Торнтън, бивш шериф на Сити. От дясната му страна бе Найджъл Форман от „Нат Уест“, а от лявата — сър Бъртрам Лейн от „Прайсуотърхаус“. Но може би най-важната фигура бе Хенри VIII, чийто портрет висеше на покритата с червено кадифе стена зад председателя, за да напомня на всички кой е дал на това августейшо тяло кралския печат и одобрението си.

Сър Пиърс се усмихна благо и започна.

— Добро утро, господа. Бих искал първо да благодаря, че дойдохте на този разговор. — Пропусна да каже какви щяха да са последствията, ако не бяха дошли. — Както знаете, мистър Гавин Бъкланд, който работи като брокер във „Фартингс“ през последните единайсет години, отправи сериозно обвинение срещу председателя на банката мистър Хаким Бишара. Той твърди, че мистър Бишара му е наредил да купи голям брой акции на „Амелгамейтид Уайър“ по времето, когато компанията е била в процес на наддаване за купуването на друга компания. За да станат нещата по-неприятни, въпросната друга компания е била представлявана от „Фартингс Банк“.

— Мистър Бъкланд каза пред комисията, че е отказал да изпълни нареждането, тъй като е знаел, че е незаконно, и затова, цитирам, „с натежало сърце“ — каза сър Пиърс, поглеждайки писменото изявление пред себе си, — е решил да докладва на комисията и ни предостави запис на разговора си с мистър Бишара. Целта на този разговор, мистър Бишара, е да ви дадем възможността да се защитите срещу тези обвинения.

Председателят се облегна назад и пусна същата блага усмивка, за да покаже, че е приключил с встъпителните си думи.

Арнолд Хардкасъл стана от мястото си от другата страна на масата.

— Казвам се Арнолд Хардкасъл и съм юрисконсулт на банката от двайсет и две години. Бих искал да започна с уточнението, че това е първият случай някой от „Фартингс“ да бъде привикан да се яви пред тази комисия от основаването на банката през 1866 година.

Благата усмивка се появи отново.

— Днес, сър Пиърс, с мен са председателят на „Фартингс“ мистър Хаким Бишара и неговият главен изпълнителен директор мистър Себастиан Клифтън, които несъмнено познавате. Четвъртият от екипа ни, когото едва ли познавате, е професор Даниъл Хороуиц от института „Смитсониън“ във Вашингтон. Той ще обясни присъствието на петия член на екипа ни, Матилда, която също е от „Смитсониън“.

— Ще започна с няколко думи за ролята, която изигра мистър Бишара, откакто стана председател на „Фартингс“ преди четири години — продължи Хардкасъл. — Няма да се спирам на безбройните награди, които получи от правителствени институции и уважавани организации от целия свят, а само върху неоспоримия факт, че под неговото ръководство „Фартингс“ откри клонове в няколко страни, дава работа на 6412 души и цената на акциите й се утрои. Мистър Бишара много добре осъзнава, че обвинението срещу него е сериозно, тъй като е пряко насочено срещу най-важното в банковото дело — репутацията… Нито аз, нито мистър Бишара ще поемем защитата срещу тези обвинения. Не, ще оставим това на машина, което със сигурност ще бъде първият подобен случай за тази комисия през петстотингодишната й история. Професор Хороуиц, изобретателят на тази машина, може да е непознат за вас, но тъй като ще бъде единственият ни защитник в случая, няма да е зле да ви разкажа малко за него. Младият Даниъл Хороуиц избягал от Германия с родителите си през 1937 година. Семейството се установило в Куинс в Ню Йорк, където баща му открил заложна къща. На седемнайсетгодишна възраст Даниъл влязъл в Йейл, където изучавал физика. Става бакалавър преди да навърши пълнолетие и да получи право да гласува. Продължава образованието си в Масачузетския технологичен институт, където защитава докторската си дисертация върху влиянието на звука в един все по-шумен свят. След това доктор Хороуиц постъпва в „Смитсониън“ като лектор, а девет години по-късно става първият професор по звука. През 1974 година е награден с престижния Медал за научни постижения на Конгреса и е едва четиринайсетият човек в историята на Съединените щати, удостоен с тази висока награда. — Арнолд направи пауза. — Сър Пиърс, с разрешението на комисията ще помоля професор Хороуиц да поеме защитата ни.

Професорът стана от мястото си, макар че това не си пролича особено, тъй като си остана на същото ниво като седящите членове на комисията. Вниманието на присъстващите обаче бе привлечено не от ръста му, а от огромната плешива глава, кацнала върху тесните му рамене. Лесно би могло да се пропусне, че панталоните му не са виждали ютия от деня, в който са били купени, и че яката на ризата му е оръфана. Вратовръзката му бе хлабава, сякаш се беше сетил да я сложи в последния момент. Едва когато професорът отвори уста, комисията осъзна, че се намира в присъствието на гигант.

— Господин председател, сигурно представлявам много странна и неуместна гледка, както съм застанал пред тази височайша и стара институция, за да говоря по темата, която съм изучавал през целия си живот — звука. Очарован съм от камбаните на Биг Бен и от превключването на скоростите на лондонските автобуси. Вчера прекарах значително време в записване на звъна на часовника на „Сейнт Мери льо Бо“. Сигурно ще попитате каква връзка има това със защитата на човек, обвинен в злоупотреба с вътрешна информация? За да отговоря на този въпрос, ще се възползвам от помощта на отрочето ми Матилда, която също като мен никога досега не бе посещавала Лондон.

Професорът отиде до страничната маса, на която бе сложил бял куб със страни около две стъпки и с нещо като телефонна слушалка отстрани. От страната на комисията имаше голям кръгъл циферблат с черни числа от 0 до 120. Дебела червена стрелка сочеше нулата. Ако се съдеше по физиономиите на членовете на комисията, Матилда бе успяла да привлече вниманието им.

— С ваше разрешение, сър, ще помоля мистър Бишара да изрече точните думи, които е казал на мистър Бъкланд според обвинението. Но ще ви помоля да не гледате мистър Бишара, а да се съсредоточите върху Матилда.

Членовете на комисията се взряха в машината, а Хаким стана от мястото си, взе слушалката с микрофона и каза: „Купувай акции на «Амелгамейтид Уайър», но не искам никой да научава, че аз съм го наредил, защото ще бъде злоупотреба с вътрешна информация. Продължавай в същия дух, Гавин, и съм сигурен, че това ще се отрази на годишната ти премия“, след което остави слушалките и си седна.

— Господа, а сега ще ви попитам какво видяхте, докато гледахте Матилда — любезно каза професорът.

— Докато мистър Бишара говореше, стрелката скочи до 76, след това остана между 74 и 78, докато той не остави микрофона, когато тя се върна на нулата — каза сър Пиърс.

— Благодаря, господин председател — каза професорът. — Гласът на средностатистически мъж на възрастта на мистър Бишара има сила някъде между 74 и 78. Тихо говореща жена ще даде показания между 67 и 71, а гласът на по-млад мъж може да достигне сила до 85 или дори 90. Но каквото и да е нивото на гласа на отделния човек, то си остава константно.

— Ако позволите, сега ще пусна на Матилда записа, на който се основава обвинението срещу мистър Бишара — продължи Хороуиц. — И отново ще ви помоля да следите внимателно стрелката.

Членовете на комисията се наведоха напред, докато професорът слагаше лентата в машината. Той натисна копчето за възпроизвеждане и всички изслушаха същите думи за втори път, но сега Матилда отчете много различен резултат.

— Как е възможно това? — попита сър Пиърс.

— Възможно е — отвърна професорът, — защото лентата, представена на комисията, представлява запис не на един, а на четири разговора, както ще демонстрирам.

Той върна лентата и отново натисна копчето.

— Купувай акции на „Амелгамейтид Уайър“. — Професорът натисна пауза. — Седемдесет и шест, което е обичайното ниво за мистър Бишара. — Той отново пусна записа. — Но не искам никой да научава, че аз съм го наредил. Осемдесет и четири. Защото ще бъде злоупотреба с вътрешна информация. Седемдесет и шест, отново в нормата. Продължавай в същия дух, Гавин. Осемдесет и едно.

— Как обяснявате това несъответствие? — попита мистър Форман.

— Както вече предположих, сър, представеният на тази комисия запис е компилация от четири различни разговора. Или ако ми позволите вулгарния американски израз, оригиналите са били накълцани и слепени. Стигнах до заключението, че два от разговорите са се провели по телефона от кабинета на мистър Бишара, тъй като нивата им са между 74 и 76; единият е от чужбина, когато хората често говорят по-високо — в този случай нивото скочи до 84; и единият е от дома на мистър Бишара в провинцията, когато нивото е 81 и като фон могат да се чуят песните на птици — мисля, че на синигери и врабчета.

— Но той все пак казва: Купувай акции на „Амелгамейтид Уайър“ — посочи сър Форман.

— Така е — отвърна професорът. — Но ако се вслушате внимателно в тази част от записа, сигурно ще стигнете до същото заключение, до което стигнах и аз — че една дума е била изрязана. Залагам репутацията и опита си, че въпросната дума е „не“. При фалшифицираните записи това е най-често изтриваната дума. Така че мистър Бишара всъщност е казал: „Не купувай акции“. Разбира се, ще можете да проверите теорията ми по-пълно, когато отново разпитате мистър Бъкланд.

— Като стана дума за това, професоре — каза председателят, — може ли да ползваме услугите ви и при срещата ни с мистър Бъкланд?

— Бих ви помогнал с радост — отвърна професорът, — но двамата със съпругата ми сме в Англия само за една седмица, за да проведем още проучвания.

— Какви? — с нескрит интерес попита сър Пиърс.

— Смятам да запиша звуците на лондонските автобуси и по-точно на двуетажните, както и да прекарам известно време на „Хийтроу“, за да запиша излитащи и кацащи „Боинг 707“. Освен това ще ходим на концерт на „Ролинг Стоунс“ в Уембли, на който малкият индикатор на Матилда може да отчете за първи път максималното ниво 120.

Председателят си позволи леко да се засмее.

— Благодарим за отделеното време, професоре, и очакваме с нетърпение да ви видим с Матилда в близко бъдеще.

— А аз трябва да призная — каза Хороуиц, докато прибираше отрочето си в найлонова чанта и дърпаше ципа, — че ме хванахте точно навреме.

— Защо? — поинтересува се сър Пиърс.

— Скотланд Ярд ми дадоха интересна главоблъсканица, с която Матилда не може да се справи сама. Аз обаче почти усъвършенствах нейния противен малък приятел на име Харви, макар той още да не е готов да бъде пуснат на свобода.

— И какво ще може да прави Харви? — попита председателят от името на всички присъстващи.

— Той е еквалайзер, така че в най-скоро време ще мога да взема всяка рязана и лепена лента и да я възпроизведа на постоянно ниво между 74 и 76. Ако онзи, който е фалшифицирал записа на мистър Бъкланд, знаеше за Харви, мистър Бишара нямаше да може да докаже, че е невинен.

— Сега си спомням откъде знам името ви — каза сър Пиърс. — Мистър Хардкасъл ни каза, че сте били награден с Медала за научни постижения на Конгреса, но не и за какво. Бихте ли ни напомнили, мистър Хардкасъл?

Арнолд отново стана, отвори папката на Хороуиц и зачете:

— По време на импийчмънта на Никсън професор Хороуиц бе поканен от Конгреса да изследва записите на президента, за да определи дали части от тях са били изтривани или променяни.

— И аз направих точно това — каза професорът. — И като убеден републиканец за мен бе тъжен ден, когато президентът трябваше да се оттегли от поста си. Стигнах до заключението, че Матилда поддържа демократите.

Всички избухнаха в смях.

— Между другото, ако бях усъвършенствал Харви малко по-рано, президентът можеше да изкара два пълни мандата.

Ейдриън Слоун вдигна телефона, любопитен да разбере кой го търси на личния му номер.

— С Ейдриън Слоун ли разговарям? — попита непознат глас.

— Зависи кой пита.

Последва дълга пауза.

— Главен инспектор Майк Стоукс. От отдел „Наркотици“ към Скотланд Ярд.

Слоун изстина.

— С какво мога да ви помогна, мистър Стоукс?

— Бих искал да се срещнем, сър.

— Защо? — изтърси Слоун.

— Не мога да обсъждам въпроса по телефона, сър. Мога или аз да дойда при вас, или вие да ме посетите на Скотланд Ярд. Както е по-удобно за вас.

Слоун се поколеба, после каза:

— Аз ще дойда.